Псевдоним пише псевдоистория - I

"Книгата" е "Балканските войни в Родопите 1912-1913", изд. Европейски институт ПОМАК, Смолян. 150 стр., 12 илюстрации, наречени репродукции (за автентичност). Художник - Антон Асенов. Тираж - 500. Разпространява се в джамиите. Съдържание - спекулативен тюрлюгювеч, неизбродима киша. Автор - Исмен Реджепов. Псевдоним.
Кой е той?
На последната страница пише, че "книгата е изградена по" Ангел Вълчев, Николай Хайтов, интернет, народни разказвачи и... Никола Чуралски (споменат трижди). В сайта Books.bg има анонс от 13.11.2011 г.: "Предстои издаването на съвместна книга "Балканските войни в Родопите" Автори: Никола Чуралски-писател и Антон Асенов-художник... Очаквайте скоро книгата на пазара".
Каквото попадне в интернет, там остава. Писателската гордост на псевдонима - също: "В едноименната си книга "Балканската война в Родопите (1912 г.)" правя извод, че..."
Сайтът pomak.eu представя псевдонима така: "Никола Чуралски е помак, роден в с. Водни Пад (Дишук Дере), общ. Девин, обл. Смолян, с името Джамал Реджепов Чуралски... Учител, специалист по български език и литература, руски език, физическо възпитание. С придобито военно образование. Първият среднист, първият учител от селото, първият кадрови офицер като ЗКПЧ на гранична застава. Учил право в СУ, краевед, изследовател, репортер, писател, публицист. Един от всички и като всички, и малко не съвсем. Ясен, борбен, волеви...".
Няма тайни. Но аз ще наричам псевдонима "псевдоним", щом така му по харесва. С цялото ми уважение към българите-мюсюлмани, ще ги наричам помаци - така е според псевдонима.
Псевдонимът е просветител: "Трябва да има нов прочит на българската история, за да могат най-после да уврат главите на някои набедени и предубедени, престарели, но невтасали зелени мозъци и съвести", поразени от "нашата отлично ксенофобски ориентирана и партизирано подплатена историография".
Псевдонимът е държавообразувател: "Ние, помаците и турците, сме държавообразувателите. Това предимство никой не може да ни отнеме, макар и да се отрича".
Псевдонимът е непоколебим - "Не ще се предам и ще победя, защото моето оръжие е истината, върхът на копието на моята истина е словото, дарено ми от самия БОГ. СЛАВА НЕМУ!" 
Я да видим какво е надраскал псевдонимът с върха на копието:

1. Мюсюлманинът Аспарух

"Портрет на хан Аспарух", Вероника Панайотова
Прабългарите са изконни мюсюлмани (а Мохамед нищо не подозира); "господстващата религия в древната прабългарска империя е ислямът"; прабългарите прецапали Дунава и донесли исляма на Балканите много преди османлиите (и тия нищо не подозират).
Прабългарите заварили едно славянско море, обаче тутакси го пресушили (во веки веков), поради което "славянският етнокорен" на българската нация е "фалшив мит", а траките - още по-фалшив, тях изобщо не ги е  имало. Прабългарите говорели турски; произходът на турската нация е български; прабългарите са помаци, помаците са прабългари, те са и първите мюсюлмани в Европа; Аспарух е първият мюсюлманин, стъпил по нашите земи...

2. Лъжецът Паисий
Щом Аспарух, най-първият мюсюлманин (помак), стъпил по нашите земи, първом създал държава, но не славянобългарска ще да е била тя (поради липса на славяни), а ислямска (помашка). От което следва, че "История Славянобългарска" е "лабиринт от лъжи", "чудовищна митологизация на несъществуващи царе и битки", "най-съвършената лъжовна книга". Българската държава е мистификация, а българските царе царуват в хилавото въображение на св. Пайсии Хилендарски  - един "свещен лъжец", когото Вазов възпя, а Църквата "канонизира, наместо да го анатемоса".
А Мавро Орбини, Блазиус Клайнер, Петър Богдан Шарл Дюканж и Цезар Бароний нищо не подозират. И псевдонимът не подозира за тяхното съществуване, не ги знае, не ги е чувал, ни чел, инак щеше да ги анатемоса редом с отца Паисия. Какво недоглеждане! И светите братя Кирил и Методий е пропуснал да анатемоса псевдонимът. Какво престъпно нехайство!

