Баща на парното оръдие, парашута, подводницата, самолета, танка

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Времето на Ренесанса е изпълнено със свобода на мисълта, развитие на творческите сили. С появата на титани, чието наследство и днес, близо пет века по-късно, буди любопитство, възхищение и благородна завист. С осъществени и неосъществени гениални проекти. Един от тези знаменити мъже е италианският художник, учен, музикант, инженер, скулптор и изобретател Леонардо да Винчи. Освен че рисувал, той конструирал смайващи технически чудеса, чието осъществяване на практика дошло едва през ХIХ и ХХ век!
Днес неговият архив наброява седем хиляди страници голям или малък формат. При това само една малка част от фантастичните проекти, които са описани или нарисувани там, са осъществени!
Ето няколко откъса от писмо, което 30-годишният художник, умолявайки да го приемат на работа, изпратил през 1482 г. до Лудовико ил Моро, дук на град Милано:
"Пресветлейши мой господине! След като видях и разгледах в достатъчна степен опитите на тези, които смятат себе си за майстори и конструктори на военни оръдия, и виждайки, че устройството и действието на назованите оръдия с нищо не се отличава от общоприетото, ще се опитам аз, без да имам желание да навредя на някой друг, да се представя на Ваша Светлост, като и открия своите секрети, и след това по Вашето усмотрение, когато позволи времето, да осъществя с успех по отношение на това, което накратко, частично ще бъде изброено по-долу".

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж, 1487 г.

По-нататък той пише:
"Аз мога да строя нетежки оръдия, леки в превозването им, които могат да хвърлят запалителни материали, димът от които ще предизвика ужас, разрушения и смущение сред враговете. Аз мога да строя оръдия, мортири и огнехвъргачни машини и други, едновременно с това, с прекрасна и полезна форма. Накратко казано, аз мога да създам безкраен брой оръдия за нападение" - така завършвал своето писмо гениалният италиански художник. Забележителното в случая е, че в това свое писмо той описал образци на посочените оръдия, които намерили въплъщението си и своето окончателно конструиране едва през ХХ век.
Нещо повече, в края на писмото си той хвърля и предизвикателство към всеки, който би се усъмнил в таланта му, като пише, че "ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено".

Един от моделите парашути на Леонардо да Винчи

Той с радост е приет на служба в Милано и зачислен към колегията на херцогските инженери. В продължение на повече от 17 години Леонардо да Винчи остава в Ломбардия, където отделя много време за научни експерименти, донесли му по-късно световна слава. От този период в неговите бележници има дори и цялостен проект за създаването на подводна лодка, със заплашителен надпис, насочен към потенциалния противник: "Ако след четири часа не се предадете, отивате на дъното! Л."

