Шедьоврите на Борислав Стоев

Неизтощима е епикурейската вътрешна разкрепостеност и енергия на Борислав Стоев. Повече от пет десетилетия този художник продължава да изненадва публиката с нови и нови открития, формалистични пробиви и съдържателни експерименти в областта на илюстрацията, графиката, литографията и виртуалните колажи. Неговата изключителна ерудиция, неизчерпаемата му духовна жажда за пластическа интерпретация на текстове от световната и българската класика, както и на съвременни автори, постоянно го зареждат с нови инвенции.
За Борислав Стоев всяко посягане към класически литературен текст е не само художествено тълкуване, но и задължително своеобразно съавторство. Фантазията му го тласка отвъд оригинала, отвъд първообраза. И тук той попада в истинските свои води - магията на подсъзнателните внушения, сюрреалистичните сънища, в които се мержелеят странни същества, натоварени с човешки черти, артистично и небрежно обнажени женски тела, риби, птици, музикални инструменти, коне... - целият този калейдоскоп на хедонистичното, карнавалното се подчинява на диалогичността и играта. Живописецът си позволява често пластически цитати от велики предходници, иронични алюзии, ремарки, репризи.
Вчера именитият живописец прекрачи прага на патриаршеската възраст, навършвайки 85. И на нея той продължава да ни изненадва с оригиналните си хрумвания и нестандартни художествени търсения, неизчерпаема творческа енергия. Честито!    


Капричос
Проф. Иван Маразов

Предполага се, че илюстраторът е като актьора - той трябва да интерпретира автора, когото превежда на езика на иконичните образи. Но нали и всеки превод е по принцип интерпретация? Борислав Стоев е сред илюстраторите, които стават съавтори на произведението, защото създават визуален текст, паралелен на писмения. Затова Стоев е толкова освободен в илюстрациите си. Но това не му стига. В акварелите и графиките си той въплъщава фантазии, които нямат писмен първообраз. Не случайно той нарича един цикъл акварели "Капричос". Разбира се, названието е поклон пред великия Гоя, но стилът е чисто Стоев. Още повече че почти навсякъде в тези листове присъства Художникът - още една проява на самоирония, чувството, което бележи творчеството на Борислав Стоев, за да му придаде чара на отстраняването.
Капричиите са диалог между художника и модела, а в него позиращата жена сякаш маркира позицията "природа", защото я срещаме и сама в "На върха" или в "На плажа". Диалогът се развива в различни ситуации: срещи, ухажване, музициране, серенади, танц, позиране и т.н. Художникът обикновено е възрастен, докато жената е подозрително млада. Естествено е този диалог между половете и възрастите да завърши с пародия на иконографския сюжет "Сузана и старците". Диалогичността е подчертана и по чисто композиционен начин: най-често фигурите са две, разделени от маса, статив или музикален инструмент. Така че, общо взето, сюжетната фабула може да се определи като "среща". А в архаичната култура срещата между мъжа и жената е определено натоварена със сексуален смисъл. Жената в акварелите е почти винаги гола, т.е. тя е напълно лишена от социална идентичност и е интересна само с щедрата си "натура", която освободено демонстрира. Парадоксално в "Пленер" тя е облечена с дълга пола, макар и с открита гръд. Картините са изпълнени с познати и от други творби на Стоев символи: петел, птица, птица в клетка, кон, куче, риба (като оглозган скелет), плодове, музикални инструменти. Всички тези животински и предметни атрибути носят несъмнен сексуален смисъл. Борислав Стоев притежава широката култура, за да познава тази символика, но вероятно и нейната архетипична природа му помага да използва намеците на подсъзнанието. Антропоморфните фигури в тези картини най-често са или социални маргинали (художник, акробат, музикант, рибар), или персонажи, които в митологията заемат същата позиция (кентаври - стара тема в творчеството на художника). Появата на кентавъра в тази серия е предопределена от природата на това митологично същество: то е въплъщение на антикултурата и проявява тази своя характеристика главно в пълно пренебрегване, стигащо до нарушаване на социалните норми. А сред тях основната е брачната. И тъй като в серията акварели отношенията между мъжете и жените са извън тази норма, кентавърът става важен иконографски образ.