Независимостта на България

Проф. д-р Петър КУЦАРОВ

В началото на 1908 г. княз Фердинанд възлага на Ал. Малинов да състави ново правителство на България, което решава да се включи в борбата за преразпределяне на балканските владения на Турция. Като първа и сериозна стъпка в това отношение се планира провъзгласяването на Независимостта на България, тъй като формалната зависимост от султана пречи на развитието на отношенията с другите държави. Превратът на младотурците (юли 1908) дава възможност за реализация на това намерение.
Българското правителство си дава сметка, че може да наруши Берлинския договор само ако се опира поне на една от великите сили. Затова България търси съюзници. Австро-Унгария, стремейки се да анексира Босна и Херцеговина, също е заинтересована от преразглеждане на визирания договор. Правителството на демократите умело се възползва от предоставения от Портата случай: под предлог, че е васална държава, българският дипломатически агент в Цариград не е поканен на прием. На 15 септември България отзовава своя представител. Конфликтът с Турция се задълбочава: на 19 септември България заема жп линията в Южна България, считана за собственост на Турция. До провъзгласяване на Независимостта остават броени часове.
След

възстановяване на дипломатическите отношения между България и Русия

на 2 февруари 1896 г. руската външна политика на Балканите и особено руските дипломатически агенти в София постоянно отделят внимание на въпроса за независимостта и внимателно следят развитието му. Темата за независимостта е централна в разговора на външните министри на двете страни. Изволски съветва Станчов България да съблюдава умереност в стремежа си към мечтаната независимост. Интересен елемент в двустранните отношения внася руският агент Сементовски-Курло, който подготвя програма за мащабно двустранно сътрудничество и Николай II я утвърждава. Дипломатът обосновава извода, че е време Русия да извлече полза от многобройните си войни с Турция. "От тази гледна точка особено внимание заслужава България, която с успеха си надмина всички очаквания и която по силата на вътрешния си импулс стои по-високо от своите съседи." Особено място в българо-руските отношения заема особата на княз Фердинанд. Бидейки католик, той добре разбира, че против волята на Русия не може да се удържи на престола.  Така започва "любовен" период в отношенията между руските дипломати и българския княз.

Паметникът на Независимостта в София

Първата победа за руската дипломация е приемането на източното православие от принц Борис, следва поредица от визити на Фердинанд в Петербург.

Кръстник на Борис става Николай II

който през 1902 г. му подарява лесно преносим походен олтар, "за да може принц Борис да присъства на литургия и се приобщава към Светите Тайни даже в местата, където няма църкви". А когато Борис навършва 12 години, е записан в 54-ти Мински полк, сражавал се на Шипка. Знаейки за слабостта на Фердинанд към ордени и медали, руското ръководство обсипва него и фамилията му с най-различни отличия, в Исакиевския събор в Петербург е отслужена литургия по повод смъртта на първата съпруга на Фердинанд. От своя страна той прави жестове към Русия: изграден е паметник на Александър II, други паметници и музеи, между България и Русия е изградена пряка телеграфна линия, подписани са военна и други конвенции, открити са нови български представителства в Москва, Одеса и Киев. Изразено емоционално отношение към Русия, речите на княз Фердинанд са ненадминати дори от тези на ръководителите на НРБ по адрес на СССР.
Руските дипломати в София редовно и своевременно информират за събитията в България. Много точно Сементовски-Курило отбелязва в секретно донесение до руския външен министър от 20.02.1907 г. по повод 30 години на Санстефанския договор: "Не е нужно твърде дълбоко да се вглеждаме в народната душа, за да се убедим по категоричен начин в това, че в редицата на най-скъпите национални идеали за българина на първо място е изграждането на отечество в границите, начертани на Трети март 1878". Руската дипломация предприема действия на международната арена, за да не върви след събитията, както е по време на Съединението.
Седмица преди провъзгласяване на Независимостта, руският представител съобщава в Петербург: "Струва ми се, че ние стоим лице в лице пред прието решение... Аз съм готов да повярвам на дошлите до мен сведения, че обявяването на независимостта ще стане тези дни, че, предвижвайки това, правителството е приело мерки за незабавно свикване на още 40 000 запасни и че едновременно в столицата са извикани всички депутати, които тържествено ще бъдат помолени да се изкажат в желания смисъл и след това да доведат до знанието на княза народната воля". Предвид бързо развиващите се събития, руският дипломатически агент за пореден път моли за инструкция с цел изпреварване, а не догонване на събитията. На 16.09.1908 г. на руските представители в Европа и Цариград е изпратена инструкция, одобрена от императора, посветена на развитието на международното положение преди всичко на Балканите. В документа се отбелязва, че вътрешният преврат, станал в Турция, представлява

