29 Март 2024петък13:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

60 години подворие на Московската патриаршия в София

Въпреки перипетиите руският храм "Св. Николай", известен като Руската църква, е на прага на стогодишен юбилей

/ брой: 270

visibility 2037

К.и.н. Олга Решетникова

На 10 ноември 1952 г. по решение на Светия синод на Руската православна църква (РПЦ) руският храм "Св. Николай" в София става подворие на Московската патриаршия. Юбилеят е добър повод да обърнем внимание на проблемите на Руската църква, както е известна в София, още повече че през последната половин година за пръв път в историята на храма той е обект на не винаги благопожелателно внимание от страна на някои български медии. Тези публикации относно Руската църква очевидно демонстрират, преди всичко, игнориране на неговия църковно-юридически статут.
 
Да се обърнем към историята

Идеята да се построи храм към руската дипломатическа мисия в България е възникнала практически веднага след края на победоносната Освободителна руско-турска война от 1877-1878 г. Практиката да се строят църкви към посолствата е била общоприета. През 1882 г. Софийският градски съвет отделя за строителството участък с площ 1400 кв. м на мястото на разрушена джамия, който е дарен на руското правителство. Обаче чак през март 1899 г. участъкът е обграден и едва на 28 август 1907 г. руският император дава съгласие да се направи първата копка. Тъй като храмът се създава като църква към руското посолство, то изграждането му и последващата му дейност изцяло се определят от отношенията между България и Русия, а те не са били гладки дори през първите години след освобождението на страната. Именно това обяснява големият период между идеята за строителството и началото му.
Както показват архивните документи, Руската църква "Св. Николай" е създадена с указ на руския император като посланическа, т.е. за духовна грижа преди всичко за сътрудниците на руската дипломатическа мисия и за тези руснаци, които през това време се намират в България (а те не са били малко, защото известно време в страната има руско гражданско управление, а български кадри почти е нямало).
 
Храмът е построен с руски държавни пари

и с доброволни средства на граждани, както руски, така и български, по проект на академик М.Т. Преображенски. Архитект е А.Н. Смирнов, изписан е от руски художници под ръководството на проф. В.Т. Перминов. Църковната утвар, богослужебните книги са били специално поръчани и доставени от Русия. Щатът на служителите в храма е утвърден лично от императора.
Първата копка на църквата е тържествено направена на 2/15 септември 1907 г., към 1911 г. тя е почти построена, на 11/24 ноември 1914 г. е осветена. Първият етап на храма като посланически се оказва много кратък, той съвпада със служението, в качество на настоятел на архимандрит Николай (Дробязгин). Син на губернатора на Харков, получил прекрасно образование, той прави блестяща кариера като става морски офицер. Спасен по чудесен начин от неминуема гибел в морската бездна благодарение на молитвите си към преподобния Серафим Саровски, той се отказва от мирската кариера, подстригва се за монах, става свещеник. Бил е сътрудник на духовните мисии в Китай, Индия, Тибет, Персия, Ерусалим. В София е назначен през 1914 г. като пристига от Баден Баден. Именно архимандрит Николай участва от руска страна в освещаването на Руската църква заедно с Доростолския и Червенски митрополит Василий, който замества тежко болния глава на българската църква екзарх Йосиф Български.
След по-малко от година архимандрит Николай е отзован в Русия. През октомври 1915 г. България влиза във война със страните от Антантата, включително Русия, дипломатическите отношения между двете страни са прекратени. През ноември руското посолство напуска България, храмът е закрит, а архимандрит Николай като заключва в олтарния шкаф най-ценните предмети от църковната утвар, взема ключа със себе си и заминава за Русия. Известно е, че след завръщането си в родината той известно време е бил духовник на гвардейския флотски екипаж, а от 1917 г. пребивава в Киево-Печорската лавра, където намира вечен покой.
Храмът "Св. Николай" е открит наново едва през януари 1920 г. в нова историческа обстановка. Крахът на руската империя, братоубийствената война и страшните гонения на богоборческата власт против църквата, предизвикват масова емиграция от Русия. На България й е съдено да стане един от центровете на руската емиграция на Балканите. От май 1921 г. настоятел на храма става един от най-известните архиереи и богослови на Руската православна църква архиепископ Серафим (Соболев). Именно той прави храма "Св. Николай" център на живота на руска София. От посланическа църква

