Пенсионна митология

Сергей Пятенко,
директор на икономическо-юридическата школа

Колкото по-рано руснаците осъзнаят, че грижата за собствената им старост е проблем не толкова на държавата, колкото съвсем личен въпрос, толкова по-бързо в Русия старостта ще спре да бъде синоним на бедност. Засега обаче постоянно се предлагат популистки решения, които не отчитат, че икономиката има свои закони и ограничения. Не може безкрайно да се увеличават разходите на държавния бюджет, ако доходите не растат. Проблемът на пенсионното осигуряване е многопланов. Но обществото ни засега не е готово за честен разговор за това. Всъщност голяма част от обсъждането протича в митолотични тонове. Има няколко основни митове.
Мит първи. Пенсиите са малки - могат да се направят по-големи. Спор няма - пенсионерите живеят зле. Но това не е единственият ни проблем и не може заради облекчаването на един проблем да се изострят много други. Така и един няма да смекчим. Например да увеличим пенсиите и да не купуваме лекарства за болниците. Ще се подобри ли така животът на пенсионерите? Проблемът няма да се реши само с повишаване на пенсиите. Още повече, че това само ще разбалансира пенсионната система. Въпрос: а защо в страната ни пенсиите са такива? Те са такива, като икономиката ни. В държавите с нашето ниво на развитие държавните пенсии са приблизително аналогични. Останалото е резултат от личните усилия на всеки.
Мит втори. Социалната насока на нашия бюджет е благополучието. Не, това не е така. Това не само отнема теоретично възможното светло бъдеще, но и създава огромни проблеми в настоящето. През 2010 година става увеличаване на данъка върху фонд работна заплата до 34 процента. Показателят за данъчно натоварване върху заплащането на труда ще се окаже един от най-високите сред държавите, които имат пенсионна система. Това подкопава стимулите за труд. Обществото трябва да накара властта да говори честно, в това число да обясни защо трябваше да се проточи увеличаването на пенсиите няколко години.
Пенсионните разходи са несъкращаеми. Не може, след като увеличиш пенсиите, година по-късно да се откажеш от това. Решението за бюджета 2010-а залага мини със забавено действие за много години. Но така или иначе, ще ни се наложи всичко това да го оправяме. Чудеса не стават: при нашата икономика след няколко години ще е невъзможно дори просто да изплащаме предишните пенсии. Ще има забявания като през 90-те години на ХХ век. Пенсионният фонд и държавният бюджет могат и да не издържат постоянно увеличаващото се натоварване. До това водят няколко фактора: а) настояват пенсиите да се увеличават; б) нараства делът на пенсионерите спрямо броя на работещите; в) хората не отлагат пари за старини и продължават да се надяват на държавата.
Мит трети. Добре че пенсионната възраст при нас е малка. Уви, това е голям проблем. Анализът показа: ниската пенсионна възраст е основният фактор за неустойчивостта на пенсионната система. Системата не може да бъде спасена без увеличаването на възрастта. А тя при нас е приблизително с 10 години по-ниска, отколкото на Запад. Съществува мит, че ние живеем с пенсията си много по-малко, отколкото хората в развитите страни. Но ако руснаците доживяват до пенсия (а те доживяват много по-рядко, отколкото на Запад, особено мъжете), то с пенсия жените живеят около 25 години, мъжете - 15 години. В САЩ обаче тези показатели са съответно 18 години за жените и 16 години за мъжете. При нас до пенсия стигат около 60% от мъжете и близо 90% от жените. В резултат на 10 години работа нашата жена има над 7 години пенсия, а мъжете - повече от 3. В същото време в европейските държави на жените се падат едва 4-7 години (!), а на мъжете - същите 3-4. И това е в развитите страни. А все пак е важно: трябва да свикваме нашето равнище на развитие да го сравняваме адекватно - с Бразилия, Мексико и други такива. Сред държавите с държавна пенсия пенсионната възраст при нас е най-ниска. И още нещо: близо една трета от пенсиите при нас се оформят предсрочно. Благодарение на усилията на лобистите "вредните" списъци бяха силно разширени през 90-те години. Според сметките на експертите средната възраст за пенсиониране на практика е приблизително 52 г. при жените и 54 г. при мъжете. На Запад има аналози, но предсрочната пенсия се изплаща с понижен коефициент. В Русия "вредният" статут не влияе по никакъв начин върху данъците на работодателя - с допълнителното натоварване се нагърбва държавата.
