Трябва да обединим усилия, за да излезем от кризата

Алфред Гузенбауер е роден през 1960 г. Канцлер на Австрия от януари 2007 до декември 2008 г. Лидер на Социалдемократическата партия на Австрия в периода 2000-2008 г. Той бе в България за кръгла маса на тема "Ръстът на заетостта и благосъстоянието - Европейски политики за национални решения", организирана от Института за социална интеграция и Фондацията за европейски и прогресивни изследвания в качеството си на председател на Изследователска програма "Next Left".

Цитат:
Солидарността означава, че си готов да направиш нещо за другия, защото в крайна сметка това ще е добре и за теб


- Г-н Гузенбауер, Европа преживява трудни времена, кои са основните проблеми, които трябва да преодолее Европейският съюз?
- Да започнем с високото ниво на безработица, с което се сблъскваме всички, относителното намаление на заплатите и, разбира се, страховете за социалната и икономическа стабилност на континента. Смятам, че трябва да се обърне внимание на всеки един от тези три фактора. Може да се преборим с тях само ако имаме разбирането, че всички ние сме едно цяло - няма победители и губещи, защото без така наречените "губещи" и победителите няма да останат дълго време такива. Солидарността е концепция, която се различава от благотворителността. Солидарността означава, че си готов да направиш нещо за другия, защото в крайна сметка това ще е добре и за теб.
- Т.е. начинът да преодолеем кризата е да работим заедно?
- Смятам, че е необходимо да обединим усилията си повече, за да възвърнем баланса в Европа. Не бива обаче за важните икономически и политически решения да се разчита само на технократи и анонимни хора в Брюксел, които да взимат решенията. Това трябва да се прави от избрани за целта хора. Народът в Европа трябва да има правото на избор - дали иска една или друга политика, дали иска по-либерален, по-консервативен, по-социланодемократически или по-зелен подход за развитието на Европа. Все пак демокрацията се основава на правенето на избор, затова европейците трябва да имат правото да изберат начина, по който да продължат напред. Това не бива да се оставя на анонимни кръгове, които да вземат съществените решения. Тогава ще трябва да се разчита не на твърдите мерки, а на балансираната стратегия. Няма как да се върнем към растеж, ако всеки набляга само на ограниченията, тогава откъде ще дойде търсенето, откъде ще дойдат доходите?
- Как ЕС ще излезе от ситуацията, в която е попаднал?
- Трябва да се осланяме на стратегия, свързана с инвестиции и иновации. Тя не бива да се ограничава само с инфраструктурата, която сама по себе си наистина е важна. Трябва да се върви по посока на социални инвестиции в проучвания и иновации, трябва да създадем работните места за XXI век, с което да сме конкурентоспособни на останалия свят.
Това е огромно предизвикателство. Не разбирам протичащия в момента парад на суетата, който се случва в Брюксел. Там винаги се карат кой е по-важен, а това изобщо не води до каквито и да било решения на проблемите. Смятам, че хората в Европа вече са малко уморени от този тип игрички и очакват ясни и твърди решения, за да се подобри ситуацията. В момента се създава впечатлението, че има стагнация - ежедневно тики-так, което не се променя.
- В България често се дава за пример Германия и стриктната й политика, която се твърди, че трябва да я следваме. Вие я определихте като Китай на Европа, какво точно имахте предвид?
- Германия и Австрия много си приличат. Австрия може би дори е по-успешна. Все пак не е възможно всеки да следва германския пример. Страната е с добри позиции заради износа си. Нека направим прости сметки - ако всеки иска да произвежда излишък по текущия си баланс, някъде трябва да има и дефицити. Докато все още не сме се научили да изнасяме продукция до Луната или в космоса, дори и да се опитваме, е невъзможно всяка страна да се превърне в Германия. Необходимо да се формира ново разбиране за едно съвместно развитие. Всички зависим твърде много от потребителите в Европа. Стокообменът между Германия и Белгия е толкова голям, колкото този между Германия и Китай, не говоря за стокообмена на Германия с Италия или други страни, с които е много по-голям. Ако италианците или французите, или някой друг са в лошо икономическо състояние, няма как и Германия да не пострада. Затова трябва има споразумение, с което да се опитаме да се справим с дисбаланса, за да може всяка страна да продължи по пътя на собственото си развитие, докато Европа се движи напред като едно цяло. Това задължително ще доведе до по-стабилен европейски съюз, банков и трансферен съюз, до един социален съюз...
