Отново за родното място на Паисий Хилендарски

Д-р Мария Деянова

Дискусията за родното място на Отец Паисий Хилендарски би дала убедителен резултат при няколко важни условия. Първо - всеки от дискутиращите да бъде добре осведомен за доказателствата на своя опонент. Да се старае да ги опровергае с научни аргументи, вместо да ги игнорира и да превръща диалога в монолог. Когато аргументите са езикови - както е в спора между с. Доспей - Самоковско, с.Кралев дол - Пернишко, и донякъде Банско, Разложко. Второ, примерите следва да бъдат документирани, т.е. публикувани (независимо от актуалната дискусия!) в диалектни записи от терена, а не конструирани специално за случая от дискутиращите. Когато въпросът опира до местно предание, авторът трябва да се придържа към първоначално обявеното съдържание, без да се отрича от моменти, вече оборени от опонентите.

Самоков, родното място на Паисий?

За жалост тези условия за една обективна полемика не са спазени в статията на Цанко Живков в бр. 6971 на в. "Стандарт" (от юни т.г.), в която тезата за Кралев дол се защитава с аргументи и факти, вече изнесени в неговия увод към сборника му "Паисий Хилендарски от Банско или от Кралев дол" от 2001 г. и в полемична статия от 2002 г. Авторът игнорира статията "Исторически и езикови факти, оборващи тезата за с. Кралев дол като родно място на Паисий Хилендарски", сп. "Български език и литература", 2009 г./1, стр. 3-11, въпреки че му беше посочена от моя милост в лично писмо. В статията се доказва, че нито преданието, нито езиковите доводи на В. Кралевски от 1923-1933 г., приети безрезервно от Ц. Живков, издържат критика поради открити по-късно исторически данни и след проверката за достоверността на ред диалектни особености, представени от В. Кралевски като сигурни факти. Ето и основните опровержения по случая:
1. Според преданието и родословното дърво на фамилията Паисови потомственият свещеник Цветан, брат на Отец Паисий, и Лаврентий, е роден през 1720 или 1718 г. и починал в края на ХVIII или най-късно в началото на ХIХ век. Братята посетили гроба му и Паисий останал още шест месеца, през които служил вместо поп Цветан и построил чешмата "Калужарец", запазена досега.

Банско, мястото, където се е родил Паисий?

Но през 1942 и 1974 г. бяха открити записи в Хилендарската кондика и Зографски епархиален поменик, че Паисий е починал още през 1773 г. и Ц. Живков приема тая дата. Недоумяваме как той съгласува с преданието тези различни години.

С. Кралев дол, където е роден Паисий?


