Да "удавиш" Девети

На пръв поглед това е най-лесното нещо. Вече почти четвърт век тази дата се залива с толкова много - не вода, а най-долнопробна кал, че е цяло чудо как все още държи главата си над повърхността. Не е ясно дали Любен Дилов-син се е видял в ролята на мишлето от приказката "Дядо ряпа вади", но при всички случаи възможността да направи решаващото усилие за потапянето на Девети  сериозно го е изкушила. Навярно затуй в новото си шоу той се захвана да лансира идеята празнуването на датата да се криминализира.
Почти всичко в предаването беше на негова страна - половината събеседници в студиото, голяма част от публиката, подбраните мнения от анкетите по улиците, над 40 видеоклипа. Въпреки това водещият изглежда не се чувстваше сигурен в изхода от гласуването на зрителите, та реши да свие дискусията само до датата 9 септември. С което да плува в свои води, каквито са натрапваните вече трето десетилетие митове. Как България си живяла мирно и спокойно, но изведнъж от Съветския съюз нахлули лоши хора, които заедно със също така лоши хора от собствената ни родина помели законното правителство, наложили терор, избили хиляди невинни и прекъснали европейския път на развитието ни.
"Дайте ми шест реда, написани от ръката на най-честния човек, и аз ще намеря в тях повод да изпратя автора на бесилото!", казва преди три и половина века роденият на същата дата кардинал Ришельо. Така е и с Девети - ако го извадим от контекста на събитията, митовете могат и да се окажат истина. Само че България не си е живяла мирно и спокойно. На 3 март 1941 г. тя се присъединява към Тристранния пакт и става съюзничка на нацистка Германия в налагането на "новия световен ред". На 13 декември с.г. има глупостта да обяви война на Великобритания и САЩ. На среща между Сталин и британския външен министър Идън се решава за наказание на България да се отнеме територията на юг от линията Бургас-Хасково и да се даде на Турция като награда за неутралитета й. Англо-американските въздушни сили бомбардират жестоко София. Без никакво съмнение, ако не беше обратът на Девети, България я чакаше трета национална катастрофа със загуба на нови земи и плащане на жестоки репарации на съседите.
В страната обаче веднага след влизането във войната се разгръща антифашистка съпротива. Колкото и да се шири спорът дали е имало фашизъм или не, съпротивата е именно антифашистка. Тя е насочена както срещу законите от нацистки тип, срещу фашистката практика вътре в страната - избиване на партизани и ятаци, убийства дори на деца, така и срещу съюзяването на България с хитлеристка Германия. За онези, които не мислят, партизаните може и да са разхайтени хора, занимаващи се с обири на мандри, но благодарение и на тяхното себеотрицание във въоръжената борба страната ни запази териториалната си цялост. Тъкмо те, а не управниците, бяха съюзници на СССР, САЩ и Великобритания. Не случайно в партизанското ни движение има официални представители на американската и британската армия, а отрядите се оборудват не само със съветско, но и с американско и английско оръжие, боеприпаси и облекло.
С приближаването на Червената армия България бърза да приключи в Кайро преговорите за примирие с Великобритания и САЩ. Има различни версии защо, но, така или иначе, мисията на Стойчо Мошанов, пълномощник на две наши правителства, не успява. Американският представител в преговорите Харолд Шанц допуска, че поведението на Мошанов е мотивирано от желанието му за политическо бъдеще при новия режим. Може би, но по-скоро англо-американците няма как да се доверят на правителство, в което не са включени основните участници в антихитлеристката съпротива. Те забавят преговорите, докато СССР обявява война на България и войските му навлизат у нас.
Елементарните разсъждения представят Девети като преврат, който разделя народа ни. Фашизмът обаче е опасност за цялата нация, поради което отстраняването му е общонационална задача, в която се включват не само комунистите, но и всички истински патриоти -  земеделци, социалдемократи, звенари, радикали, безпартийни. Големите личности от това време без изключение и независимо от по-нататъшната си съдба подчертават националния характер на Девети. Разделението се напомпва след 1989 г., защото с такава риторика някои се опитват, понякога успешно, да печелят политически терен. Онези, които не си дават сметка, че няма как сътрудничеството с Хитлер да е венецът на европейското ни развитие.
Любен Дилов-син обаче за малко да закъса в собственото си предаване. Само два процента от гласовете на зрителите не достигнаха да бъде "удавен". Навярно защото, въпреки десетилетната обработка на общественото мнение, мнозина не са забравили, че след Девети настъпи най-спокойният, най-сигурният и най-ситият период на България. И то - общо, а не като сегашната ситост, която е само за избрани, при това - без спокойствие и сигурност.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info