Гарантирам, че БНР е национална медия

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е генерален директор на Българското национално радио втори мандат. Печели конкурса с концепцията си за развитие на обществената медия през миналата година. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. Снимал е документални филми за БНТ. Работил е като кореспондент на БНР, БНТ и БТА в Москва.

Цитат:
"Незнанието не прави никого по-умен"
"Приетият проектобюджет за 2013 г. е бюджет на планиран дефицит"

- Как оценявате, г-н Тодоров, одобрения миналата седмица от парламентарната Комисия по култура и медии проектобюджет на БНР за 2013 г., който е в размер на 44 млн. лв.?
- За мен това е бюджет на планиран дефицит. Знаете, че за период от 2 години бюджетът на радиото бе съкратен със 17 млн. лв. Закрихме кореспондентски пунктове, непрекъснато свиваме всички възможни ресурси... Но разбирате, че всичко си има предел. Има санитарен минимум, под който не можем да слезем. Разбира се, първата мисъл на човек е, щом без 17 млн. са оцелели, значи още може да се свали от тях. Тоест излиза, че ние сме имали излишни 17 млн., които са премахнати. Не, ние сме спазили едно бюджетно изискване на една много висока цена. А цената е общественият интерес. Българското национално радио е най-големият медиен партньор в страната. Подкрепяме всички най-големи фестивали, конкурси, обществени прояви. Към нас непрекъснато се обръщат фондации. Всички очакват от БНР да запише, да покаже, да издаде... Всеки ден нашите екипи работят поне в 4 точки в различни градове на страната. Предаваме пряко от всички музикални събития, представяме читалищни оркестри, музика, изкуство от всички жанрове. Ако в момента БНР се оттегли от тази си функция, цял културен пласт ще изчезне. Затова, когато говорим за общественото радио, трябва да правим много ясна разлика между търговския и обществения формат. Длъжни сме да осигурим максимален достъп до обществените програми, тъй като той е безплатен, да предаваме максимално обективна информация и да предоставим приемане на нашите програми на всички платформи за гражданите. Ето защо БНР излъчва и в различните вълнови формати - на УКВ, на средни и дълги вълни. Медията е и част от системата за национална сигурност, за ранно предупреждение и оповестяване - много отговорна функция, която се пренебрегва.
- Стефан Данаилов от БСП предложи субсидията на БНР за догодина да е 53 млн. лв., което е с 9 млн. повече от гласуваното. Как ще коментирате тази сума?
- Смятам, че това е една реална сума, това е допустимата рамка на бюджета. Защото ние вече се движим в червената граница с много критични стойности. Разбирам, че състоянието на държавата едва ли позволява да бъде увеличен бюджетът с 9 млн. Но нека разсъждаваме и от другата гледна точка - как ние да се справим при тази ситуация? И всички казват, ами вие сте държавното радио. Ние не сме държавното радио, а сме обществена институция и държавата ни финансира толкова, колкото прецени. И ако тя няма възможността да финансира обществените медии, дайте да върнем обществените такси. Има различни примери. Но няма единна европейска практика. Въпреки че в повечето страни се върнаха към смесеното финансиране, както е в българския модел, който дори се препоръчва за изучаване от експертите в Европейския съюз за радио и телевизия. Основната част от финансирането ни идва от държавата, останалото набавяме с допълнителните приходи. Във Финландия, например, където обществените медии са с колосални бюджети, несъпоставими с нашите като възможности, част от средствата се набират с обществени такси, а част идва от държавно финансиране. Нека помислим и да се опитаме да въведем и ние такава такса. Нека това да е приносът на всеки от нашите слушатели. Разбирам, че става дума за пари. Особено в днешната тежка ситуация. Но трябва да се намерят някакви решения.
- За каква сума говорим? Обществената такса за БНР в какъв размер би могла да бъде?
- Не искам да плаша никого с числа и със суми. Става въпрос за евентуална обществена дискусия. Когато говорим за обществени функции, те могат да се изпълняват и от други институции, от неправителствени организации и т.н. Но когато говорим за обществени медии, това е абсолютно друг формат. Едно е да изпълнява обществена функция една медия, друго е това да бъде обществена медия и стандартите ясно са заложени в изискванията на Европейския съюз за радио и телевизия и ние трябва да говорим за това.
- В ДУМА бе публикувано отворено писмо на наш читател със заглавие "Национални ли са националните радио и телевизия"...
