Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Април 2014 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Пегас

Снимка
Момент от представянето на обичая "Плетенки" - плетене на невестата, от група за изворен фолклор при читалище "В. Левски" от с. Горна Росица, Габровско

Обичаи и традиции

Булки, меденици и блага ракия в Етъра

Пети фестивал "Сватбата - единство и многообразие" от 25-26 август 2012 г.

1. Септември 2012 , брой: 204   511   0

Доц. д-р Веселка ТОНЧЕВА

За пета поредна година в Архитектурно-етнографския комплекс "Етъра" в Габрово - се състоя фестивал, посветен на сватбената обредност. Вече четири години в края на август комплексът оживява от възстановки на отделни моменти от сватбения ритуал на различни етнографски групи в България - балканджии, добруджанци, капанци, тракийци, хърцои и др., от специфичните сватби на турци, гагаузи, каракачани, армъни и роми, на българи мюсюлмани, на наследниците на банатските българи и др. Петото издание на фестивала беше не по-малко интересно и богато - и като гостуващи състави, и като програма.
Ново съпътстващо събитие в тазгодишното издание на фестивала беше филмовата програма с документални етноложки и антроположки филми от Македония, Сърбия и България, посветени също на сватбата и сватбената обредност. И още едно събитие, свързано със сватбите - в изложбената зала на АЕК "Етъра" за първи път гостуваше Регионалният исторически музей в Шумен с най-новата си изложба "...А да са сватиме, а да са сродиме...", представяща сватбените традиции и обичаи на други етноси от Шуменско: турци, арменци, евреи и роми. Изложбата съдържа сватбени обредни реквизити, предмети и костюми, разкриващи традициите на всяка от общностите, придружени с разкази и факти около сватбата в миналото и днес.
И в двата дни на фестивала програмата откриваха домакините от Габровско - от с. Горна Росица и с. Жълтеш. Групата за изворен фолклор при народно читалище "В. Левски" от с. Горна Росица представи "Плетенки". Вечерта срещу сватбата приятели и близки на бъдещата невеста се събират в дома й, за да участват в булчиното й сплитане, за да подредят чеиза и да направят герданите. Плетенето и   приготвянето на момата е придружено с обредни фрази като: "На прав път да са решиш, да ти е прав пътя в живота!", както и песни, в една от които булката се прощава с майка си. Групата за автентичен фолклор при народно читалище "Светлина 1927" от с. Жълтеш откри програмата на втория ден с възстановка на обичаите, които се извършват в понеделник след сватбата: булката става рано, меси пита, а всички присъстващи й "пречат". Всички ритуални действия от този момент трябва да покажат, че невестата е готова да влезе в новата си роля - да върти къща и да гледа семейство. Част от "изпитването" й е скриването на питата, която тя е омесила и сложила да се пече, и подмяната й с камък. Тя обаче я намира, разчупва я и черпи всички гости. Накрая всички тръгват към дома на булката, за да кажат на майка й, че е отгледала добро чедо.
Диалектното разнообразие на сватбата на територията на България беше представено от добружданска сватба от с. Белгун, Добричко, граовска сватба от с. Стефаново, Пернишко, и подбалканска сватба от с. Соколица, Карловско. Добруджанците от НЧ "Светлина 1942 г." - с. Белгун, представиха обичаите, с които се известява на цялото село за непорочността и честта на невестата. Родителите на младоженеца изпращат ракиджии с "червена ракия" на родителите на булката, като този момент от сватбата е наситен с много музика, песни и закачки. Самодейците от НЧ "Просвета" - с. Соколица, показаха два ритуални момента: месене на меденик и бръснене на младоженеца в дома му в събота срещу неделя. Брашното за меденика се отсява от момичета с живи родители, замесва се с обредна песен, а докато се изпече, младоженецът се бръсне от негов роднина или приятел. Изпеченият меденик се разчупва и раздава от свекървата, следват песни, хора и веселие. "Марама" се нарича булото на невестата в Граовско и именно неговото ритуално сваляне вечерта след сватбения ден показа групата за изворен фолклор при НЧ "Напредък - 1915 г." - с. Стефаново. Булото се сваля от кумицата - действието изисква да се забради невестата с кърпа, което тя неколкократно отказва. Когато най-накрая то е свалено, кумицата го прехвърля през врата на свекървата, която заедно с невестата повежда хорото.
 Особено интересна беше възстановката на моменти от армънска сватба, представени от фолклорна група "Кънтиклу Ностру" (Наша песен) от Велинград и Ракитово, с ръководител Никола Янев-Чоли. Гостите на АЕК "Етърa" и публиката на фестивала имаха възможност да наблюдават посрещане на сватовете и "забиране" на булката в сватбата на армъните от Велинградско. Тези моменти от сватбата бяха представени на оригиналния език на общността - влашки.
Акцент на Фестивала тази година беше участието на фолклорна група "Зипка" от Кумровец, Хърватия. Те представиха няколко ритуални момента от загорската сватба. "Представяне на булката" - младоженецът заедно с група мъже отиват пред къщата на булката и започват да водят преговори да я пуснат да излезе. Маскараден момент е излизането на "мнима" невеста - мъж, маскиран като жена, което предизвиква смях и веселие. Накрая младоженецът влиза и сам взема невестата си. "Жутарница" е моментът на пристигането на сватбената процесия с песента "Зора е, зора." Със "сваляне на венеца" булката става невеста.