Вертолет, проектиран от Леонардо

С една дума, той още тогава осъзнавал, колко страшно оръжие може да бъде деморализирането на противника при показването и използването на нови, неизвестни образци оръжие. Макар че възприемал и определял войната като "най-зверската глупост", едновременно с това италианският гений, който живял в последните десетилетия на кървавия ХV век и началото на ХVI век, успял да създаде стотици образци на оригинални летателни апарати, бойни колесници, танкове, артилерийски средства,  снаряди със стабилизатори, подводни лодки и какво ли още не. Някои от тях нямат своите аналози в света в продължение на следващите няколко века - това са преди всичко моделите и идеите за самолети, вертолети, танкове и парашути.
Няколко години след изпращането на писмото до Лудовико ил Моро Леонардо да Винчи става известен военен инженер. През есента на 1503 г. голфониерът на Република Флоренция Пиеро Содерини поканва на служба Леонардо, за да го изпрати като военен механик в пизанския лагер за създаването на нужните тогава обсадни машини. За кратко време работи и е на служба като главен военен инженер и архитект и при Чезаре Борджия - херцог на Валентинуа и син на папа Александър VI Борджия.
Към това време Леонардо вече успял да създаде своето първо оръдие. Принципът на работа бил следният: в силно нагрята камера под огромно налягане се подавала гореща вода, която мигновенно се превръщала в пара и изхвърляла ядрото. Това страшно оръдие дълго време оставало тайна за противника. Така че с чиста съвест може да се допусне фактът, че Леонардо да Винчи и неговото "парно оръдие" били истинските предшественици на парната машина на Джеймс Уат.
След изобретяването на всевъзможни снаряди, изхвърлящи през тръбички огън и дим, получаван с помощта на сяра, барут и смола, Леонардо да Винчи стигнал до още едно свое странно изобретение, което впоследствие сметнал за голям неуспех. Ставало дума за така наречената "колесница с въртящи се сърпове", които имали за задача при нахлуването в редовете на противниковата пехота да косят нейните войници. Но колесницата не оправдала своето първоначално назначение. Конете, които я теглили, често се подплашвали и по такъв начин предизвиквали повече смут в своите редици, отколкото в тези на противника.
Но това страшно оръжие имало и своето миролюбиво продължение - много по-късно на същия принцип били създадени комбайнът, сенокосачката и снегоринът.
През 1996 г. в една от мадридските библиотеки случайно била открита рисунка на Леонардо да Винчи. Тя изобразявала летателен апарат, към рисунката имало шест реда технически пояснения. Удивителното в случая е, че този летателен апарат напомнял много на съвременния френско-британски самолет "Кондорд", отличаващ се с делтаобразното си тяло. Тук е уместно да се отбележи, че за модели на Леонардо да Винчи служили не птиците, а водните кончета и летящите мишки. Той внимателно изучил и възпроизвел някои моменти от поведението им във въздуха. А махащото крило по своята форма в бележниците му било най-близо до "модела" на летящата мишка. Нещо повече, конструкцията на Леонардо била предвидена за вдигането във въздуха на 80 кг тяло!
Своето първо научно изследване Леонардо да Винчи успял да направи още през 1505 г. Трактатът, който изпреварил времето си с векове, се наричал "За полета на птиците". А най-известните схеми към него се намират в знаменитите "Дневници на Леонардо", или по-точно в останалите днес фрагменти от тях.
Първоначално Леонардовото "Пълно събрание на размишленията" се съхранявало от любимия ученик на художника Франческо Мелци, но след неговата смърт ръкописите на гениалния италианец изчезнали. Днес в различни колекции по света са запазени приблизително около 7000 страници, включително и тези, които се отнасят до крилете. При това всички записи в дневниците на Леонардо са направени в огледално изображение!
И нещо много важно - в действителност Леонардо никога не е провеждал реален експеримент със своите изобретения. Казват, че за това е бил виновен преди всичко помощникът на изобретателя - мессер Андреа Тедеско, който по разпространяваните тогава слухове изкарвал пари още и като "промишлен шпионин"...
А първите летателни апарати били построени чак през 70-те години на ХIХ век и както станало ясно малко по-късно, за да се задейства моделът на Леонардо, недостигал само един елемент - моторът. В днешните модели поставянето на рул, управлението на опашката, използването на пружините, появата на шаси - всичко било както в проектите на Леонардо...
Орнитоптерите се оказали истински динозаври на въздухоплаването! Леонардо да Винчи успял още през 1485 г. да измисли и представи в схеми и чертежи механизми с крила както при птиците, които да действат с помощта на мускулната сила на човека и да го издигат във въздуха. Но само че без да се използват ръцете! Именно това отличавало механизма на великия италианец от последователите на Икар - при него движенията на краката в педалите задвижвали крилата, нужни за свободен полет. В описанието на схемата на летателния апарат всички части на тялото и движението на авиатора описват буквения "код на Леонардо да Винчи": А - завърта тялото, В - го обръща с помощта на ръчка, С - го отпуска и D го издига.
Днес оригиналните размери на орнитоптера могат да се видят на летището "Леонардо да Винчи". Там той е в реални размери: височина 12 метра и размах на крилете 24 м. Неговите макети вече са популярни на много места по света - специалисти от лабораторията за летящи микроустройства от Университета в Аризона също успели да конструират орнитоптера на Да Винчи и вече успешно продават негови миниатюрни модели. 
Успех донесъл и опитът с едно друго изобретение на великия Леонардо да Винчи - парашутът. Пророчески се оказали чертежът на парашутното устройство, което самият Леонардо описва по следния начин: "Ако човекът има достатъчно тента от плътна тъкан, всяка от страните на която е с дължина 12 дължини на ръката и с височина пак 12, то той ще може да скочи, без да се разбие от всякаква значителна височина!"
Тази забележка в дневника си той направил в периода между 1483 и 1486 г. Няколко века по-късно това Леонардово устройство получило името "парашут" (от гръцката дума "para" - против, и френската "chute" - падане). През декември 2000 г. английският парашутист Адриан Николас извършил в Южна Африка първото успешно изпитание на един от Леонардовите парашутни модели. За тази цел той се спуснал от височина 3000 метра с парашут, направен по схема на Леонардо да Винчи.
В света на военната техника безусловен интерес предизвиквал и неговият проект на гигантски арбалет. Размерите на това оръжие са много по-големи от традиционните, а самият арбалет имал за цел да възпроизвежда огромна ударна и поразяваща сила. От описанието на Леонардо да Винчи се вижда, че разтвореността на рамото на арбалета, т.е. неговата дължина, до мястото на закрепването на тетивата, се равнявала на 42 дължини на ръкохватката, а в разтворен вид дължината на арбалета се равнявала на 42 дължини на рамото (около 24 метра). Той трябвало да се поставя на количка с ширина от 2 и дължина от 40 дължини на ръкохватката. Колелата на количката се закрепвали под специален ъгъл, за да се получи устойчивост при стрелбата.
Леонардо да Винчи бил и първият човек, който въвел в обращение думата "хеликоптер", като адаптирал гръцките думи "спирала" и "крило" към италианския език. Макар вертолетът на Леонардо да не е изобретен изцяло от него, той все пак лети, което е доказано от една малка играчка - тя се произвежда серийно в Япония!



