Фейсбучни истини

Единадесет месеца преди изборите е важно не само какви ще бъдат посланията ни към гласоподавателите, но и как да стигнат до тях. Може би затова вечното: "Кога ще имаме "червена" телевизия?" започна отново да звучи на срещите с партийните активи. Възможностите за решаване на този въпрос бяха пропуснати и надали скоро ще се появят нови. Пък и едва ли е най-разумно да се затваряме в собствената си среда и да комуникираме помежду си. Голямото предизвикателство е как да влияем на другите, а не толкова на себе си, за да разширим недостатъчната подкрепа, която получаваме вече в няколко поредни вота.
Бедата е в прекомерната концентрация на собственост в този сектор, и то в наш ущърб. Политиката на повечето медии е да отразяват безкритично действията на властта и особено на нейния стълб - Бойко Борисов. След като установиха влиянието си върху голяма част от централните всекидневници, с промени в собствеността управляващите влизат и в регионалните медии. С наближаването на изборите най-вероятно алтернативните политически мнения все по-трудно ще намират трибуна.
Вместо да се вайкаме, по-добре е да погледнем възможностите, които дава интернет и в частност - фейсбук. Те са неограничени и практически безплатни, стига да знаем как да ги използваме. Още повече, че в тази социална мрежа е предимно младото поколение, до което по-трудно достигаме по традиционните канали. Прави впечатление обаче, че немалко от нашите парламентаристи нямат свои профили във фейсбук. Или пък ако имат, не ги поддържат сами, чувства се, че на въпросите не отговаря титулярят, а някой сътрудник. Така плюсът от непосредствения контакт се превръща в минус, тъй като усещането, че някой друг пише от твое име, настройва отрицателно потребителите. Особено дразнещи са ахканията и охканията на някои политици, главно международници, как им се налагало да летят от Брюксел до Пекин, оттам пък - да пресекат Океана до нова дестинация, как не им оставала свободна минута и прочие. Вместо да пишат какво се е случило на форума, в който са взели участие, или поне кратки бележки за града, в който са изпратени, та да обогатим познанията си, те ни занимават със собствените си емоции. Някои дори се сърдят на коментарите, тропат с краче, а това е най-сигурният начин да се отблъснат потенциални привърженици. Имаме и приятни, макар и немногобройни, изключения на политици, които ползват фейсбук и като потребители, споделят всичко като личности, което не само не дразни, но дори е предпоставка постепенно да се навлиза и в същинската им дейност и така да се изгражда доверие към онова, което пишат.
Повечето притежатели на профили влизат във фейсбук за развлечение, играят на ферми, искат ти крави, губят времето си в различните, често глупави, приложения. Ако качиш на стената няколко снимки как си затворил буркани със зелен фасул, ще получиш многобройни кликвания "харесвам", но ако предложиш сериозна тема за дискусия, отзивите ще бъдат в пъти по-малко. Ние можем в немалка степен да променим това, стига да искаме и да знаем как. Имаме хиляди индивидуални профили на социалисти, разполагаме и със стотици групи на БСП или на младежките й обединения по райони, градове и общини. Това е огромен потенциал, който може да формира подходяща за нас атмосфера във фейсбук. Стига да не държим непременно да качим в мрежата снимка на новия цвят, в който сме боядисали косата си, и да очакваме отзиви колко суперска е последната ни прическа, или пък какви обувки сме си харесали. Без това вероятно не може, но то трябва да е не самоцелно, а пътечка към доверието на потребителите за споделяне на по-сериозни неща.
И с невъоръжено око се вижда, че повечето администратори на споменатите групи нямат необходимата подготовка. Не преценяват какво е полезно да се публикува, липсва им нагласата да дискутират, не умеят да водят спор по начин, по който да печелят привърженици. Отсъства желание дори да се популяризира нещо, казано от най-високите нива в партията. Така например отделни ентусиасти се опитаха да въвлекат стотиците свързани с БСП групи в разпространяването на декларацията на нашите парламентаристи по случай трите години управление на ГЕРБ, но резултатът беше нищожен. Така се случи и с акцията в защита на пернишката кметица. От Бузлуджа пък бяха качени хиляди снимки, но без никакъв текст. А беше важно да се акцентира какъв е девизът на тазгодишния събор, какви са посланията му.
Налага се впечатлението, че не управляваме участието си във фейсбук. Администраторите на групите нямат указания, не им е препоръчана линия на поведение, не се захранват с аргументи. Централата на БСП възнамерява да обучи десетки хиляди членове на секционни комисии, за да не ни бъде отнета чрез манипулации изборната победа. Това обаче е нужно и за фейсбук-активистите. Защото няма как да пазим успеха си от посегателства, ако преди това не сме го завоювали.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info