Играем си на демокрация за пред Европа

Кирил Терзийски е юрист в правния екип на Програма достъп до информация. Адвокат, завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
   
Цитат:
"Обществото вече знае колко струват полетите на г-н Борисов с Авиоотряд 28 в качеството му на футболист, но не може да разбере колко струват полетите на г-н Борисов и в качеството му на министър-председател"

- Напоследък общините настойчиво започнаха да вадят изпълнителни листи за съдебни разноски по дела, водени от граждани по Закона за достъп до обществена информация. Бихте ли коментирали, г-н Терзийски?
- Законосъобразно действие, възможно по разпоредба от Административно-процесуалния кодекс, приет преди няколко години. Съгласно разпоредбата административният орган, спечелил дело срещу гражданин, обжалвал административен акт, има право да получи съдебни разноски. Разпоредбата е подкрепена с тълкувателно решение на Върховния административен съд в смисъл, че административните органи имат право да им бъдат присъждани разноски по делата. Проблемът е, че не се прави разлика между видовете дела. По ЗДОИ общественият интерес трябва да е водещ, а не "да се прецаква" заявителят с още едно ограничение, като бъде натоварен със съдебни разноски по подобни дела.
Другият проблем е, че идеята на съдебните разноски по принцип е, за да покрият реално направените разходи от страните по делото.  Държавните институции не правят разходи по тези дела - те изпращат в съда юрисконсултите си, които се явяват, защото това е част от длъжностната им характеристика, взимат заплата за тази дейност. Върховният административен съд е приел в това тълкувателно решение допустим размер за тези разноски, защото по нереални разходи не може да се представи документ. Например: платили сме на юрисконсулта 150 лв., за да се яви на това дело. Затова съдът е заковал минимум - 150 лв. за юрисконсулт, но реално тези пари не се дават на административния защитник. Излиза, че като данъкоплатец веднъж плащаш тези пари, за да може да му се даде заплата на юрисконсулта да си върши работата, а като си я свърши, ти допълнително му плащаш чрез съдебните разноски затова, че си я е свършил. В това е абсурдът.
- Може ли да се говори за морал и справедливост при търсенето на съдебни разноски, когато съдът отказва достъп до информация на гражданите под най-различен претекст, ползвайки "законосъобразни" еквилибристики и пропуски в законите?
- Трудно е да се говори за морал, защото има и обратната практика - граждани, използващи закона, после съдят институция. В Програма достъп до информация знаем за много случаи, в които гражданинът също си наема адвокат, отива, претендира разноски, печели делото и съдебните разноски му биват присъждани. В тези случаи гражданинът си получава не само информацията, а и разноски по делото. Излиза, че донякъде е справедливо - щом за едните може, да може и за другите...
- Проверявали ли сте в ПДИ за какво институциите ползват събираните в бюджета си съдебни разноски, в какво перо постъпват те и как се харчат, примерно в една община?
- Нямам представа този приход за какво се разходва, но можете по ЗДОИ да поискате такава информация. Отговорите ще са любопитни.
- Вие сте активно практикуващ по ЗДОИ, как се движат делата на гражданите, търсещи информация? Накъде вървят нещата с действащ вече 12 години закон?
- Статистика не правя, но при делата, които ние водим в Програма достъп до информация, все пак по-голям е броят на спечелените срещу държавните институции, отколкото на загубените. Трудно е да се направи обобщение накъде върви процесът, въпреки всички пречки, спънки и обструкции, мисля че вървят в положителна посока. Най-малкото защото държавните органи се изучиха да отказват информация и го правят по все по-законосъобразен начин. Премахна се бруталната практика просто да се мълчи на подадено заявление по ЗДОИ. Много от институциите особено на ниво министерства и агенции спряха "да произвеждат" т.нар. мълчаливи откази. Научиха се юрисконсултите да сядат и чинно да пишат мотивирани откази и пр., което все пак е позитивна практика.
- Което не пречи на изнесени структури на държавната власт както Службата по геодезия, картография и кадастър във Варна, дори да посегнат на заявител?