Повишаването на пенсионната възраст трябва да се проточи с години. Но колкото по-бързо се вземе решението, толкова по-плавно може да бъде направен преходът. Хората ще могат да узнаят реалните си пенсионни перспективи. От страните в бившия СССР пенсионната възраст вече увеличиха държавите от Прибалтика, Молдова, Казахстан, Грузия.
Мит четвърти. Проблемът някак си сам ще изчезне. Уви, не. Редица фактори фундаментално пречат на това. Влошава се демографската и пенсионната ситуация. Делът на пенсионерите (разходите на пенсионната система) ще расте, а делът на данъкоплатците (доходите на системата) ще намалява. Това е обусловено от системата. През 90-те раждаемостта спадна с повече от 1,5 пъти. От началото на 2010 година в работоспособна възраст влезе малобройното поколение на децата на 90-те години на ХХ век, а в пенсия излиза сравнително многобройното следвоенно поколение. И още нещо, през последните години в страната ни най-накрая бе регистрирана тенденция към увеличаване на продължителността на живота, която се запази дори в условията на кризата. (Всъщност това е много добре и свидетелства за правилността на "пазарния избор" на Русия).
Мит пети. Увеличението на данъците е грижа за пенсионерите. Не, увеличаването на данъците отива за заплащане на постоянно увеличаващите се държавни чиновници. Теоретично би могло да се говори за идеите на социалната солидарност. Но стотици милиарди рубли отиват за прикриването на щетите в бездарно управляваните държавни предприятия. Функционират различните държавни хранилки и за тях се харчат гигантски средства.
Мит шести. На живота само с пенсия може да помогне програмата за държавно съфинансиране. Същността й е проста: за бъдещата си пенсия отчислявате от заплатите си месечно по 1000 рубли и държавата добавя още 1000. Но не повече от 12 000 рубли годишно и не повече от 10 години. Звучи примамливо. Но ако се сравнят съфинансирането и такива обикновени спестявания в банка, то предимствата изчезват. Предлага се 10 години да се даряват на държавата 12 000 рубли + % от тези пари. Финансовата разлика между допълнителната пенсия и получаването след 10 години на проценти от влагането на парите в банката е близо 100 рубли месечно. Ето за какво ще трябва да давате по 12 хиляди годишно в продължение на 10 години. Трябва да отбележим, че в банката вие във всеки един момент може да използвате тези средства и те винаги се наследяват. (Допълнителните пенсионни пари не се наследяват, ако вече са ви платили дори един път). Сама по себе си идеята за съфинансиране е разумна: да се стимулира това да се прави поне нещо за пенсията. Но съвременната схема, по същество "доброволен данък", е опит да се попълни бюджетът на пенсионния фонд.
Мит седми. Пенсиите са грижа на държавата. Не, това е лична грижа на всеки един от нас. Иначе ще стане лошо. Западната мъдрост гласи: щом започнеш да работиш, започвай да мислиш за пенсия. Вие може да харчите всичко, което печелите. По този начин обаче избирате мизерията в пенсионна възраст. През следващите 20-30 години държавната пенсия няма да ви осигури нищо друго. Това е реалният живот както в държавите с нашето ниво на развитие, така и в тези, които са ни изпреварили с 20-30 години.
Изводите. Държавните пенсии сега са близо 5 пъти по-ниски от необходимите за поддържане на привичното жизнено равнище. Затова са нужни 50-75% от предпесионния доход. През следващите 20-30 г. няма обективни предпоставки за промяна на ситуацията. Неизбежно е и увеличаването на пенсионната възраст. Колкото по-рано бъде взето това решение, толкова по-плавен ще е преходът. За осигурената старост всеки трябва да се учи да пести и инвестира, да си изгради лична финансова стратегия. Трябва да се мисли как да се създават източници за инвестиционни доходи. Само тогава ще може да се радваме на живота и в пенсионна възраст.