"Белене". Защо?

Поради обществената важност за България на ядрената енергетика у нас, предстоящият референдум и насочването му към АЕЦ "Белене", ДУМА ще публикува около 100 въпроса и отговора по темата. Първата половина от тях са подготвени от изданието за анализи в областта на международната политика, сигурността и дипломацията "Експерт".

1. Има ли бъдеще ядрената енергетика?
Според доклад на Световната атомна асоциация до 2030 г. трябва да се построят поне 559 АЕЦ в целия свят, които да заменят ТЕЦ-овете. Към 50 от тях вече са в строеж, над 80 са в етап проектиране. В световен мащаб ренесансът на ядрената енергетика е неоспорим. Една от причините е, че не би могло да се постигне редуциране на вредните емисии от ТЕЦ съгласно Протокола от Киото  - през първите 50 години да се спре замърсяването на планетата на сегашното ниво и едва на втория етап да се редуцират с 50% СО-2 емисиите. Затова  тенденцията е в търсене на нови ядрени технологии и във възобновяемите енергийни източници. Според Международната организация по ядрена енергия IAEO над 60 страни са сигнализирали, че желаят в бъдеще да произвеждат електроенергия в ядрени електроцентрали.
В рамково споразумение ООН препоръчва да се приеме като национална стратегия на всяка една от страните, членуващи в организацията, което означава, че още две атомни електроцентрали трябва да се построят в България. Това е ангажимент, който страната ни трябва да поеме като част от мерките срещу глобалното затопляне.
Целта е с атомна енергия да се компенсира голямото количество вредни емисии, които бълват централите на въглища.
Ядрената енергетика е високотехнологичен сектор. Той създава уникални специалисти, специалности в университета, международен обмен и, разбира се, работни места. А в България това е последният останал високотехнологичен сектор.
Затова инвестирането в него не е разход, а инвестиция в бъдещето, както здравеопазването и образованието.
2. Екологична ли е ядрената енергетика?
Ядрената енергетика е най-екологичната, разбира се, със забележката, че съвременните модерни реактори гарантират голяма надеждност и, второ, че все пак трябва да се осигури дългосрочно съхраняване на използваното ядрено гориво.
Очаква се в света за бъдат произведени половин милиард електромобила, включително товарни, което е следствие от намаляващите залежи на нефт. Но това ще изисква увеличение на произвежданата електроенергия.
3. Добивът на уран ще покрие ли жизнения цикъл на новостроящите се АЕЦ с 60-годишен жизнен цикъл? Няма ли да се изчерпат запасите?
Наличието на уран в известните днес находища гарантира 100-годишно използване, което означава, че и след изчерпване на нефта и след замяната на днешните новостроящи се АЕЦ със следващи човечеството ще разполага с уран. Казахстан е една от страните с най-богати уранови находища. В миналото България изнася уран за СССР. Разбира се, че ако ядрената енергетика се развива, както се очаква, ще нарасне и нуждата от уран, така например към 2012 г. в света ще са необходими по 26-28 хиляди тона уран годишно. Русия придобива сама 3,56 хиляди тона, при потребление от 9 хиляди тона. Значителни резерви има в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Единствено добивът на уран в света като че ли остана незасегнат сектор от икономическата криза. Общо 436 АЕЦ изразходват 68 000 т уран годишно. В България само има уран за 250 години напред.
4. Ядрените отпадъци обаче остават проблем и са опасни за столетия напред.
Досега се вземаха сигурни мерки за съхраняването им. Но и този проблем е на път да се реши. Европейският съюз инвестира 900 милиона долара, за да създаде лазер, който да обезопасява ядрени отпадъци. Той ще бъде най-мощният по рода си в света. Чрез новите лазери ще могат да се създават субатомни частици във вакуум, като ще бъдат 10 пъти по-мощни от съществуващите в момента. Експерти смятат, че с помощта на изобретенията ядрените отпадъци ще могат да се обезопасяват само за няколко секунди.
Идеята предвижда построяването на 3 лазерни центъра в Чехия, Румъния и Унгария, всичко в рамките на проекта Extreme Light Infrastructure (ELI).
Първите резултати от проекта ще бъдат публикувани до една-две години, след като центърът започне работа.

Съставил Симеон Николов, главен редактор на "Експерт-БДД"