Борисов почти спечели "ВИП Брадър"

Разбираемо е пренебрежението на мнозина към "ВИП Брадър". Това шоу не е за "висока" публика, то е зрелище за хора, при които емоциите са по-силни от желанието да се разсъждава. В доста случаи - и от способността. В неговите безкрайни епизоди обаче научаваме немалко за обществото, в което ни се падна да живеем. Обитателите на  Къщата вероятно не са подбрани така, че по тяхното поведение да съдим за всички нас, които сме отвън. Със сигурност и преобладаващата част от виповете не са никакви випове, даже напротив. А и затвореният живот, при това - непрекъснато на показ, изважда на повърхността особености, които дори самите герои не са подозирали, че таят дълбоко в себе си. И все пак, в "Биг Брадър" и разновидностите му виждаме, ако не всички, то поне най-тежките деформации, поразили обществото в последния четвърт век. А реакциите на зрителската аудитория дават съвсем точна представа какви са преобладаващите у нас ценности.
Изводите очаквано горчат. Нормалният човек, олицетворяван в най-голяма степен от Къци Вапцаров, е с все по-малки шансове и в шоуто, и навън. Той дразни другите буквално с всичко - от отказа си да влиза в скандали до придържането си към здравословен начин на живот. Намират го за лицемерен, защото няма начин да не е мръсник като повечето, но след като не го показва, явно е много притворен и коварен. Ето защо спрямо него са позволени всякакви закачки, обиди, заплахи, подигравки и дори гаври, и то пред децата му, както се случи на финала. Поради всичко това той ще си остане тв водещ, но без предаване. На такива люде обществото не дава път.
Негов най-голям душманин е грубиянът, чието име дори не ми се споменава. Невъздържан, груб, разпасан, безогледен, безцеремонен, той черпи огромното си самочувствие от притежаването тъкмо на онези качества, от които нормалните хора се отвращават. Мярката тотално му липсва, готов е да обиди, без да си дава сметка как се чувства другият. И още по-лошо - в много от случаите той е напълно наясно, че причинява болка. Такива като Къцамун трябва да бъдат мачкани, е неговото верую. Може би, за да излязат най-отгоре лекетата, за какъвто той сам определя себе си. И в Нейчо-Неевски стил да се удивлява, че публиката го е класирала толкова високо - чак на второ място. Това е победата на грубияна, поднесена му от зрителските есемеси, но с решаващото съдействие на известни имена, имащи себе си навярно за интелектуалци. Ама той бил абсолютен оригинал, който трябвало да бъде подкрепен. И кое му е оригиналното? Може би това, че заимства дори от шопа, чиято цел е не той самият да е добре, а Вуте да е зле. Ама бил бунтар. Може, но само ако се сложи знак за равенство между простащина и бунтарство. Ама всичко това го правел от обич. Ако това е обич, то каква ли е в неговите представи омразата?
На въпроса за любовта навярно може да отговори момичето от прогнозите за времето. Красиво, възпитано, работливо, почти образцово. Накрая се оказа приятелка на богаташки син. В което, разбира се, както и във всеки друг отделен случай, няма нищо лошо. Но когато съберем случаите накуп, виждаме за какво става дума. Почти няма тв звезда от по-младите, певица, най-вече от чалгата, манекенка, плеймейтка и прочие хубавици, натрапвани ни от екрана или от печатните издания, която да е в съжителство с някого, който е на държавна работа, да не говорим пък за безработен. Сърцата на тези момичета са настроени на една и съща честота. Туптят за милионер или милионерски син, за мутра или престъпен бос. Целта в живота им е златната клетка, за всичко друго дават заето. Всъщност дали ще споделят постелята с тузар или с някого, чиято заплатка зависи от хатъра на финансовия министър, онова, което партньорът очаква от тях, е, общо взето, едно и също. А щом е така, защо да не се снимат със златни обувки по яхтите, вместо да влизат в ежедневните скандали за все недостигащите пари? Възмущаваш се, но някак си не ги упрекваш. Защото за себе си те навярно са прави. Прагматиката измества любовта и това е най-горчивото.
Тези язви ги има и на Запад, вече ги виждаме отвътре. Под повърхността се прави какво ли не, но стане ли публичен факт, героят изгаря. Може да си Клинтън, но щом са те хванали в крачка, ще си покажеш мъжкото достойнство пред Голямото жури, за да провери дали съществува описаната от Моника бенка. Може да си шеф на ЦРУ, но осветят ли ти любовницата, ще си отидеш. Може да си Кол, но ако си оплел конците с финансирането, ще те развенчаят.
У нас пристъпването на нормите те придвижва напред и нагоре, медиите те величаят, а публиката те подкрепя. Трябва да намерим сили да променим това. В противен случай може да ни боли, но не и да ни учудва защо подобието на Бойко Борисов стигна до върха във "ВИП Брадър". А оригиналът - до най-високото в политическия живот.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info