храмът се превръща в църква на руските емигранти

които са под юрисдикцията на Руската задгранична църква. През този период в храма идват и българи, преди всичко духовни чада на архиепископ Серафим. За тях това е прекрасна възможност да се запознаят с руската богослужебна традиция, интелигенция и култура.
След установяването на дипломатическите отношения между България и СССР на 23 юли 1934 г. Руската църква е предадена от съветското правителство под временното управление на Българската православна църква. Условието било руската православна общност да няма достъп до храма. Софийският митрополит Серафим предоставя на архиепископ Серафим храма "Св. Николай" на ул. "Цар Калоян", а неговата енория преминава в храма на бул. "Цар Освободител". Така Руската църква става обикновена българска енорийска църква.
През пролетта на 1946 г. съветското правителство спира действието на протокола за временното ползване на руския посланически храм от страна на България и го връща на владиката Серафим, който пък преминава под юрисдикцията на Московската патриаршия. До декември 1947 г. настоятел на храма е протоиерей Георгий Голубцов. Преди революцията той е бил преподавател и настоятел в духовната семинария в Тифлис (Тбилиси). Един от неговите ученици е бил Йосиф Джугашвили, който е учил там от 2 септември 1894 г. до изключването му на 29 май 1899 г. На близки хора отец Георгий разказвал за него: "Метежна душа, абсолютен анархист".
През 1920 г. отец Георгий емигрира от Новоросийск с Доброволческата армия на гръцкия остров Лемнос, "островът на смъртта", както го наричат руските мигранти, след това се прехвърля в България, бил е един от основателите и член на ръководството на "Дружество на почитащите паметта на император Николай II  и неговото семейство".
След кончината на отец Георгий

настоятел на храма става протоиерей Андрей Ливен

един от най-видните представители на руската емиграция. Той принадлежи към рода на князете Ливени - тази фамилия е известна в Русия от XII век. Неговият баща е бил съратник на Пьотр Столипин, управлявал е големи банки. След като е завършил Пажеския корпус, след това Демидовския лицей Андрей Александрович става ръководител на Коломенския уезд на Московска губерния. Революцията го застига в Сочи, където се намира на продължително лечение. С последния параход успява да напусне Русия. Попада в България, става един от основателите на евразийското движение. Андрей Александрович е бил необикновено надарен човек: талантлив поет, преводач, превъзходен музикант, художник и карикатурист, невероятно остроумен и обаятелен. Съдбоносно за него става познанството му с архиепископ Серафим, който става духовен баща за цялото му многобройно семейство. През 1924 г. владиката Серафим го ръкополага като свещеник и до края на дните си протоирей Ливен е бил личен секретар на владиката Серафим и секретар на Епархиалния съвет за управление на руските православни общности в България. С благословията на владиката Серафим той написва в стихотворна форма "Чети-Минеи" на Св. Димитрий Ростовски, пише духовни стихове, съчинява поемата "Три крачки" за тримата предтечи на антихриста, които според него били римският император Юлиян, германският реформатор Лутер и Ленин. Отец Андрей прави много за привличане към църквата на младежта, организира беседи на духовни теми, поетически и музикални вечери.
След като с указ на българското правителство от 17 ноември 1944 г. са ликвидирани всички организации на руските емигранти и се забранява публичната им дейност, Руската църква остава единственото място, където те са могли не само да изповядват вярата си, но и да общуват и да си помагат един друг. Голяма заслуга за сплотяването на енорията има протоиерей Андрей. Неговата смърт през 1949 г. е тежка загуба за енорията, а през февруари 1950 г. тя осиротява още повече с кончината на архиепископ Серафим.
През ноември 1952 г. по решение на Светия синод на РПЦ намиращите се в България руски православни енории, манастири, клир и монаси се предават под юрисдикцията на Българската православна църква, а

храмът "Св. Николай" става подворие на Московската патриаршия

т.е. църковно посолство на Руската православна църква, а неговият настоятел - представител на патриарха на Москва и цяла Русия. Предназначение на подворието е грижа за духовния живот на руските съотечественици, оказали се в България. Другата основна задача е  развитие и укрепване на връзките с Българската православна църква, взаимно духовно обогатяване, взаимопомощ.
В началото изпълнението на тези задачи се сблъсква с обективни трудности. Руската емиграция в България престава да съществува като единна и влиятелна общност, броят на емигрантите намалява - възрастните поколения си отиват от живота, техните деца заминават за други страни или се асимилират и рядко попълват редовете на енорията на Руската църква. Мнозина заминават за СССР.
Многобройните съветски специалисти, които идват на работа в София, не ходят на църква - те са членове на КПСС, която ги изпраща зад граница и трябва да изповядват научния социализъм. Енорията става малобройна, което впрочем е характерно и за българските храмове, макар в България богоборчеството на народната власт да не е било така мащабно и жестоко, както в СССР. В Москва се повдига въпросът за закриването на подворието на Московската патриаршия. Решаваща роля за неговото съхраняване има