3. Злодеят Борис I

Щом българите са мюсюлмани, а ислямът е държавна (а що не - държавотворна) религия в България, то Покръстването е варварски акт и държавна измяна. 
Тоз "изменник-царедворец", тоз вероломен вероотстъпник е самият св. Княз Борис I Покръстител (и той помак ще да е). Сключил той "предателско съглашение с римокатолическата църква" (а патриарх Фотий в Константинопол не подозира, че е папата римски) и извършил "държавна измяна с акта на покръстването" през 865 г. И това е първата "варварска насилствена кръстилка" на мюсюлманите в България.
И само помаците, като сущи прабългари, опазили исляма. Те се превърнали в "бастиони и непреклонни бойни гарнизони срещу насилствената християнизация", "запазили и съхранили първорода си, първовярата си", "възвърнали си предишната, първородна вяра - исляма". И с тая "първородна вяра" станали предначинателите на богомилството. От което следва, че богомилите са мюсюлмани, в частност - помаци (а катарите, албигойците, патарените, валденсите и павликяните даже и не подозират).
Така помаците станали за първи път Casus belli, повод за войната на Борис I срещу изконната мюсюлманска вяра на изконните мюсюлмани - прабългарите, тез чисти помаци.

4. Освободителят Мурад
И в 865 г. започнали гоненията на мюсюлманите (помаците) в (несъществуващата) България. И стенели те под варварски християнски гнет, и призовавали на помощ Османската империя, ама тя нищо не подозирала, щото щяла да се роди след 434 години. Но Аллах най-сетне чул горещите молитви на помаците и ето - тутакси довтасал султан Мурад-Освободител (е, не съвсем тутакси, а 5-6 века подир злодейството на Бориса). За да освободи своите братя-мюсюлмани (помаците) от черно православно иго, да накаже вероотстъпниците, па и заблудените православни овце да завърне в ислямската кошара.
Не като завоеватели нахлуват турските орди, а като освободители най-благородни - "в отговор на насилствената християнизация на коренното държавообразуващо прабългарско население, изповядващо исляма" (помаците). А петвековното животворно "османско присъствие" било "начин за връщането на предишната вяра". Едно щастливо завръщане в лоното на исляма. Понеже "в исляма е заложена ценностна система, която се превръща в световна господстваща система"...
И никой не е насилвал "държавообразуващото население" да приема исляма, щото то си е изначално мюсюлманско. И не от ятагана бягали българите по пещери и чукари, "а от насилствената християнизация от Борис I насам", та до днес. И само "фалшификатори историци" ни разправят измишльотини за страшния избор между чалмата и дръвника.

5. Помаците - Casus belli (пак)
Щом османското нашествие е само и единствено ради духовното и физическо освобождение на преследваните братя-мюсюлмани, все същите държавотворни помаци (непрестанно преследвани от 865 г. и до днес, 1147 години вече), то ние дължим горещи благодарности за 5-те века турско робство ("Присъствие! Присъствие!", вика псевдонимът), не на друг, а на помаците - прабългари, мюсюлмани и богомили по съвместителство.
Псевдонимът не се и сеща каква историческа беля навлича връз главите на българите-мюсюлмани.

6. Българи-убийци!
Щом турското робство е освобождение, то от какво ни е притрябвало да се освобождаваме? От благотворното присъствие? От блаженството под сянката на падишаха? От нежната 5-вековна грижа? Що за каприз?! И само "невтасали зелени мозъци" повтарят ксенофобските лъжи за измислени жертви и страдания, бесилки и въстания, и за несмисления стремеж към някаква натрапена свобода. Натрапена от Левски и Ботев (помаци-вероотстъпници, очевидно).
И най-първата ксенофобска лъжа е "прословутото Априлско въстание". Този "скокотлив въпрос" (или псевдонимът не знае думата щекотлив, или му се привижда нещо игриво и скокливо), този "мит", това "безумие", тази "кокошкарска история", тази "провокация срещу властта", този "криминален метеж", този "терористичен акт, който покрива съставките на разбирането за геноцид".
Това е то, Априлското въстание - "кокошкарска история" и "митологизация на нищото" (за въстаниците); и "начало на българските зверства" и "геноцид" (за мюсюлманите, в частност - помаците). Защото въстаниците, тия "кокошкари" и "терористи", "убивали, изнасилвали и палели", отдали се на "плячкосване и обезчестяване на цивилното население", за "да предизвикат османлиите към мащабни операции", с цел - международен отзвук и като "желана предпоставка за война".
Познато, нали? Това са тезите на Джъстийн Маккарти, цитиран изобилно от псевдонима. Отворете в. ДУМА от 5, 6 и 7 юли 2011 г. и прочетете отново поредицата "Коректурите на Джъстин", за да не ви я преразказвам.

