Трябва да се инвестира в енергетиката, образованието и здравеопазването

Д-р МИХАЕЛ ДАУДЕРЩЕДТ е директор по икономическата и социалната политика на фондация "Фридрих Еберт". Член е на ГСДП. Той коментира за ДУМА състоянието на Европейския съюз в условията на кризата и възможностите за преодоляването й.

"Най-важните играчи на европейската сцена, като Европейската централна банка, осъзнаха, че тяхната първоначална политика не е постигнала целите си и е била неправилна"

"Ако всички страни се опитват да постигнат голям експортен излишък, кой ще поеме дефицитите"

- През последните няколко години Европа изживява трудни моменти. Успя ли тя, и в частност Европейският съюз, да преодолее кризата?
- Напоследък съм малко по-оптимистично настроен, защото най-важните играчи на европейската сцена, като Европейската централна банка например, осъзнаха, че тяхната първоначална политика не е постигнала целите си и е била неправилна.
Ако се върнем назад, към 2010 г., ще видим, че тогава беше немислимо Европейската централна банка да изкупи държавни облигации на европейски страни. Тогава на високия държавен дълг се гледаше като на проблем, причинен от самата държава, защото тя е харчела твърде много. Твърдеше се, че всяка страна трябва да се справя с проблема си сама за себе си. Ако се предвиждаха някакви спасителни чадъри тогава, те бяха колкото се може по-малки. В крайна сметка тези спасителни чадъри постепенно трябваше да бъдат разширявани...
Вярвам, че играчите на европейската сцена вече разбраха, че са необходими още мерки, при това доста по-радикални. Изказването на г-н Марио Драги, че Европейската централна банка ще направи всичко възможно за спасяването на еврото, беше ясен сигнал за смяна на посоката. Изглежда, че германското правителство напоследък също дава малко по-положителни сигнали, за разлика от преди, когато заявяваше, че ще направи само минималното и най-необходимото за спасяване на еврото.
- Говорите за смяна на посоката. Какви мерки трябва да се предприемат, за да се стабилизира ситуацията?
- Мисля, че, първо, трябва да продължим последователно пътя, по който сме тръгнали в момента. Трябва да утвърдим Европейската централна банка като кредитор на последна инстанция за еврозоната - тя да поема ролята на този кредитор сама или ако не е възможно, защото в нейния устав не е предвидено такова нещо, можем да направим нещо друго - да снабдим европейския механизъм за стабилност с банков лиценз, за да може този механизъм за стабилност да се финансира директно от европейската банка.
- Могат ли да се справят десните правителства със стабилизирането и на еврозоната, и на банковата система?
- Надявам се да се справят. Не защото искам десните правителства да постигнат този успех, а защото искам Европа да го постигне. Всички ние страдахме достатъчно много от сдържаната политика, но десницата вече разбра, че самата тя ще пострада, ако Европа е зле.
Може би е малко цинично, но според мен промяната в позицията на германското правителство се дължи и на това, че предстоят избори през 2013 г. Германското правителство просто остави, така да се каже, да отмине "гръцкият банкрут". Ако това се бе случило например миналата година, щеше да има време, докато дойдат изборите, ситуацията да се оправи. Ако този "гръцки банкрут" се случи в момента, съществува много голяма опасност избирателите да накажат десницата за това, което са направили.
- Десницата в Германия, а и в доста други страни, започна все по-често да смекчава позициите си, набляга се на понятия като растеж, работни места, социална политика... В контекста на наближаващите избори това осъзната необходимост от промяна ли е или е някакво отстъпление заради подем на левицата?
- Концепцията за растежа е концепция, която е изгодна и за десните. Десницата в никакъв случай не е за висока безработица и рецесия. Просто десните сили са малко по-сдържани по отношение на борбата с безработицата, защото може би смятат, че една пълна заетост би довела до неимоверно покачване на заплатите и преразпределение на благата за сметка на работниците. В това отношение позициите на левите и десните в Европа са едни и същи, а именно - необходим е по-голям растеж и повече заетост.
- В кои сфери е необходимо да се инвестира, за да се преодолее кризата? Ясно е, че всяка страна има своите по-специфични проблеми, но все пак?
- Ясно е, че трябва да се инвестира в промени, свързани с енергийния сектор. Това трябва да стане по екологични причини, за да спрем изменението в климата - вижте какво се случва в Щатите в момента. Трябва да го направим и за да подобрим балансите си по външнотърговската сметка, тъй като в момента внасяме много енергийни суровини. Особено страните, които имат проблем с дълга и с дефицита, за тях този сектор предлага много възможности.
Друг сектор, в който виждам възможности за големи инвестиции, най-вече за високо развитите държави от типа на Германия, е свързан със социалните услуги. Конкретно в сферата на образованието - там ефектът ще е двоен. От една страна, инвестиция в качеството на образованието ще увеличи работните места в сферата на самото образование, ще се увеличи и производителността, защото по-добре квалифицираната работна ръка ще може да постига по-добри резултати.
Секторът на грижите, предимно за възрастни и хора с увреждания, както и здравеопазването, също са области, на които трябва да се наблегне. Това са сектори, които, от една страна, могат да увеличат заетостта, а от друга, да увеличат производителността и да подобрят качеството на живот.
- В България Германия и нейната стриктна политика често са давани за пример. Универсален ли е германският модел, трябва ли всички страни да го следват?
- Не мисля, че германският модел трябва да бъде възприет от всички. Ако разгледаме по-внимателно немския модел на растеж, ще видим, че той съществува благодарение на големия експортен излишък, излишък от 5% от БВП. Ако всички страни се опитват да постигнат такъв експортен излишък, на преден план изниква въпросът кой ще поеме дефицитите?
Германия много обича да се държи така сякаш само най-конкурентоспособните държави имат място в ЕС и еврозоната. Много обичам да се шегувам с това. Това е все едно да се опитаме да изключим от Бундеслигата всички отбори с отрицателна голова разлика. Пита се как би изглеждала една футболна лига, в която всички вкарват повече голове, отколкото получават?
- Къде попада България в ранглистата?
- Що се отнася за външна търговия, България всъщност не е чак толкова зле. Дефицитът по текущата сметка не е толкова висок. В миналото този дефицит е бил твърде висок заради растежа на кредитите в годините на бума, но в момента нещата са балансирани. Ако направим класиране като в Бундеслигата, България е някъде по средата. Тя не е сред страните с голям експортен излишък, но не е и сред държавите с дефицит.