Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

03 Септември 2014 | Сряда
 
вход регистрирай се

Пегас

Снимка
Момент от представянето на обичая "Плетенки" - плетене на невестата, от група за изворен фолклор при читалище "В. Левски" от с. Горна Росица, Габровско

Обичаи и традиции

Булки, меденици и блага ракия в Етъра

Пети фестивал "Сватбата - единство и многообразие" от 25-26 август 2012 г.

1. Септември 2012 , брой: 204   656   0

Доц. д-р Веселка ТОНЧЕВА

За пета поредна година в Архитектурно-етнографския комплекс "Етъра" в Габрово - се състоя фестивал, посветен на сватбената обредност. Вече четири години в края на август комплексът оживява от възстановки на отделни моменти от сватбения ритуал на различни етнографски групи в България - балканджии, добруджанци, капанци, тракийци, хърцои и др., от специфичните сватби на турци, гагаузи, каракачани, армъни и роми, на българи мюсюлмани, на наследниците на банатските българи и др. Петото издание на фестивала беше не по-малко интересно и богато - и като гостуващи състави, и като програма.
Ново съпътстващо събитие в тазгодишното издание на фестивала беше филмовата програма с документални етноложки и антроположки филми от Македония, Сърбия и България, посветени също на сватбата и сватбената обредност. И още едно събитие, свързано със сватбите - в изложбената зала на АЕК "Етъра" за първи път гостуваше Регионалният исторически музей в Шумен с най-новата си изложба "...А да са сватиме, а да са сродиме...", представяща сватбените традиции и обичаи на други етноси от Шуменско: турци, арменци, евреи и роми. Изложбата съдържа сватбени обредни реквизити, предмети и костюми, разкриващи традициите на всяка от общностите, придружени с разкази и факти около сватбата в миналото и днес.
И в двата дни на фестивала програмата откриваха домакините от Габровско - от с. Горна Росица и с. Жълтеш. Групата за изворен фолклор при народно читалище "В. Левски" от с. Горна Росица представи "Плетенки". Вечерта срещу сватбата приятели и близки на бъдещата невеста се събират в дома й, за да участват в булчиното й сплитане, за да подредят чеиза и да направят герданите. Плетенето и   приготвянето на момата е придружено с обредни фрази като: "На прав път да са решиш, да ти е прав пътя в живота!", както и песни, в една от които булката се прощава с майка си. Групата за автентичен фолклор при народно читалище "Светлина 1927" от с. Жълтеш откри програмата на втория ден с възстановка на обичаите, които се извършват в понеделник след сватбата: булката става рано, меси пита, а всички присъстващи й "пречат". Всички ритуални действия от този момент трябва да покажат, че невестата е готова да влезе в новата си роля - да върти къща и да гледа семейство. Част от "изпитването" й е скриването на питата, която тя е омесила и сложила да се пече, и подмяната й с камък. Тя обаче я намира, разчупва я и черпи всички гости. Накрая всички тръгват към дома на булката, за да кажат на майка й, че е отгледала добро чедо.
Диалектното разнообразие на сватбата на територията на България беше представено от добружданска сватба от с. Белгун, Добричко, граовска сватба от с. Стефаново, Пернишко, и подбалканска сватба от с. Соколица, Карловско. Добруджанците от НЧ "Светлина 1942 г." - с. Белгун, представиха обичаите, с които се известява на цялото село за непорочността и честта на невестата. Родителите на младоженеца изпращат ракиджии с "червена ракия" на родителите на булката, като този момент от сватбата е наситен с много музика, песни и закачки. Самодейците от НЧ "Просвета" - с. Соколица, показаха два ритуални момента: месене на меденик и бръснене на младоженеца в дома му в събота срещу неделя. Брашното за меденика се отсява от момичета с живи родители, замесва се с обредна песен, а докато се изпече, младоженецът се бръсне от негов роднина или приятел. Изпеченият меденик се разчупва и раздава от свекървата, следват песни, хора и веселие. "Марама" се нарича булото на невестата в Граовско и именно неговото ритуално сваляне вечерта след сватбения ден показа групата за изворен фолклор при НЧ "Напредък - 1915 г." - с. Стефаново. Булото се сваля от кумицата - действието изисква да се забради невестата с кърпа, което тя неколкократно отказва. Когато най-накрая то е свалено, кумицата го прехвърля през врата на свекървата, която заедно с невестата повежда хорото.
 Особено интересна беше възстановката на моменти от армънска сватба, представени от фолклорна група "Кънтиклу Ностру" (Наша песен) от Велинград и Ракитово, с ръководител Никола Янев-Чоли. Гостите на АЕК "Етърa" и публиката на фестивала имаха възможност да наблюдават посрещане на сватовете и "забиране" на булката в сватбата на армъните от Велинградско. Тези моменти от сватбата бяха представени на оригиналния език на общността - влашки.
Акцент на Фестивала тази година беше участието на фолклорна група "Зипка" от Кумровец, Хърватия. Те представиха няколко ритуални момента от загорската сватба. "Представяне на булката" - младоженецът заедно с група мъже отиват пред къщата на булката и започват да водят преговори да я пуснат да излезе. Маскараден момент е излизането на "мнима" невеста - мъж, маскиран като жена, което предизвиква смях и веселие. Накрая младоженецът влиза и сам взема невестата си. "Жутарница" е моментът на пристигането на сватбената процесия с песента "Зора е, зора." Със "сваляне на венеца" булката става невеста.