 Не по-малко интересна беше и филмовата програма, която съпровождаше фестивала в двата му дни: етноложките и антроположки филми представяха сватбени ритуали или конкретни моменти от сватба в Македония, Сърбия и България. Гост от Република Македония беше Елизабета Конеска - етнолог от Националния музей на Македония, изследовател, но и сценарист и режисьор на етноложки и документални филми. Тя представи своя филм "Адак", посветен на турската етническа група - юруци, населяваща югоизточната част на Македония (Щип-Радовиш). "Адак" е заричане, полагане на клетва към Всемогъщия при раждане на момиче - обещание за "сватба", в която не присъства младоженец и която се прави, докато момичето е още много малко. Юруците са все още крайно затворена етническа общност и този обичай, наричан сватба-адак (подобно на сватба-сюнет за момчетата), е практикуван традиционно и до днес. Благодарение на Е. Конеска в рамките на фестивала беше показан и филмът "Галичка сватба", продукт на Македонската национална кинематография от 1955 г., документиращ традиционните сватбени ритуали, извършвани на Петровден в село Галичник, Западна Македония, и неговите околности.
На фестивала гостуваше и Саша Сречкович - старши уредник и ръководител на отдела за визуална антропология в Етнографския музей - Белград, Сърбия, мениджър и координатор на международния фестивал за етноложки филми в Белград. С негово съдействие бяха представени два македонски филма: нова версия на "Галичка сватба" (режисьор Г. Андреевска) - съвременното състояние на обреда, превърнат в атракция, но все пак съхранен, и "Сватба в Кокино" (режисьор А. Горгиеска) - възстановка на сватбена церемония от първата половина на ХХ век в с. Кокино, близо до Куманово, Северна Македония. Много интересен документ беше представеният триминутен документален запис от 1930 г. - "Сватба в Сланци", село, близо до Белград. А сватбените обичаи на католиците в Зумберк (Северозападна Хърватия) бяха обект на хърватския филм "Накичени сватове прекосяват планината" (режисьор Бр. Ищванчиц).
Даниел Руменов, главен уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей в Шумен, представи монтаж от документално заснета сватба сред бесарабските българи в Украйна, резултат от теренни проучвания, проведени от специалисти на музея - "Сватба на българи в украинското село Кулевча през 2009 г." Жителите на това село са от шуменското село Кюлевча, напуснали българските предели след Руско-турската война от 1829 г.
 Представени бяха и два филма, продукция на БНТ (реж. Е. Минкова) - "Къната", посветен на къната и къносването като част от сватбата и по-общо от традиционната култура на цигани и българи мюсюлмани в България, но с опит за по-широк културологичен поглед към тази традиция и "Писаната булка", представящ традиционната култура на една конфесионална общност - българите мюсюлмани от Тетевенско, при които т.нар. писане на булката - украсяването на лицето й по специфичен начин, вече не е действаща практика, но в близкото минало е било емблема за тази общност. Показана бе и документално заснетата "Сватба от село Големо Острени, Голо Бърдо, Албания", сред българската общност в областта Голо Бърдо, Албания - такава, каквато тя функционира в началото на ХХI век, но е съхранила множество елементи от традиционния ритуал, типичен за региона. Българите в Голо Бърдо вече почти 100 години (от 1912-1913 г.) са поставени в албанския езиков, етнически и културен контекст. Поради високопланинското си разположение те обаче са живели доста затворено и изолирано, благодарение на което са запазили обредността си, традиционния си начин на живот, езика и традиционната си музика.
И така, равносметката на фестивала "Сватбата - единство и многообразие" 2012, е, че беше шарено, беше интересно, беше емоционално, беше познавателно. Хората от различни краища на България, а и от Балканите се срещнаха, хващаха се на общо хорото, гледаха с любопитство и интерес представянията на другите групи, сприятеляваха се. Посетителите на Етъра се спираха, гледаха, вълнуваха се от "червената ракия" на честната мома, от сълзите на бъдещата невеста при раздялата с майка й, от разбулването и ходенето за вода... И нищо, че всичко това е възстановка, то все пак е знание и памет, които няма да се изгубят, докато има подобни форуми. И когато го гледаме, хем ни е мило, че самодейците от някое далечно село играят театър, хем се замисляме за ритуалите, с които са живели нашите предци, защото всяко действие, всеки предмет, всяка реплика и песен е имала смисъл, подреждала е живота и Космоса на традиционния човек. Вечерта в неделя "Етъра" притихна, гайдите, песните, хората бяха отшумели, но всички си тръгнаха с пълни души.
_____________

* Веселка Тончева е доцент, доктор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН, изследовател, автор на етнографски и антроположки филми.

 

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

Пегас

  • 18. Април 2014 91
    4,050
    0

    Преди няколко дни Министерството на културата направи един похвален жест към известния български писател и поет, фолклорист и изследовател, общественик, Христофор Тзавелла. На големия възрожденец бе връчен почетният знак "Златен век" за изключителен принос към българската култура, за развитие на културното сътрудничество. Наградата бе връчена от министър Петър Стоянович в скромното обкръжение от близки на наградения и колцина негови приятели. Добре, че шефката на дирекция "Съвременно изкуство и художествено образование" на министерството г-жа Красимира Филипова се беше сетила да попрочете тук и там по нещо от написаното в медиите за наследника на Тзавеллеите и неговата уникална колекция от 26 000 песни, 334 000 поговорки,...

Апис