Още нещо за смъртта на Георги Димитров

Антон Гицов                           

На 18 юни т.г. ДУМА публикува статия на Никола Терзиев "Величие и трагизъм. Как Сталин и Берия отровиха Георги Димитров". В статията авторът привежда доказателства, че Димитров е бил отровен, докато е бил лекуван в санаториума "Барвиха". На 27 юни доц. Михаил Аначков публикува статия, в която оспори тези доказателства, главното от които беше наличието на големи количества живак в останките на Димитров. И двете статии обаче не разглеждаха въпроса за смъртта на Димитров в светлината на политическите събития в България и на Балканите по това време, на отношението на Сталин към тях и в тази връзка на отношенията между Сталин и Димитров по тези събития.
Несъмнено е, че Георги Димитров е страдал в началото на 1948 г. от сериозни заболявания. Въпросът е, доколко биха могли те да бъдат овладени и би ли могъл при добро лечение той да живее още дълги години. И най-важният въпрос е дали Сталин го е устройвал такъв вариант.

  Какво е положението в България

 по това време и на Балканите, които са представлявали особен интерес за Сталин?
На 17 януари 1948 г. на пресконференция в Букурещ Георги Димитров говори за възможността за създаване на федерация или конфедерация на балканските социалистически страни, идея прокламирана от Коминтерна още преди войната. Той е подкрепян в това отношение и от Трайчо Костов, по това време зам. министър председател на Г. Димитров. Сталин обаче няма интерес от осъществяването на тази идея и Димитров е критикуван на 29 януари в "Правда" и отделно на посещение в Москва на 10 февруари.

По същото това време започва и охладяване на отношенията между Съветския съюз и Югославия. Тито стартира своя самостоятелна политика, без да се съветва със Сталин, отказва да предоставя пълна икономическа и търговска информация на съветските съветници и на 18 март 1948 г. Йосиф Висарионович ги изтегля от Югославия. На 27 март 1948 г. Сталин и Молотов изпращат писмо до Югославската комунистическа партия (ЮКП), в което обвиняват ръководството в национализъм. Москва оказва натиск върху другите социалистически страни да бъде заклеймен Тито. През юни Коминформбюро (Информационно бюро на комунистическите и работнически партии) се премества от Белград в Букурещ, където същия месец на заседание се осъжда Югославската комунистическа партия, която е обвинена в национализъм и троцкизъм. България е поставена в неловко положение. Тя има интерес от поддържане на добросъседски отношения с Югославия, а Георги Димитров се познава добре с Тито още от съвместната им работа в Коминтерна и вероятно не е одобрявал неговото демонизиране. Трайчо Костов, който представя БКП на съвещанието в Букурещ, се присъединява към общия хор, но едновременно с това заявява: "Ние се надяваме, че кризата в ЮКП няма да засегне добрите отношения между България и Югославия като държави". На петия конгрес на БКП през 1948 г. Георги Димитров също критикува Югославия, но избягва нападки срещу Тито.
   Несъмнено Сталин не е бил доволен от меката позиция на Георги Димитров и Трайчо Костов към Тито и Югославия в период, когато Москва води организирана масивна пропаганда за дискредитиране на югославското партийно ръководство.
През 1948 г. се променя остро отношението на Сталин към Трайчо Костов, който е дал разпореждане, да не се предоставя на съветските съветници търговска информация,  която е квалифицирана като държавна тайна. На 6 декември 1948 г. на посещение в Москва са Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков. Сталин се нахвърля срещу Трайчо Костов с думите: "Не искате да издавате своите тайни? Искате да бъдете независими? Не искате да знаем на какви цени продавате? Трябва непременно да унизите нашите хора? С това започна Тито... Трябва да се види откъде сте и кой сте вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не спираме. Ще доведем борбата докрай." Георги Димитров бърза да защити Трайчо Костов, като казва, че има недоразумение и че "въпросът ще се уреди".
И така към края на 1948 г.