Каре

Светът чества Годината на гения

Обявена за Година на Леонардо да Винчи, 2012-а е изпъстрена с много тържества и мероприятия по цял свят в чест на великия учен и изобретател. На римското летище "Леонардо да Винчи" е подредена грандиозната изложба "Геният на Леонардо", на която могат да се видят впечатляващите макети на летателни апарати, направени по нарисуваните схеми на великия италианец. Моделите са изработени от натурални материали, които се използвали в средните векове - дърво, кожа, платно, а самите модели са също в натурална величина. Общо 21 технически открития на Леонардо са представени на територията на летището с информация на 6 езика.
В родния град на Леонардо да Винчи - Флоренция, днес могат да се видят макетите на многобройните механични чудеса от бележниците на великия италианец, като при това са представени около 60 модела.
Но не само Италия отбелязва паметната дата в световната история. Днес културният хит на годината в Лондон е най-голямата в историята изложба на картините на Леонардо да Винчи, която е подредена в Националната галерия. Експозицията "Леонардо да Винчи: художник от Миланския двор" обединява девет платна, които не са били показани под един покрив. Там са изложени картината "Мона Лиза" от руския Ермитаж, както и работата "Спасителят на света", която доскоро се смятала за безвъзратно изгубена. Показани са и няколко десетки рисунки на Леонардо, при това някои предоставени от колекцията на кралица Елизабет II, която е притежателка на една от най-добрите подобни сбирки в света. Всяка една от картините се намира зад бронирано стъкло в отделен бокс, а самата изложба е застрахована за астрономическата сума от 2,4 милиарда долара.


В негова памет - монета от сребро с 24 лица

През декември 2011 г. остров Ниуе (самоуправляваща се държава, присъединила се към Нова Зеландия) отпечата уникална монета, като всяка се състои от 24 отделни части с номинал на всяка част 1 новозеландски долар. Монетата е посветена на Леонардо да Винчи.
На всяка част от 24 части на монетата е дадено по едно от изобретенията на великия Леонардо: арбалетът, летателният апарат, скорострелното оръжие, парашутът, вертолетът, танкът. При това, ако се сглобят всички нейни части, ще може да се види едно от знаменитите му творения - Витрувианският човек.
Това е знаменитата рисунка на Леонардо да Винчи, която е подготвена като илюстрация към книга, посветена на трудовете на Витрувий и нарисувана в периода 1490-1492 г. Тази рисунка на Леонардо става символ на вътрешната симетрия на човешкото тяло и обкръжаващата го Вселена като цяло.
Монетата е поставена в много красив дървен калъф, отсечена е от сребро с проба 999, има общо тегло 1020 г и общ размер 166,8/240 мм. Целият тираж е само 500 броя!
На аверса на всяка част е отпечатен портретът на кралица Елизабет II.