- Не пречи, да. Това е нещо, което отвсякъде е извън закона. Но има много по-плашещи тенденции, в това число държавни органи или кметове на общини да не изпълняват съдебни решения, което е много по-сериозен проблем, след като има съдебно решение, отменило определен отказ на дадена институция. И я е задължило или да се произнесе отново, или да предостави информацията, а институцията си прави оглушки. Все едно няма такъв факт и трябва заявителят да ходи да подава специално искане: "Аман-заман, изпълнете съдебното решение и ми дайте търсената информация!". Много често и това не е достатъчно, та се налага да се сезира и съдът, да бъде наложена глоба на съответния орган, който не изпълнява съдебното решение.
- Което може би също остава без последствия?
- Глобата си е глоба, по административен ред се налага от съда и се бърка в джоба на служителя, който не е изпълнил съдебното решение. Без значение дали ще е министър, или кмет на община! В практиката на ПДИ имаме такъв случай с министър на вътрешните работи. По наше дело е бил глобяван 200 лв. за неизпълнение на съдебни указания. Знаем и за няколко случая на клиенти, които сме консултирали и са успели да издействат налагането на глоба на кмета на Столична община за неизпълнение на съдебни решения.
- Това е било в последния мандат или е назад във времето?
- В този мандат на г-жа Йорданка Фандъкова, столичната кметица. А министърът е Румен Петков, на него му е налагана глоба по наше дело.
- Какви са най-често срещаните проблеми в прилагането на ЗДОИ?
- Някога достигат висоти в нежеланието на дадена институция да изпълни задължението си и да предостави достъп до информация, която даже на няколко съдебни инстанции е била обявявана като обществена. Едната от номинациите за Международния ден на правото да знам беше за Министерския съвет. Въпреки осъждан на четири последователни съдебни инстанции, че следва да предостави информация за практиката в деловодството на МС да се приема кореспонденция до управляващата партия, и дори да й се отговаря, от МС продължават да мълчат и отказват да предоставят информация на гражданина Юлиян Чолаков от Варна. А той беше поискал за миналото правителство броя на постъпилите в МС сигнали и писма до управляващата партия и броя на отговорите, изпратени от МС до съответните граждани. След като на три съдебни инстанции беше отменен такъв отказ, имаха наглостта отново да му кажат, че няма я търсената информация, тъй като нямало такава практика и не са постъпвали такива сигнали, нито са подготвяни подобни отговори от администрацията на МС. А самият гражданин има за периода, който го интересува, поне един сигнал, по който е получил отговор. Питането е заведено в деловодството на МС, въпросът е стигнал до управляващата партия и деловодството на МС му е отговорило. Което означава, че си позволяват да лъжат.
- С други думи обещаваната от днешните управляващи прозрачност се оказва предизборен трик?
- Очевидно е било предизборно обещание и държеше влага много кратко време в началото на управлението на премиера Борисов. Един от "великите" му позитивни ходове беше, като публикува стенограмите от заседания на МС в интернет, заради което тогава го отличихме. С това се изчерпа и желанието му да бъде прозрачен в управлението си. А някои запъвания са много особени. Като случая с разходите за полети, в които очевидно няма никаква тайна в това колко пари са изхарчени за полетите на премиера Борисов, нито може да пострада по някакъв начин националната сигурност. Въпреки това виждаме невероятно упорство да се предостави тази информация. Обществото вече знае колко струват полетите на г-н Борисов с Авиоотряд 28 в качеството му на футболист, но не може да разбере колко струват полетите на г-н Борисов и в качеството му на министър-председател.
- Съдебната система в същото време много упорито брани тази ведомствена "тайна"...
- В някои случаи ги брани, в други е на страната на прозрачността - всеки случай е конкретен. Не бива да се обобщи, че съдебната система защитава управниците. Свидетел съм обаче, че в нашата държава има необясним респект, изпитван от съда към правителството. Вместо да е обратното - вместо управляващите да се притесняват от съдебната система, която би трябвало да е независима.
- Само от това правителство ли има "особен респект" съдът?
- Не, от всичките наред, работя като адвокат от 10 години и забелязвам този "необясним" респект към управляващите, все едно кой е на власт в момента. Вместо съдът да е независим и безпристрастен.
- Защо беше тогава целият цирк с прозрачен и явен избор на Висш съдебен съвет от парламента и магистратските гилдии?
- Защото си играем на демокрация! За да имаме всички необходими елементи и да показваме на Европа, че сме демократична държава, ако и да не сме.