нова стъпка в развитието на източния въпрос

и трябва да бъде най-внимателно разгледан от заинтересованите държави, начело на които стои Русия. "Същността на Източния въпрос - се казва в шифрограмата, се състоеше в постепенното отслабване на Турция вследствие на нанасяните й отвън удари, преимуществено от Русия от времето на Екатерина II, и станалото след това вътрешно разложение и разчленение, предизвикано основно от пълното несъответствие на турския държавен строй на изискванията на съвременната просвета и въжделенията на подвластните на султана християни, все повече стремящи се към политическа независимост". В документа се отбелязва, че подобно развитие на нещата съответства на интересите на Русия, която от своя страна има и друга задача - Проливите. "На настоящия етап тя трябва да се закрепи на тъй наречения горен Босфор. Докато тази последна цел не е постигната, ние можем чистосърдечно да желаем продължаването на настоящето положение на нещата в проливите, т.е. запазване там властта на султана със задължението за него да не пропуска в Черно море чуждестранни военни съдове. В това отношение е твърде важно положението, което ще заеме най-силната от балканските държави - България. Съдейки по първите крачки в тази нова епоха, е трудно да предположим, че между нея и Турция могат да се установят подобрени отношения. В Стамбул изпитват към софийското правителство не безоснователно недоверие. В София князът не може да се откаже от честолюбивото си желание да се провъзгласи за цар и да стане независим".
Поучена от историята и заинтересована да привлече България на своя страна с цел реализация на своите планове относно Черноморските проливи, Русия предприема стъпки за международна подкрепа на евентуално провъзгласяване на българската независимост. Ето защо в навечерието на 22.09.1908 г. заместник-министърът Чариков уведомява руските представители в Европа и на Балканите, че според получените сведения Австро-Унгария ще обяви на 24 септември присъединяването на Босна и Херцеговина и "с пристигането на княз Фердинанд в Търново там днес (на 22-П.К.) ще стане провъзгласяването на България за независимо царство. Макар и да не може да става дума за военна помощ от страна на Русия, нарежда Петербург на своите агенти, все пак би било желателно да се отслабят вредните за България последствия на днешната стъпка. С тази цел аз се постарах да повлияя на Турхан паша (турски посланик в Петербург.П.К.) и на руския печат, подтиквайки последния да постави на преден план не нарушението на Берлинския договор от страна на България, а много по-важното предстоящо след 48 часа нарушение от Австро-Унгария".
На 25 септември на руските агенти в Европа е наредено да сторят нужното, за да не бъде Русия въвлечена във военни действия и "да се предотврати подобно развитие и за България". На руския агент е дадено указание да продължава отношенията си с правителството на България, да се разпише в Дворцовата книга след завръщането на Фердинанд от Велико Търново в София, да се отзове на покана в двореца, като направи уговорката, че това е частна визита. На 25.09.1908 г. Николай II утвърждава инструкция до руските дипломати. Основната критика е към действията на Виенския кабинет, а относно България за руското правителство "е очевидно, че възстановяването на Царство България е завършек на историческото дело, за което Русия проля толкова кръв". Руският външен министър произнася реч в този смисъл в Държавната дума, речта е публикувана и това оказва активна подкрепа на България.
Българското правителство приема редица стъпки: връчва ноти, като тази до Русия е пълна с благодарност; в унисон с руските и международни съвети България започва преки преговори с Турция за решаване на финансовите въпроси.

Надеждите на България се оправдават

Русия предлага финансовите претенции на Турция към България в размер на 82 млн. франка да бъдат погасени за сметка на турския дълг към Петербург. Русия първа, а след нея Франция и Англия признават Независимостта на Царство България. Денят 22 септември е толкова важна дата, че е прието решение наред с медала да се учреди ново висше държавно отличие. Указът за ордена "Свети равноапостоли Кирил и Методий" е публикуван в ДВ/21.05.1909 г. заедно със съобщение, че в България занапред ще има два официални празника - Трети март и Двадесет и втори септември.