2. Поп Цветан бил "върло преследван от турците и от гръцкия владика в Самоков заради клеветата, че криел богатството на брат си, таксидиота Паисий" (Ц. Живков, в. "Земя", 28 март 2002 г.). Но в статия от Д. Даскалов в "Църковен вестник" от 1 ноември 1958 г. въз основа на гръцки автор се доказва, че самоковският владика от края на ХVIII и началото на ХIХ век (1778-1819) е бил българинът Филотей от Мехомия, който криел народността си в интерес на духовната си кариера, и това доскоро е било "слабо известен факт" (цит. по Хр. Темелски. Самоков през Възраждането. С., 2003, стр. 173-174). Не случайно самоковският джелеп Христо Самоковли дал на патриарха голям подкуп за назначението му! (пак там). Според дописка в "Цариградски вестник" от 1858 г. владиката през 1800 г. построил със свои средства сграда за общинското училище и през 1816 г. я разширил, завещал пари за безплатно обучение на деца и заплати на учителите, а през 1819 г. подарил на училището 20 000 гроша и "ливада под Продановци" (Хр. Темелски, стр. 233-234). Съвсем неправдоподобно е такъв родолюбец да преследва потомствен свещеник, брат на двама светогорски монаси. Щом поп Цветан е "страдал цял живот от попството" и завещал на потомците си да не стават попове, което е изпълнено, следва, че събитията от преданието се отнасят към време след 1819 г., когато самоковски владика става гъркът Игнатий.
3. Преминаваме към езиковите аргументи на Кралевски:
а) Цанко Живков и други автори се опират на авторитетното изказване на акад. Александър Теодоров Балан, че кралевдолският говор има форми като казуе, зимуе, даруе, каквито срещаме и у Паисий (само три сигурни - М.Д.). Но Балан явно не е срещал подобните форми и у Йосиф Брадати, дори у Неофит Рилски от Банско, а и у мнозина други, писали на "болгарски прост език" със следи от черковнославянски (примери вж. в цит. статия от М. Деянова, стр.8). От друга страна, у Пасисий четем: "никому бо не дарува ся долго жити" (1а),  което е невъзможно в кралевдолския диалект.
б) Цанко Живков и други автори приемат за доказателство формата в кралевдолския диалект за дателен падеж ю от она (срещу й в Доспей). Те пренебрегват факта, че у Пасисий тя е форма на винителен падеж, черковнославянски наследник на йотувана голяма носовка ("Ъ широко"), докато западнобългарското диалектно ю има съвсем друг произход (Б. Цонев. История на български език. Т. 2, 1984, стр.494). По-важно е, че не е възможно някой да вземе от народен говор граматична форма със строго определено значение и в същото време да я употребява с друго значение, при това в тоя случай и контрастно - т.е. двете са съвместими в едно и също изречение, както е в кралевдолския диалект: "и ю рекла дома да я води".
в) Основна разлика между Паисиевия език и кралевдолския диалект е това, че характерните диалектизми у него имат "акав изговор" (Божидар Райков) - двайсет думи имат в корена А, произлязло от старобългарски Ъ, Ь или в окончания - от носово О, например - такмо, лавово, трпатъ. И най-малко 55 случая на А като вметната гласна, например хитаръ, осамъ. Въпреки нежеланието на Кралевски да го признае, кралевският говор спада към Ъ-подговора - западнософийски - на софийския диалект. Защото в говора на старци, родени преди Освобождението, а някои и преди 1850 г. и записани през 1933 г., намираме думи с Ъ в корена като сбъднуе се, у мой си ръце, тъмни, сън, не съм, добър и пр. Филологът В. Кралевски е починал през 1947 г. и е можел да прочете у диалектолога Г. Попиванов в Сб БАН, 1940 г., че селата Студена, Калкас и Чуйпетлово, съседни с Кралев дол, са в ареала на западнософийския подговор на софийския Ъ-говор.
г) Колкото до методите на В. Кралевски, ето два примера. Той иска да докаже, че Паисиевият роден говор е бил ЧЕ-говор, щом е писал вече, повече, наивече - както е и в кралевдолския диалект. Но, "доказвайки", че в Доспей, поради това, че има КЕ-говор, е възможно само веке, той цитира единствения случай на веке и премълчава пет случая на вече и един на повече у същите информатори, родени през 1814 и 1794 г. (вж. СбНУ 5: 184). По подобен начин той твърди, че Паисиевите и крал. окончания в дошли, били и т.н. противостоят на достейски дошле, биле и т.н. (от днешния говор! - М.Д.). Но той нарочно премълчава повече от двайсет форми на -ли у същите информатори, които през 1890 г. смесват двете окончания поради развой от -ли към -ле, например станали и станале. И прекъсва цитат там, откъдето започват форми на -ли! (вж. у М. Деянов, стр.8). От друга страна, в късни записи от крал. срещаме и причастия на -ле: станале, фанале, пребегале, затвориле, товариле и др. в СНУН, стр. 281, 620 и др.
д) С риск да отегчим нефилолозите ще приведем още няколко различия между езика на "История славеноболгарская" и кралевдолския диалект - разбира се, отминати с пренебрежение (в най-добрия случай!) от В. Кралевски, Н. Кралевска и Ц. Живков. - Отпадане на -т в окончанието за сегашно време, 3 л., мн.ч., напр. "турците да ода сос него на лов", "другете че паса за него", срещу редовното му запазване в "Историята" с две изключения (наред с много подобни изпуснати краища на думи в черновата).
е) У дядо Васил Паисов, 80-годишен през 1930 г. - прадедо (Сб: 114, два пъти), а у Паисий наред с книжовното пра- виждаме и преотци л. 3 а предеда 8 б, преродители 28 а, преродителу 31 б - както в Доспей и Самоков.
ж) У Паисий има поне 14 сигурни случая на защо като изреченски съюз със значение на че: видехъ, защо тако деятъ; уразумелъ, защо... Виж и 6 а, 17 б, 18 а (два пъти) и др. В запис от кралевдолския диалект - само синонимът му дека - девет пъти (Сб: 182, 184-187), въпреки декларативното твърдение на Кралевски, че защо се употребява и в този диалект. (В Доспей през ХIХ век и в Самоков през ХVIII и ХIХ в. защо се среща редовно.)
з) С конструиран от самия него пример Кралевски "доказва" също, че в кралевдолския диалект се употребява Паисиевия глагол назива се (Сб: 174). Но вместо него в записите от анкета през 1933 г. виждаме три негови синонима: викаше се, казуеше се, окат ни (Сб: 184-185).
и) В записи от кралалевдослия диалект не открихме съответници на Паисиеви думи като похарали "съсипали" л.47б (а в Доспей чух "И така поарала зелнико", същото и в Самоков), радлив "грижовен, старателен", войска в значение на война (вж. л.л. 9 а, 9 б, 10 а, 14 а и др.). В кралевдослкия диалект срещаме обратното - война в значение на войска. В списъка на Кралевски от съвпадащи думи има редица общобългарски думи: злоба, мор, заповедали, ругал, срамота и др. Но да спрем дотук.
Към всички тези различия между кралевдолския диалект и преобладаващите диалектизми в автографа на Паисий Хилендарски Цанко Живков трябва да вземе отношение, ако и занапред ще защитава езиковия критерий като решаващ в "доказателствата" за родното село на Паисий. А той действително е такъв според Иван Шишманов, който го нарече "надежден", според Йордан Иванов през 1908 г. (но, за съжаление, не и през 1938 г.!), Божидар Райков, издателя на Хилендарската кондика и за да минем към Инициативния комитет за юбилея на "Историята" - проф. Боряна Христова (вж. Българската книга. Енциклопедия. 2004) и доц. Елена Тачева. За съжаление не и според проф. Кирил Топалов, който поддържа тезата, че за петнайсет години в Хилендар (1745-1760) Паисий е забравил (безследно, според автографа му - бел.авт.) родния си бански говор. Но за този аргумент - друг път...