Доверието за БСП се изравни с това за ГЕРБ

Кольо Колев е роден през 1956 година. Завършил е психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специализирал е социология и социална психология. През 1994 г. основава социологическата агенция "Медиана". Оттогава е неин изпълнителен директор. Последното му социологическо проучване за електоралните нагласи бе огласено преди ден по поръчка на в. "Труд".

Цитат:
Активността за референдума ще бъде висока, но едва ли ще е достатъчна, за да достигне законово необходимия минимум

- Г-н Колев, последните статистически данни на агенция "Медиана" показват, че разликата в подкрепата към ГЕРБ и БСП се е стопила до 0,1% - ГЕРБ са с 20,7%, а социалистите с 20,6%. Това е сигнал за срив в доверието към ГЕРБ или се дължи на нещо друго?
- От една страна, имаме срив в доверието към ГЕРБ, от друга, без всякакво съмнение, е избирането на Сергей Станишев за президент на Партията на европейските социалисти, което е дало значим морален тласък както на него лично, така и на БСП. Позицията му се явява морална индулгенция за предишното управление. Резултатите от изследването се дължат на два момента - спад в доверието към ГЕРБ и избирането на господин Станишев.
- На какво се дължи сривът в доверието към ГЕРБ - на дадена политика, на конкретни управленски решения или на имиджа на определени фигури от партията?
- В общи линии това се дължи на кашата, в която се забъркаха около изготвянето на бюджета и опита да го играят като социално ориентирано управление. След 3-годишно загърбване на този ресор изведнъж от ГЕРБ решиха предизборно да обърнат кормилото. В резултат на това обаче се поставиха в една много неловка ситуация - трябва да формират разходи, за които икономиката и страната в момента нямат ресурс. Тръгнаха да обещават, без да си дават сметка могат ли изобщо да изпълняват. Оплетоха се в опитите си да търсят пари оттук и оттам. Ще вдигат данъците, не - ще слагат данък върху пенсиите, след това няма да е върху пенсиите, а върху лихвите. Ще вдигнем минималната работна заплата, ще вдигнем доходите, но как ще ги вдигнем, като нямаме пари... Всичко това са неща, които създадоха усещането, че няма пилот в самолета, че ГЕРБ не знаят къде отиват и как да го направят.
- Споменахте, че на този фон постът на Сергей Станишев засилва позициите на БСП. Ще продължи ли това увеличаване на доверието към социалистите?
- Това зависи изцяло както от Сергей Станишев, така и от поведението на партията като цяло, зависи и от посланията, които се отправят. Ако хората в БСП говорят само помежду си вместо да говорят с хората, ако се занимават само с вътрешни боричкания и непремерени изказвания на един или друг, то БСП спокойно може да се озове в същото положение, в което се озоваха от ГЕРБ.
- Активизират ли се вече партиите за предстоящите парламентарни избори, започна ли "строяването на редиците"?
- Естествено е вече да има известна мобилизация. В ситуация като тази, в която сме в момента, започва да се търси кой ще бъде политическата алтернатива. Голяма част от избирателите все още не са склонни да видят БСП да се завърне във властта "на бял кон". Съответно започват да се търсят други алтернативи - някои ги виждат в Меглена Кунева, други търсят алтернатива някъде навън, ГОРД на Слави Бинев или други малки политически формации. Тепърва предстои да видим дали от това ще излезе нещо. Основното е да се види дали ще продължат процесите на загуба на доверие към ГЕРБ.
- Очаквате ли изненади и някоя партия от считаните за аутсайдери да успее да премине бариерата от 4% за влизане в парламента?
- Изборите все още са много далеч. Всичко зависи от тях. Спомнете си как през 2001 г. всички повтаряха: "Няма алтернатива, няма алтернатива". Появи се Симеон Сакскобургготски и само за три месеца навря и БСП, и СДС в миша дупка. Когато се получи такава ситуация, са възможни изненади.
- Все още е много рано за предварителни прогнози за парламентарните избори, но все пак накъде клонят избирателите?
- В момента протичат определени процеси, като основните са намаление на доверието към ГЕРБ и съживяване и покачване на доверието към БСП. В момента двете основни сили се намират в състояние на паритет, а какво ще се случи на изборите до голяма степен зависи както от двете основни партии, така и от това доколко избирателите ще търсят своята политическа алтернатива и в кого ще я припознаят.
- Каква е ситуацията с десницата, успя ли да закрепи позициите си, или все още е нестабилна?
- Доколкото има все още някакво ясно, членоразделно говорене за добиване на лице за десницата, то е само от страна на ДСБ. Като че ли след смяната на лидера си, СДС не може да намери основа за диалог с избирателите, а данните за момента показват, че неговата електорална тежест намалява. Иван Костов се възползва от тази ситуация. До голяма степен той се явява говорител на остатъчната "стара" десница.
- Предстои провеждането на национален референдум, свързан с АЕЦ "Белене". Какви са очакванията ви за избирателната активност?
- Избирателната активност ще бъде висока, но едва ли ще е достатъчна, че да достигне законово необходимото количество на гласували, за да се зачете. Според закона е необходимо броят на хората минимум да е равен на тези, които са гласували на предишните парламентарни избори, а тогава имахме много голяма изборна активност. Това е трудно достижимо.
Активността за референдума ще е висока. Не в това обаче е въпросът. Независимо дали ще се достигне необходимия минимум за този референдум, той е изключително важен, за да могат хората да разберат дали се защитават националните интереси, или се продават. В случая смисълът от запитването е в самото му провеждане, а не толкова в крайния резултат. Важна е разяснителната кампания и сблъсъка на идеи, които ще има преди референдума.
- Какво е отношението на респондентите към провеждането на референдум?
- Те са настроени абсолютно позитивно. Хората смятат, че това е важно, че референдум трябва да се проведе. Друг е въпросът, че голяма част от тях не са достатъчно информирани, други са объркани. Това обаче е нормално след разнопосочните политически говорения - дали е гьол, или велик проект... Всичко това смущава хората. В крайна сметка обаче те смятат, че щом управляващите не могат да вземат компетентно решение, то трябва да е в техните ръце.
- Преди последните избори за местна и президентска власт хората не желаеха да участват в предварителните социологически проучвания. Преодоляха ли страха и апатията си и готови ли са вече да отговарят на социолозите?
- Все още не бих казал, че са готови. Все още има страх, в това число и страх от негативни последици от свободно говорне на политически теми. Хората малко са се поотърсили - ако преди 25% от анкетираните заявяваха, че се страхуват, сега го правят само 20%. Това все още е огромен процент - говорим за една пета от хората. Разбира се, има и хора, на които просто им е писнало да говорят за политика и политическото. Хубавото е, че хората полека-лека започват да се отърсват от страха.