Пролича си, че критериите от Маастрихт са неадекватни да дадат ясна картина за състоянието на икономиката - преди кризата страни като Испания бяха най-добрите според тези критерии, но се оказа, че има други скрити проблеми в икономиката им. В крайна сметка всички видяхме какво се случи с Испания, а оттам - с европейската система. Точно затова всички страни-членки трябва да се поучат от грешките в миналото и да приемат, че всеки трябва да се справи с причините, довели до кризата. Не може просто да кажем: "Добре, в криза сме, сега ще се опитаме да правим същото, което правехме преди" и просто да се надяваме, че кризата няма да се повтори. Това просто е глупаво.
- Стабилните национални бюджети и ниският публичен дълг ли са показател за това, че една страна е излязла от кризата?
- Това в никаъв случай не е универсален показател. Германия има много висок публичен дълг - около 80% от БВП. Има страни с много по-ниско ниво, съотнесено към БВП, но те са в доста по-лоша ситуация. Ако гледаме само този показател, няма как да разберем дали една страна е в добро или лошо състояние.
Ако българското правителството е щастливо от това, че има стабилност, това изобщо не е толкова добра новина. Добрата новина би била растеж за по-добра и по-богата България. Ако една страна е толкова бедна, колкото България, тя не се нуждае от стабилност, а от напредък. Не мога да се меся във вътрешните работи на страната, това е задача на българските политици. Българските избиратели трябва да решат от какво имат нужда, имате алтернатива в лицето на Сергей Станишев, който показа, когато беше премиер, че може да привлече преки чуждестранни инвестиции в България.
- Сергей Станишев оглави и Партията на европейските социалисти. Кои са предизвикателствата пред този пост и какви съвети бихте му дали?
- Той не се нуждае от моите съвети, достатъчно дълго е в този "бизнес" - прави политики на европейско ниво от доста време, бил е министър-председател и лидер на опозицията, познава актьорите в тази игра... За него е предимство, че като лидер на ПЕС, заедно с Ханес Свобода, който оглавява Групата на социалистите и демократите в ЕП, и Мартин Шулц, който е президент на ЕП, оформят доста силна социалистическа и социалдемократическа тройка. Тримата се разбират много добре помежду си и изповядват близки идеи за това как трябва да се преодолее кризата и какви политики трябва да се провеждат. Смятам, че това е много, много важна предпоставка за едно успешно президентство. Сигурен съм, че той ще се справи добре с това.
- Могат ли левите партии да се преборят с кризата?
- Австрия от доста време има социалдемократическо правителство и смятам, че се справяме много добре с преодоляването на кризата. В момента имаме социалдемократ за премиер на Дания и смятам, че тя също се справя доста добре. Кризата във Франция се задълбочи по времето на Саркози и сега пред Франсоа Оланд е тежката задача да я измъкне оттам, но изглежда той вече има добри идеи как да стане това. Има и други примери. Всяка страна има свои собствени проблеми, всички имаме различно развита икономика и това, което работи в Австрия, може да не сработи във Франция, работещите практики в Дания може да са неприложими в България. Задължително трябва да имаме предвид особеностите на националната икономика и все пак трябва да има няколко основни принципа, които да се следват. На първо място трябва да поставим работните места. За нас е важно хората да имат достойно заплащане, ако имат работа. Трябва да работим за повече равнопоставеност в нашите общества. Всичко това са сред основните елементи, на които трябва да се обърне внимание във всички страни на ЕС.