7. Батак - "гнусният фалшификат"

Батак, икона
И ако Априлското въстание е най-първата лъжа, Баташкото клане е "най-голямата лъжа в националната ни история" - "от горе до долу и от долу до горе".
Защото - пише псевдонимът с особена, зловеща компетентност - "Не е възможно да бъдат изклани 5000 души в баташката църква. За да бъдат изклани толкова хора, е нужно време - над 10 дни". Освен това църквата не побирала 5000 души. И още - "църквата е най-безопасното място - турчин ли, османлия ли практически не е прекрачвал прага на църквата".
И тук кощунството на псевдонима надминава Брунбауер, Балева и Маккарти, взети заедно.
Няма Баташко клане. Щото Ахмед ага Барутанлията и неговите благородни башибозуци (все държавотворци) не са и припарили до църквата, ятаган не са пипнали, ханджар не са вдигнали, глава не са посекли - ни в църквата, ни в Богдановата къща, ни в училището, ни на дървения мост пред училището, пеленаче на байонет не са нанизвали, жив никого не са опекли, неродено от утроба не са изтръгнали, българка с поглед не са докоснали, камо ли да я погаврят. Дружно се самоизклали българите, та тъй спестили време и сили на държавотвореца Ахмед ага, че и с орден "Меджидие" го уредили.
Няма Баташко клане: "загиналите батачани са курбан, принесен от своите", те "са били клани от свои".
Няма Баташко клане. Има "дивашка жестокост и масов вандализъм на самоизтреблението", "ритуално самоклане", "ритуално самозаколение", "кървава взаимна вакханалия, ритуални убийства и самоубийства", извършени от "секта масови самоубийци", "провокирани от Българската православна църква"! И защо? За да съсипят благия имидж на башибозука.

Няма баташко клане...
Макгахан преувеличил, Скайлер излъгал, Гладстон преиначил, Беринг фалшифицирал - банда лъжци и мошеници!
Естествено, "срамната и позорна памет" българска забравила чудовищното самоизтребление, заровила го в оня хиатус, изобретен от Балева, и така - до появата на Пиотровски, който по поръчка на Църквата (!) нарисувал своята лъжовна картина. А Църквата, за да "измие собствения си грях", канонизирала Баташките мъченици, "издокарани като жертви на помаците", което е "демонстративно възраждане на омразата  и ненавистта срещу самите помаци".
Така Църквата поправила "грях с грях, което е грях", но най-големият й грях е, че крепила и крепи вяра и народност, "и това го е втълпявала, внушавала апетитно, настървено векове наред", и по този престъпно-апетитен начин заложила "бомба за националните интереси с разрушителна мощ". И това престъпление на Църквата "ескалира в Руско-турската война 1877-1878, Балканските войни 1912-1913, концлагерите на смъртта преди и след 1944, голямата екскурзия"...
След този гноен изблик срещу Българската православна църква псевдонимът заключава: "баташкият случай е криминално битов", един "изкуствено назорен мит", един "гнусен антинаучен фалшификат", фабрикуван от "родната индустрия на лъжата". За "да се вмени вина на помашкия башибозук", като оправдание за "един бъдещ погром над помаците през 1912-1913 г."...
И в Перущица тъй станало, и там се самоизклали българите, за да набедят другия държавотворец - Ахмед ага Тъмръшлията. А коварната историография "раздухва и днес мита за мним холокост и геноцид в Батак и Перущица".  

8. Адът
"Бедно е човешкото слово да изкаже величието на техния подвиг. Повече подобава, когато се споменава тяхното име да се застане на колене, очите да източат извори от сълзи на умиление и гърдите да изтръгнат ураган от въздишки....
От Богдановата къща, този дом на страданието се започнало и клането... Отсечените глави и отделените от тях тела хвърляли на две грамадни купчини около дръвника, палачите се сменяли... След време се разбрало, че един дръвник не стига за толкова много народ и донесли още два...
Хладнокръвно изваждали младенците от люлките с острието на щика, и като ги прехвърляли няколко пъти от щик на щик, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки...
Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква... Думите, с които наченали клането били: "Гиди москов гяурлар!".... Кръвта потекла, запръскала иконите на светците и се проливала върху телата на падналите...
На 4 май... Ахмед-ага подбрал триста мъже, та ги докарал до изгореното училище. Там ги изклали един по един на дървения мост на реката срещу училището... телата падали от едната страна на моста, а главите от другата..." (Из житието на Светите Баташки новомъченици)
9. Как така?
И подир това издевателство псевдонимът пита със злокобна ирония: "Как така след толкова века "варварски деспотизъм" все пак е оцеляло не малка част от българското население?". Не мога да реша кои са най-важните думички в това изреченийце - "как така" (т.е. - защо), "все пак" (т.е. - язък!) или "не малка част" (т.е. - можеше и по-малка)... 
             (Следва)