- Този гражданин очевидно не знае за какво става дума. Но патриотизмът от чужбина с този характерен национален нихилизъм е много популярен. Особено, когато човек се самозабрави и си представи, че той е най-умният. Незнанието не прави никого по-умен, искам да го подчертая категорично. Появява се един гражданин и твърди, че по линия на БНР и БНТ няма нищо записано от най-големите наши актьори. Тотална глупост! Първо, ние сме записали всички най-големи премиери. Второ, излъчваме ги по нашите регионални и национални програми. Отговорихме на това отворено писмо, получено и от нас, като изпратихме на гражданина 5 страници само с часовете, които има записани с Георги Калоянчев. А той след това ни упреква, че пускаме само откъси, без да е наясно какво всъщност излъчваме. Пише също така, че в ефира ни звучи чалга. БНР никога не е излъчвало такава музика. Упреква ни, че не пускаме в ефира Теодоси Спасов, който е служител на БНР. Да, връчили сме постоянен пропуск на Георги Калоянчев, но това е един символичен жест. Да, бедстват актьорите от Сатирата, но и със Сатиричния, и с Народния театър БНР има дългогодишно сътрудничество и общи предавания. Изключително популярна е копродукцията ни със Сатиричния театър "Златният кос", която се излъчва всяка година. Въпросният гражданин пише също, че в ефира почти не се чували български народни песни. Но нашите фолклорни предавания са едни от най-популярните. Всеки път излъчваме от различен град, имаме жива публика, почитателите идват от различни градове. Миналата седмица в Радио Благоевград се събраха феновете на предаването "По първи петли". Знаете ли колко народ дойде? Знаете ли по какъв начин, със собствени средства, хората с влак, с автобус - кой както е могъл, е стигнал до града? Знаете ли какъв ентусиазъм, каква воля, какво отношение е заложено в тези хора? Назовете ми друга медия, която се радва на такава популярност. Не бива така наизуст да се говори и да се пишат такива обръщения "Национални ли са националните радио и телевизия". От този нихилизъм ние губим ценностна ориентация и ценностна система. За БНР ви гарантирам, че е национална медия. Трябва да се говори отговорно и с познания, въпреки че всеки е свободен да изкаже своето мнение.
- В САЩ започна кампания за събиране на финансови помощи за техните обществени телевизия и радио. Възможно ли е нещо подобно у нас?
- В американския медиен модел обществените радио и телевизия са с много слабо присъствие, тъй като там има тотален превес на търговските формати. Спомням си една от световните срещи на обществените оператори в Киото, където една от директорките на общественото радио каза, че няма демокрация в Америка. Тогава се пошегувахме с колегата до мен, че и това доживяхме. В САЩ обществените медии не се финансират достатъчно, затова средствата се набират с кампании. При нас, след като е свалена таксата за радио и телевизия, е преценено, че обществените медии ще се финансират чрез бюджета. Това е съгласно изискванията на Съвета на Европа и на Европейската комисия и като гаранция на независимостта и обективността, на свободния и открит достъп на всички граждани до тези програми. Минахме през бум на радиата и телевизиите. Виждате какво се случва в момента - създадени са търговски радиа с определен търговски профил, някои от тях дори имат определен политически профил. Но съществуват и обществени медии, които са гарант на обективната медийна среда. Така че никой няма да спечели от натиск върху обществените медии. И ако някой говори за политически натиск, аз бих казал, че сега натискът е икономически. Проблемът е не само в кризата, която се развива у нас. Подценяването на ролята на обществените медии няма да ни направи по-щастливи.
- Когато ви обвиняват, че "нищо не правите", това обезсърчава ли ви или, напротив, ви амбицира?
- Не мога да определя в себе си чувствата, които изпитвам. Особено след усилията, които полагаме. Защото след всичкото това рязко орязване на бюджета, първите съвети, които получих, бяха да махна музикалните състави. Така беше съкратен и хорът "Мистерията на българските гласове". Неведнъж към нас са се обръщали народните певици от състава с молба отново да се завърнат в националното радио. За съжаление, няма откъде да ги финансираме. Унищожаването на дългогодишните формации на БНР ще бъде поражение върху националната култура.
- Ще се стигне ли до такива крайни мерки?
- Надявам се, че не. Но как да се справим в тази ситуация, когато трябва да се вместим в рамките на бюджета? Фактически той е миналогодишен, което за мен е много голямо огорчение. Особено на фона на увеличените претенции към нас от всички, включително за авторски права и за какво ли още не. И това се случва при увеличението на цените, и то драстично - с 30-40 на сто. Законът изисква ние да покрием 100% от територията на страната с обществени програми. От 67-70 на сто покритие сме стигнали до около 90-91% на националните програми. Предстои цифровизация на радиото, за която е необходим над 1 млн. лв. И ще трябва да се справим - при това в условията на съкратен бюджет. Искам да подчертая, че сме открили 4 нови програми, пуснали сме предаватели, закупили сме техника, развили сме технологии... И всичко това - без да искаме допълнителна субсидия, в условията на съкращаване на числения състав, в условията на намаляваща субсидия и в условията на вдигащи се цени за всичко. И сме се справили. И вместо да бъдем насърчени в тази си политика, се чувстваме като наказани заради това, че сме спазили всички бюджетни изисквания.