позицията на българския Синод

който категорично възразява срещу неизбежното в този случай закриване на подворието на Българската православна църква в Москва.
Качествена промяна в живота на Руската църква настъпва в началото на 90-те години на XX век, когато се разпада СССР и социалистическият лагер, когато дълбока духовна криза обхваща руския и българския народ. Социалистическата ценностна система е разрушена, а нова не е създадена. В тази ситуация Руската църква става не само обединителен център на руската диаспора. Тя се посещава и от емигранти от първата вълна, и от бивши съветски граждани, емигрирали в България, и от сътрудници на задграничните учреждения на Русия, Украйна, Беларус и Молдова. Т.е. подворието духовно обгрижва гражданите на всички страни, които влизат в каноническата територия на РПЦ. Важно е, че хората получиха възможност свободно да изповядват православието - вярата на техните предци. Животът на енорията започна изцяло да се определя от личните качества и духовните стремежи на пастира и неговото паство.
Съставът на енориашите на Руската църква постоянно се обновява - с края на мандата си сътрудниците на задграничните учреждения се завръщат у дома, а на тяхно място идват нови хора. Сменят се и командированите от Московската патриаршия настоятели на подворието. С определена периодичност наново започват да се изграждат отношенията в енорията. Обаче тези, които свързват живота си с Руската църква не трябва да забравят, че  тя е подворие на Московската патриаршия - посолство на РПЦ в България, а нейният настоятел е посланик на РПЦ. Като такъв той е свободен в своите решения за кадрови промени, установяване на реда за богослужение в съответствие с изискванията, приети в РПЦ.
Ако в Русия богослужението се води на църковнославянски език, то тогава и в Руската църква в София трябва да се използва именно църковнославянски език, който между другото е по-близък до българския, отколкото руския. Църковнославянският език, пренесен в Русия от България, е станал по думите на акад. Д. Лихачов "своебразен индикатор на духовните ценности", именно България е дала на източните славяни

 "полюс на духовността"

който дава "на езиците на източните славяни нравствена сила - способна да възвишава мисълта, понятията, представите, емоциите".
Периодично и в Русия, в околоцърковните кръгове се повдига въпросът за отказ от църковнославянския език и преминаване на богослужение на руски. Обаче голямото мнозинство действително църковни хора не искат такова нововъведение и доказват сакралния смисъл на обръщането към Бог на особен език, който не е замърсен от житейската суета. В тези енории, където свещениците се опитаха да водят службата на съвременен руски, енориашите не се увеличиха, а духът намаля.
Периодично се повдига въпросът за църковния календар, който въпрос, както показва практиката, успешно се решава не на митинги и събрания на енориашите, а по пътя на преговори на настоятеля на подворието с ръководството на Българската православна църква.
Както винаги е било, така и днес, вратите на Руската църква са открити за всички, които искат да се приобщят към руската духовна традиция, да се запознаят с руското богослужение. Обаче

 абсолютно неприемливи са опитите

да се превърне подворието в обикновена българска енорийска църква. В наши дни, слава Богу, в България има много прекрасни храмове и да се иска в Руската църква всичко да бъде както в останалите български храмове, е нецелесъобразно и е ненужно - губи се самият смисъл на подворието. Нали би било абсурдно да се иска от руското посолство в България да работи по указанията на българското външно министерство и да води деловодството си на български език.
Днес на прага на своя стогодишен юбилей Руската църква - подворие на Московската патриаршия, както никога се нуждае от грижа и попечителство от всеки, на когото тя е скъпа като път за въплътяване на духовното единство между българи и руснаци, за молитвено единение между двете православни църкви. Предстои сериозна работа по реставрацията на храма, която изисква немалко сили и средства. Нека помним, че Руската църква е не просто скъпоценност на София, това е и паметник на нашите велики предци, скрепили с кръв братството между българи и руснаци и нашият завет към бъдещите поколения е да пазим духовното ни единство.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 182

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 196

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