Сталин вече е изправен пред български въпрос

Димитров се съобразява с него, но вече не се намира в Москва и не е под негов пълен контрол, ръководител е на важна държава в Балканския регион. Той е и пречка за осъществяване на кампанията срещу Тито и Югославия. Трайчо Костов е негова дясна ръка в партията и държавата и се очертава като негов наследник и заместник. Нещо повече, той се е осмелил да проявява независимост като стопански ръководител, поддържал е идеята за федерация с Югославия, заявил е позиция на запазване на добрите отношения с нея. Това Сталин не е могъл да претърпи. Трайчо Костов е трябвало да бъде премахнат на всяка цена, но за това Георги Димитров очевидно е бил пречка. Той е приел трудно сблъсъка на Сталин с Трайчо Костов и казва във тази връзка, че създалата се ситуация е "крайно тежка за нашата партия и история", критикува го, но не предприема някакви особени мерки срещу него. На Петия конгрес на БКП Трайчо Костов си прави самокритика и не е преизбран за Секретар на БКП, но е избран за член на Политбюро, а и остава зам.-председател на Министерския съвет. Георги Димитров ценял способностите на Трайчо Костов и неслучайно му е възлагал управлението на държавата, когато е отсъствал или е бил болен - което прави впечатление, ако се направи сравнение с Васил Коларов, който също е зам. министър председател през 1949 г., но с далеч по-малки пълномощия от Трайчо Костов, който е и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Георги Димитров е критикувал Васил Коларов и изглежда не е ценял особено и Вълко Червенков, сложил го е за председател на Комитета за наука, изкуство и култура, а може и да не му се е доверявал, знаейки близостта му със Сталин. Може да се предположи, че Васил Коларов и Вълко Червенков не са изпитвали особени симпатии към Трайчо Костов, който се е очертавал като наследник на Димитров.
  Интересно е да се проследят

събитията след посещението на Г. Димитров, В. Червенков и Т. Костов в Москва

през декември 1948 г., събития, които се развиват с главоломна бързина.       
В началото на януари 1949 г.  Васил Коларов и Антон Югов вземат участие в учредително съвещание на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). На срещи със висшето партийно и държавно ръководство на Съветския съюз на двамата недвусмислено се подсказва, че докато Трайчо Костов е в Политбюро и властта, това ще бъде пречка на двустранните отношения. Димитров е уведомен за това, но ясно казва, Костов не е случаен човек в партията и не се съмнява в честността му. Той разбира, че облаците над неговия заместник се сгъстяват и изпраща на почивка в Москва Червенков и Костов с надежда, че там проблемите ще се изчистят. На 11 февруари 1949 г. се провежда разширен пленум на ЦК на БКП, на който за последен път присъства Димитров и там въпросът за Трайчо Костов не се разглежда. Междувременно здравословното състояние на Г. Димитров се влошава и на 7 март сутринта той отлита за Москва на лечение и още следобед на същия ден се свиква заседание на Политбюро, на което се разглежда въпросът за Трайчо Костов. Следва пленум на ЦК на 26-27 март. Вълко Червенков прави достояние обвиненията на Сталин срещу Трайчо Костов на 6 декември 1948 г. Васил Коларов от своя страна изнася доклад, в който обвинява Трайчо Костов в националистични и антисъветски настроения, вследствие на което той е изключен от Политбюро на ЦК на БКП и уволнен като зам. министър председател. Димитров вероятно е разбрал какво става в негово отсъствие в България и на 31 март 1949 г. праща шифрограма до ЦК на БКП с указание, че Костов трябва да остане член на ЦК на БКП, но при създалата се обстановка може би не трябва да бъде едновременно и зам.-председател на МС. Но с препоръката му, главните действащи лица в развиващата се драма, Коларов, Червенков и Югов, не се съобразяват. По всичко личи, че за тях Георги Димитров е извън играта и не може да представлява заплаха в бъдеще. Не е трудно да се предположи, че са получили индикация от съветската страна, че здравословното състояние на Димитров няма да му позволи да продължи да бъде в бъдеще ръководител на партията и държавата. Иначе не може да се обясни смелостта им да не се съобразяват с него. През април Червенков и Югов посещават Москва и Сталин, който не може да знае указанията на Димитров - Костов да бъде запазен като член на ЦК. В разговор с тях той им казва: "Трайчо Костов е нечистоплътен, той е опасен човек!" Това е директива и тези думи на Сталин, Червенков ще цитира няколко месеца по-късно на пленум  на 11-12 юни 1949 г. същата година, но без да обясни защо не се е срещал и разговарял с Димитров по този въпрос. На пленума доклад за антипартийната дейност на Трайчо Костов изнася Васил Коларов, който между другото го обвинява в "титовизъм" и по предложение на председателстващия Антон Югов, Трайчо Костов е изваден от ЦК и изключен от партията, а на 20 юни е арестуван.
Журналистката Люба Манолова публикува преди няколко години изследване за състоянието на Георги Димитров по това време. На 9 май лекарски консилиум го преглежда и на следващия ден той е преместен в санаториума "Барвиха", което засилва изолацията му от политическия живот в България. Между 20 и 30 юни, съгласно медицинските архиви, Димитров е бил силно възбуден, вероятно е бил известен за решенията на пленума и тежко го е преживявал. На 30 юли той получава кръвоизливи и изпада в безсъзнание.
Но да се върнем към статията на Никола Терзиев. Авторът е имал възможността да се запознае с архива на композитора Дмитрий Шостакович, който се е лекувал в "Барвиха", когато там е бил и Георги Димитров. Великият композитор пише в спомените си, че е станал  неволен свидетел на