 Не по-малко интересна беше и филмовата програма, която съпровождаше фестивала в двата му дни: етноложките и антроположки филми представяха сватбени ритуали или конкретни моменти от сватба в Македония, Сърбия и България. Гост от Република Македония беше Елизабета Конеска - етнолог от Националния музей на Македония, изследовател, но и сценарист и режисьор на етноложки и документални филми. Тя представи своя филм "Адак", посветен на турската етническа група - юруци, населяваща югоизточната част на Македония (Щип-Радовиш). "Адак" е заричане, полагане на клетва към Всемогъщия при раждане на момиче - обещание за "сватба", в която не присъства младоженец и която се прави, докато момичето е още много малко. Юруците са все още крайно затворена етническа общност и този обичай, наричан сватба-адак (подобно на сватба-сюнет за момчетата), е практикуван традиционно и до днес. Благодарение на Е. Конеска в рамките на фестивала беше показан и филмът "Галичка сватба", продукт на Македонската национална кинематография от 1955 г., документиращ традиционните сватбени ритуали, извършвани на Петровден в село Галичник, Западна Македония, и неговите околности.
На фестивала гостуваше и Саша Сречкович - старши уредник и ръководител на отдела за визуална антропология в Етнографския музей - Белград, Сърбия, мениджър и координатор на международния фестивал за етноложки филми в Белград. С негово съдействие бяха представени два македонски филма: нова версия на "Галичка сватба" (режисьор Г. Андреевска) - съвременното състояние на обреда, превърнат в атракция, но все пак съхранен, и "Сватба в Кокино" (режисьор А. Горгиеска) - възстановка на сватбена церемония от първата половина на ХХ век в с. Кокино, близо до Куманово, Северна Македония. Много интересен документ беше представеният триминутен документален запис от 1930 г. - "Сватба в Сланци", село, близо до Белград. А сватбените обичаи на католиците в Зумберк (Северозападна Хърватия) бяха обект на хърватския филм "Накичени сватове прекосяват планината" (режисьор Бр. Ищванчиц).
Даниел Руменов, главен уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей в Шумен, представи монтаж от документално заснета сватба сред бесарабските българи в Украйна, резултат от теренни проучвания, проведени от специалисти на музея - "Сватба на българи в украинското село Кулевча през 2009 г." Жителите на това село са от шуменското село Кюлевча, напуснали българските предели след Руско-турската война от 1829 г.
 Представени бяха и два филма, продукция на БНТ (реж. Е. Минкова) - "Къната", посветен на къната и къносването като част от сватбата и по-общо от традиционната култура на цигани и българи мюсюлмани в България, но с опит за по-широк културологичен поглед към тази традиция и "Писаната булка", представящ традиционната култура на една конфесионална общност - българите мюсюлмани от Тетевенско, при които т.нар. писане на булката - украсяването на лицето й по специфичен начин, вече не е действаща практика, но в близкото минало е било емблема за тази общност. Показана бе и документално заснетата "Сватба от село Големо Острени, Голо Бърдо, Албания", сред българската общност в областта Голо Бърдо, Албания - такава, каквато тя функционира в началото на ХХI век, но е съхранила множество елементи от традиционния ритуал, типичен за региона. Българите в Голо Бърдо вече почти 100 години (от 1912-1913 г.) са поставени в албанския езиков, етнически и културен контекст. Поради високопланинското си разположение те обаче са живели доста затворено и изолирано, благодарение на което са запазили обредността си, традиционния си начин на живот, езика и традиционната си музика.
И така, равносметката на фестивала "Сватбата - единство и многообразие" 2012, е, че беше шарено, беше интересно, беше емоционално, беше познавателно. Хората от различни краища на България, а и от Балканите се срещнаха, хващаха се на общо хорото, гледаха с любопитство и интерес представянията на другите групи, сприятеляваха се. Посетителите на Етъра се спираха, гледаха, вълнуваха се от "червената ракия" на честната мома, от сълзите на бъдещата невеста при раздялата с майка й, от разбулването и ходенето за вода... И нищо, че всичко това е възстановка, то все пак е знание и памет, които няма да се изгубят, докато има подобни форуми. И когато го гледаме, хем ни е мило, че самодейците от някое далечно село играят театър, хем се замисляме за ритуалите, с които са живели нашите предци, защото всяко действие, всеки предмет, всяка реплика и песен е имала смисъл, подреждала е живота и Космоса на традиционния човек. Вечерта в неделя "Етъра" притихна, гайдите, песните, хората бяха отшумели, но всички си тръгнаха с пълни души.
_____________

* Веселка Тончева е доцент, доктор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН, изследовател, автор на етнографски и антроположки филми.

 

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

Пегас

  • 30. Август 2014 200
    6,408
    0

    Кой ни води и накъде отиваме? - този "болний вопрос", по думите на Ботева, днес никой не си поставя, камо ли пък да се опитва да отговаря. Народецът ни бил изморен и обезверен, отчаян. Не искал ни да пие, ни да яде, нито пък да гласува. "Нищо не ни засяга. Никой не ни интересува. Там онези "горе" да се оправят, както намерят за добре. Ние "долу" си знаем хала..." А "онези горе" се оправят и още как...
    Кажи-речи вече цял месец гербаджийско-протестърската клика, назначена от инженер Плевнелиев, ни показва как и по какъв начин трябва да се управлява и... уволнява. Първо, като се подберат наши хора. Ама от наши по-наши! И тук-там малко американски агентури и "специализанти" на Джордж Сорос. Плюс цяла сюрия от "експерти...

Апис