Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Памет

Отец Матей и все същите наши българи

"Каква полза, братя мои, да казва някой, че вяра има, ако дела няма..."

24. Октомври 2012 , брой: 247   1261   0
Снимка
Матей Миткалото
Художник Калина Тасева

Румяна Николова

    Това е една от най-обичаните апостолски фрази на Отец Матей Светопреображенски. Познат повече като съратник на Раковски, Левски и Стамболов, Отче Матея има свое място в българската история. Но само неколцина специалисти го познават и като книжовник. А от многобройните му дела приживе сега са останали само книгите.
    Посписвал е своите произведения със светското си име - Моно Петров, а там, където е било необходимо монашеското, подписвал с Матей Светопреображенски. Цялата му просвещенска дейност е посветена на безусловната вяра в светлото преображение на България и на българския народ. Затова ще си позволя да не го наричам с прозвището, дадено му от неговите братя монаси - Миткалото. В българския език и досега думата миткало означава нехранимайко, несериозен и безотговорен човек, който се щура насам-натам безцелно. В очите на монасите може и така да е изглеждал, но където и да е отидел, посрещали са го като божи пратеник - скъп гост, и са ценили сладкодумието му, съветите му на лечител и градинар, нравоучителните му примери и политическата му осведоменост.
    До момента са известни осем подписани от него заглавия - "Книжица малая", "Молебни канони", "Подобни на осъмтях гласове", "Повести на изгубеното дете и Велизария...", "Притчи Варлаамови", "Защита на Православието...", "Приказки и нравоучителни примери", "Кратка ирмология". Най-интересно за днешното време е "Защита на Православието..." (1870 г.). През 2007 г. бе издадено второ, допълнено издание, а през 2008 г. пиесата "Моно" - моноспектакъл, "сглобен" изцяло от различни текстове на Отчето, есенция на неговото житейско верую. Словото на Матей Светопреображенски и днес не е загубило скритата си мощ да убеждава и да приканва хората към доброта и почтеност:
    "Вие обърнахте религията като на жените модата - да я менявате всяка година. Но вие, които показвате, че мразите лъжата - вие нея сте взели за капитал. Свещеното писание го правите като ластично и накъдето поискате да го разтягате, все може да се разтяга, накъдето и да искате да го тълкувате - все ви приляга".
    "На утъпкан път семе не се сее - няма да поникне. Къде ли не съм обиколил, къде не съм ходил - да разравям народната нива, та където се посее - на здрава земя да се хване коренът.
Току рекли нашите българи - развитие, развитие! Да се развиела веднъж нашата България, че тогава щяла да успее във всичките си работи. Ето тя веч отчасти се разви, че и цъфна. А нещо плод завърза ли? Не, не можа. Завърза, но невкусен. А защо да е невкусен? Всеки един плод, който е от добро дърво, защо да е невкусен? Въистина от добро е дърво, но виждали ли сте по планинските места пролетно време сливите като цъфнат и в някои години вместо сливи да завържат, те напротив - завързват рога с червей вътре, които не се ядат. Само децата ги ядат, още докато не са застарели рогата, още докато са млади и червеи незавъдили. Защото децата от вкус не проумяват, а като им понакиселява, чини им се, че е сладко.
Развитието от толкова години насам чакахме и цъфтението му, а и плодовете му веч видяхме! Ние казахме по-напред и пак ще повторим, че каквото и да стануват нашите българи - те са си пак същите.
Ей ги нашите учители - като ходиха за науки по Европа какъв плод донесоха от тамо? Като са твърде много учили - преучили са се вече, та не стават за нищо. Подготвяли са се да бъдат солта на света, а са останали безсолни и за какво ли са сега потребни?
И въистина, учението е най-добро, полезно и свято нещо. И не учението нападам. А ония учители, които имат крив разум и учението представят криво. Защото уж са учили, за да придобият още ум, а те колкото са имали и него са изгубили, та не могат да проумеят званието, че са учители. На тях человеците поверяват най-драгоценното имане, най-безценното нещо - невръстните си деца, за да приемат от тях първата си душевна храна, както приемат от майка си млякото.
Науката не е крива. Защото който прави ножове не е убиец, а който ги употребява за убийство - той е убиец".
"Человеческото естество със Закона е оградено като с плет без вратник. И като току оттулиш някое място за излизане, без да ги пъдиш човеците навън - те сами излизат. Да почне някой разврат да проповядва, всякой ще тръгне подире му, а напротив - ако почне да проповядва пост и покаяние, всеки ще се умисли.
Да, человеческото естество е любопитно за всичко, но каква полза, братя мои, ако казува някой, че вяра има, а дела няма? Защото Царството Божие не е само за хитри, учени и богати, нито пък само за прости и сиромаси, но за всекиго е, който го с разум търси. Защото не от книгата, нито от перото, нито от челнилото, нито пък от езика е словото Божие, а от Бога, от когото произлезе!"
Не само със словото, но и със завладяващата сила на личнния пример, Отец Матей Светопреображенски е жив светец в сърцата на хората. Защото всеки, който е посветил живота си за просветата и напредъка на българския народ, е в единствената, първата редица на възрожденските ни будители и хуманисти.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"