Нещо за носене, или кимоното като традиция и свобода

В японския език думата "кимоно" в широкия смисъл означава "нещо за носене" (ki "нося" и mono "нещо"). Така обаче се нарича само традиционното облекло в Страната на изгряващото слънце, докато за европейските тоалети се употребява понятието "йофуку". Кимоното обаче е нещо повече от всекидневен тоалет. Само по себе си то представлява особен художествен свят - доста сложен и многопланов, където всеки детайл е истинско произведение на изкуството. И не напразно се смята, че в него се съчетават философията и естетиката, традиционният символизъм и свободата...

Всъщност кимоното е събирателно понятие. Има най-различни разновидности на тази дреха, носена от мъже, жени, неомъжени девойки, момчета, момичета... С кимоно се обличат дори новородените. Ако видите японка, облечена в тоалет с ръкави, широки поне половин метър, а дължината им е до пода, това означава, че тя е необвързана и си търси съпруг. Нейната дреха се нарича "фурисоде". Възрастните дами превръщат кимоното във всекидневен тоалет, което не означава, че той изглежда като вехт пеньоар. Мъжете носят кимоно най-често на сватби, чаени церемонии и други много специални или формални събития.

В такова традиционно облекло често могат да бъдат видени и професионални сумисти, защото те са задължени да го носят - най-вече на обществени места. Освен официалните и за вкъщи, съществуват също така горни, долни, парадни, летни, за визита, за курорт, за спане и т.н. Всяко такова кимоно има собствено название, което зависи от типа на дрехата, рисунката, материята и др. И спазването на оригиналната традиция да се сложи най-подходящата за случая и за човека дреха изобщо не е лесна работа.
За първообраз на кимоното служи континентална премяна, характерна още от V век за Китай, Корея и Монголия). Любопитният тоалет обаче най-сполучливо е заимстван и най-добре приспособен от японците, които го нагаждат не само към климата, но и към стила си на живот. Вид, най-много наподобяващ днешното традиционно за Страната на изгряващото слънце облекло, кимоното придобива през XIII век. Самата дреха и начинът й на носене фактически не се променят от началото на 19-ото столетие.

Кройката на тоалета е изключително проста, като напомня буквата "Т". Това позволява, от една страна, да се прикрият недостатъците на тялото, а от друга, да се подчертаят неговите приятни извивки. За да се ушие едно кимоно, са необходими от 9 до 12 метра плат, широк 30-33 см. Дрехата е облицована с права мантия, има подгъв на глезена и е украсена с яка и дълги, широки ръкави. Кимоното се увива около тялото, винаги ляво върху дясно (с изключение на случаите, когато се обличат хора, които вече не са живи). И ако през IХ-ХI век е задължително дрехата да има най-малкото 12 слоя, то днес японците се ограничават с 2-3. Непрекъснато се усъвършенстват и различни приспособления, улесняващи обличането на този оригинален тоалет. Той е защитен с пояс, наречен "оби", който няколко пъти се увива около талията и се завързва на гърба по специален, изключително сложен за европейците и западняците начин. Кимоното обикновено се носи с традиционни обувки, напомнящи джапанки, и разделените при пръстите чорапи, известни като "таби".
Материите, използвани за ушиването на традиционното японско облекло, могат да бъдат най-различни. Най-скъпи и търсени са от коприна (има над 300 вида). Не са изключение и направените от коноп, памук, хартия, полиестер или ултрамодерни платове, използвани от днешните дизайнери. Дори за избора на разцветка на кимоното не се спазват строги изисквания, докато преди тя трябваше да бъде съобразена с положението на човека в обществото и мястото, за което се облича дрехата. Но и до ден днешен има японци, които, като видят традиционно кимоно, могат да кажат на колко години е притежателят му, какво е материалното му състояние, познават неговата професия и целта на визитата, безпогрешно определят и родния му град, както и различават много други любопитни подробности за индивида. В съвременния свят се взема предвид най-вече поводът, за който се слага това традиционно облекло. А рисунката му зависи в най-голяма степен от модата. Традиционните японски дрехи, носени от жени, са в по-ярки цветове, докато предназначените за мъже са по-тъмни.
Обикновено кимоното е уникално, прави се в единствен екземпляр, като до 1930 г. то се създава изключително по поръчка - за конкретна личност. Сега все по-чести са случаите на масово изработване на тази красива дреха - за снимки на филмови продукции, за спектакли или за танцови постановки. Но и в подобни ситуации производителите се ограничават с 10-12 аналогични тоалета, които все пак се различават един от друг в много дребни детайли, ясни само на много добри познавачи на тези традиционни японски облекла.
Пълния комплект с различните разновидности на кимоното, което се облича в определени ситуации, имат възможност да притежават само много богатите хора. Обикновените граждани се ограничават с най-необходимите модели. Костюмът на гейшата, съставен от горно и долно кимоно, къса и дълга риза и два пояса, може да струва повече от $60-70 хил. По-семплият тоалет, омагьосващ с необичайността си дори изкушените от модата европейки, не надвишава 100 долара.
Традиционни японски облекла, украсени със скъпоценни камъни, заемат достойно място в музеи и колекции, пазят се като реликва от заможни фамилии. Държавата пък отпуска специални средства за закупуването на кимоно за актьорите на театрите "Кабуки" и "Но".
Любопитен факт е, че придобитата още в детството дреха може да бъде носена от японка през целия й живот, като я завързва според нейния ръст. Особена чест е да получиш кимоно от някой близък, който го подарява като знак за обич и признателност.
Изкуството да се облича този тоалет е цяла наука. Съществуват дори специални курсове по етикет на кимоното, създаден още в древността и променящ се само в зависимост от развитието на прогреса. Например, добавят се правила какво кимоно да се сложи и как точно да се завърже поясът, ако японката реши да седне зад компютъра или зад волана на колата си, или да хване такси, или да се вози с автобус и т.н.
Шиенето на тази традиционна за Страната на изгряващото слънце дреха е доста престижно занимание. Държавата специално подкрепя фабриките, създаващи кимоно или материи за тях. Това се прави с цел производителите да не се изкушават да използват в занаята си нови, по-усъвършенствани технологии, касаещи рисунката, боите и плата. А, напротив, да запазят традиционните методи.
Колекции, представящи новите тенденции в облика на кимоното, се създават по същия начин, както и тоалетите в Европа или на Запад. Поне 4 пъти в годината се организират модни ревюта, на които се показват оригинални японски тоалети. Дизайнери, прочули се по цял свят, като Ханае Мори, Кензо, Юми Кацура, Йодзи Ямомото и други, в родината си насочват креативността си към създаването на уникални линии кимоно, чиято цена достига десетки и стотици хиляди долари. А характерните за тези облекла платове се използват от моделиерите за направата на оригинални европейски колекции.
Според специалистите обаче кимоното престава да бъде национално японско облекло още в началото на ХХ век. Именно тогава и извън Страната на изгряващото слънце започват да носят тези екзотични елегантни тоалети. В днешно време изобщо не е важно към коя раса принадлежи човекът, в чийто гардероб има едно или няколко кимона. Не е от значение и възрастта, националността и вероизповеданието. Всеки може да облече кимоно не само в къщи или да блесне с него на традиционна японска чаена церемония, но и да го превърне в прекрасно вечерно облекло, сватбена рокля или официален тоалет.