остър спор между Сталин и Георги Димитров в "Барвиха"

Не е доловил думите им, но това е била ожесточена словесна схватка между двамата. Гласът на Димитров е бил висок и непримирим, а този на Сталин - глух и заплашителен. "Не знам как да го нарека - пише Шостакович - това беше трагичен дуел. Димитров си позволяваше към Генералисимуса онова, което той не би простил никому. Аз осъзнах още там, че Димитров вече е мъртъв".
В своята статия доц. Аначков подлага на съмнение достоверността на спомените на Шостакович. Димитров по това време е бил на легло, не е можел да се разхожда из парка. Наличието на високи количества живак в организма му не говорели задължително за отравяне.
Но възниква основателният въпрос, защо великият композитор ще измисли и опише в спомените си събитие, на което твърди, че е станал свидетел? И друго - Димитров едва ли е бил неподвижен и на легло през цялото време от 10 май до 30 юни - напълно възможно да се е повъзстановил, за него са се полагали грижи, и може да се допусне, че по някое време е бил способен за разходки из парка със Сталин. И е напълно обяснимо да са имали остър разговор и сблъсък. Няколко неща са тревожили особено силно  по това време Димитров. На първо място го е безпокояла организираната от Сталин разправа с Трайчо Костов в България и познавайки нрава и похватите на Сталин, той не се е съмнявал, че Трайчо Костов може да бъде ликвидиран с нелепи обвинения. Това Георги Димитров не е можел да допусне и Сталин го е разбрал още на 6 декември 1948 г. Георги Димитров се е страхувал и от друго. Той отблизо е наблюдавал разправата и унищожаването на видни партийни деятели и държавници в Съветския съюз под лозунга да се търси, открива и неутрализира "врагът с партиен билет". Страхувал се е, че това може да се случи и в България, което е щяло да предизвика

             трус в партията

както всъщност и става по-късно - след разправата с Трайчо Костов и "костовистите", Вълко  Червенков ще говори за това, че "главна опасност за нас представлява не откритият, а прикритият враг, врагът с партиен билет". Не може Георги Димитров и Сталин да не са обсъждали този въпрос някога и по принцип, и е напълно вероятно Георги Димитров да е изказвал несъгласие с прилагането на такава практика в България. Няма сведения той да се е изказвал в този дух след завръщането му в България. Вероятно не е бил съгласен и с провокирания от Сталин неизбежен и ненужен разрив на отношенията между България и съседна Югославия и отлъчването на Югославската комунистическа партия. Бившият ръководител на Коминтерна се е тревожел и от започнатите акции срещу видни партийни ръководители в други социалистически страни. Ако е преглъщал унищожаването и интернирането на такива хора, когато е бил в Москва, макар и ръководител на Коминтерна, на практика той е бил подчинен на Сталин, но сега той вече е бил с друг статут. И може би, съзнавайки, че не му остава много да живее и че няма какво повече да губи в личен план, е заел твърда и непримирима позиция. Само така може да се обясни сблъсъкът между двамата, на който е бил свидетел Шостакович. И един такъв сблъсък действително би могъл да предопредели един бърз край на живота на Димитров, защото Сталин не е можел да допусне Димитров да попречи за плановете му по отношение на Трайчо Костов, Югославия и комунистически лидери в други страни, от които е искал да се отърве.
В този смисъл не е важно наличието на  наднормено количество живак в организма му. Ако на Берия е била поставена задачата Димитров да не бъде излекуван и да се ускори смъртта му, за него не е било трудно да организира това. С живак или без живак.

Сталин не е търпял критика и личности

които не са се подчинявали на волята му. Той е бил жесток и безмилостен човек, напълно лишен от емоции, човек, който не се е посвенил да ликвидира такива личности като приближения до него Серго Орджоникидзе, втория човек по авторитет в партията и съперник за поста му - Сергей Миронович Киров, най-близките роднини на самоубилата се негова жена Надежда Алилуева и критичния към него писател Максим Горки, за който се предполага, че е бил отровен.
И така, има основания да се счита, че  бурните събития в края на 1948 г. и през 1949 г. се развиват по някакъв зловещ сценарий, в който за съжаление участват главно Васил Коларов, Антон Югов и особено Вълко Червенков*, който окачествява Трайчо Костов и арестуваните негови приближени като "смъртоносна гангрена" и "змийско гнездо". В този сценарий участват и видни дейци на БКП и съратници на Трайчо Костов от нелегалната борба преди 9-ти и всички те, Коларов, Югов, Червенков, Георги Чанков, Цола Драгойчева и други, са знаели отлично, че Трайчо Костов не е бил шпионин и "титовист", но са приели, че той трябва да бъде жертван, защото е направил съдбоносната и потенциално влечаща тежки последствия за партията и страната грешка, да предизвика гнева на Сталин с отказа си да се дават търговски сведения на съветските съветници. Това е сценарий на Сталин, за когото е било важно да ликвидира всякаква възможност Трайчо Костов да наследи Георги Димитров, да не се допусне възможност за сближаване между България и Югославия, да осигури безпрекословна подкрепа на БКП и България в изолацията на Тито и Югославия, да не се даде възможност на такъв виден деец на международното комунистическо движение да се противопостави на прочистването в България на "враговете с партиен билет", което би предизвикало подобно противопоставяне и другите социалистически страни. И ако Сталин и Димитров са имали остър сблъсък по тези въпроси преди и в "Барвиха", намесата на Сталин за скоропостижната кончина на Георги Димитров изглежда логична.
----------------
* Българските историци са длъжни да дадат обективна оценка на Вълко Червенков, който подобно на всички видни български партийни ръководители по това време е бил сложна и противоречива личност. Трудно може да му се прости приноса за ликвидирането на Трайчо Костов. Особено неприятен привкус придава факта, че Георги Димитров го е изпратил в Москва с Трайчо Костов и съпругата му на почивка, но с цел да използва престоят им за стабилизиране на положението на Костов, което значи, че по това време между двамата би следвало да се е установила и лична близост, на семейни начала. Очевидно е, че е виждал себе си като по-добър ръководител на партията и държавата от Трайчо Костов и сигурно Сталин му е подсказал, че той е негов избраник. Знаел е, или се е досещал, че Сталин има проблеми с Георги Димитров и се е досещал, че Георги Димитров няма да го бъде. Той не би се осмелил да тръгне срещу Трайчо Костов  ако е допускал, че Георги Димитров може да се възстанови и върне обратно в България. Допуснал е и култ към личността си. Но под неговото управление се извършва изключителен растеж на промишлеността и селското стопанство, може да се каже, че той поставя основите на икономиката на съвременна България.