25 Април 2024четвъртък12:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Казусът Македония днес

Като членка на ЕС имаме привилегии, но и задължението да нямаме проблеми със съседни държави

/ брой: 292

автор:Зорница Илиева

visibility 1895

Решението на България да не подкрепи на този етап получаването на дата за преговори за членство на Македония в ЕС, което се предвижда за юни 2013 г., не е изненада. Втвърдяването на тона на София по отношение на Македония е от месеци, а изказвания на правителствено ниво в посока каква ще бъде нашата позиция на съвещанието на министрите на външите работи на страните членки, както и на заседанието на Европейския съвет миналата седмица не липсваха в медийното пространство. Публикува се дори социологическо проучване на общественото мнение на НЦИОМ, от което става ясно, че 44% от гражданите у нас подкрепят твърдата линия на правителството поради "езика на омразата" и "кражбата на история" от страна на Скопие. В крайна сметка се реши през март ЕК да представи нов доклад за постиженията на "романтичната страница от нашата история" главно в 3 области като реформи, най-вече в съдебната система, спора за името и добросъседските отношения, от което ще зависи дали ще се даде дата за преговори. Де факто България наложи "вето" на приемането на дата за започване на преговори с нашата съседка за присъединяване към ЕС. В същото време, както винаги, Фюле, комисар по разширението на ЕС, е оптимист и смята, че все още има шанс в кратки срокове да се намери решение и да се получи възможност Македония да започне преговори за членство през юни следващата година. В същата посока са дипломатичните изказвания на македонския министър на външните работи Поповски, който дни преди това писа в отговор на нашия външен министър "помирително" писмо. По станала вече традиция у нас, дебатите започнаха "пост фактум", т.е. правилно ли е и доколко това решение и дали ще има ефект, ще продължим ли да поддържаме твърдия тон и в унисон ли е това с нашата външна политика на Балканите и нашия национален интерес. 
След като двустранните разговори през последните години на различни нива и "медийните престрелки" не доведоха до конкретен резултат за решаване на проблемите между София и Скопие, сега Младенов обяви, че "българската подкрепа отново ще е факт, когато властите в Скопие докажат воля и решимост да спазват постигнатите договорености". Това пък означавало, че той очаква да се изпълни от македонска страна задължителното условие на България да се подпише споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество във вида на декларацията на премиерите на двете държави от 1999 г. Между другото тази декларация не е ратифицирана от македонския парламент.
Не е без значение на фона на търсената съзнателно от нас подкрепа по въпроса от ЕС, да се подчертае, че Австрия, Унгария, Великобритания и още 11 държави се обявиха за незабавно започване на преговори на Македония за присъединяване към ЕС и се мотивираха, че в противен случай страната ще тръгне назад. Кипър, все още председател на ЕС, подкрепя тезата за разширяване на ЕС без спиране, докато Франция и Германия имат своите проблеми по спасяването на ЕС от кризата и съвсем не им е до разширяване в този момент, т.е. подкрепиха нашето виждане за "реални действия за засилване на добросъседските връзки между двете страни", както се изрази президентът Плевнелиев.
Наистина ли обаче нашето общество познава казуса "Македония" и дава ли си сметка, че този сложен баланс в двустранните отношения не е нов? Струва си да припомним някои факти от миналото, още повече че се чуха и гласове, които не приветстват позицията на България по въпроса за определяне на дата за започване на преговорите на Македония за членство в ЕС.
Всъщност прословутият език на омразата и антибългарските писания в Македония стават в малотиражни медии, които са в повечето случаи частни и идват от среди, които са обучавани в чужбина и до голяма степен привнесени именно отвън. Провокациите са налице, но често са плитко скроени и едва ли си заслужава да им се поддаваме с настървение. Не се разбра дали се отъждествяваме с Гърция по линия на спора за името, защото "стратегическата концепция за забавяне на евроатлантическата интеграция на Скопие е насочена именно срещу България, а и срещу геополитическата ос по коридор 8, където Македония е слабото звено". Дали целта на част от управляващите в Македония не е страната да забави своето приобщаване към НАТО и ЕС, за да успее Сърбия да получи своето място сред тези съюзи заедно с други бивши югорепублики и така да станат част от един интеграционен процес? С това си решение ще спрем ли провокациите от страна на Скопие по отношение на нашата история и кражба на наши исторически личности, които са поставени в нови музеи и са им изградени паметници в столицата, каквито ние нямаме тук? Ако елитът на Македония днес е в дъното на натрупаното напрежение между двете страни, какво трябва да се прави, за да започнат оздравителни процеси в тази насока и дали "изваждането на тояга" е единствената възможност?
Естествено, че не трябва да си "заравяме главата в пясъка" и да се правим, че не забелязваме съзнателно провокираните предизвикателства от братската страна, но дали те са позиция на обществото и официалните власти като цяло? Някои предупреждават, че първосигналните реакции не служат на националния ни интерес, а само постигат краткосрочни предизборни цели. Би трябвало да сме наясно, че македонизмът може да се подхранва само с антибългаризъм и това не е от вчера. По времето на социализма, след 1945 г., не е имало кой знае колко официални срещи, за да се преодолеят съществуващите още тогава проблеми, и то в период, когато хората с българско самосъзнание (фактически всички до края на Втората световна война!) на територията на днешна Македония са били лишавани не само от права, но и от живот именно в СФРЮ и се е настоявало да се признае съществуването на македонска нация, език и македонско малцинство на наша територия. Допуснати грешки като натиск за "македонско гражданство" на хората от днешна Благоевградска област са наливали масло в огъня на коминтерновски решения, които са били в ущърб на България и националния й интерес. Дори в годините на прехода не се намериха просветени по въпроса наши държавници (с малки изключения), които без комплекси и без съобразяване с т.нар. стари и нови велики сили да се противопоставят на македонизма по начин, който да позволи отваряне на Македония към нас. Предпочете се пътят на декларации без приложение, заплахи за "размахване на пръст", високомерно премълчаване на продължили с години провокации, но в крайна сметка без осигуряване на директен диалог на най-високо държавно ниво с поставянето на откритите въпроси толкова ясно, че да ги чуят и поръчителите на провокациите и да са сигурни, че "червените линии" на България в нейната външна политика не са за вътрешна употреба и че България е научила най-после уроците от Балканската и всички други войни. Фактът, че след това решение на София да "блокира" на този етап получаването на дата за преговори за членство на Македония за ЕС има толкова много въпроси без ясни отговори, говори, че има "лъкатушения", които сложната дипломатическа игра допуска, но но не осигурява задължително промени в поведението на управляващите в Скопие, както ние настояваме да се случи в близко време. Дори и да продължим да играем твърдо. В същото време не трябва да се оставя извън вниманието на заинтересованите институции у нас някои събития, които дават основания за тревога относно бъдещето на Македония. Независимо че Турция, например, често подчертава, че стои зад независима и единна Македония, т.е. не допуска разделянето й, но това не значи, че няма да подкрепи една федерация, ако се стигне до такава ситуация. Все пак албанският фактор, подкрепян от Анкара най-вече по религиозен признак, и съществуващите етнически напрежения при братската съседка не спират. Да не говорим за идеите за "Велика Албания" , които от време на враме се чуват и в Албания, и в Косово. Когато станат "хорово", тогава? Тези проблеми не могат да бъдат решени с проекти като "Скопие 2014" и с антибългарско говорене, но могат да предизвикат такива сътресения на Балканите, които нито ние, нито ЕС сме в състояние да преодолеем без външна намеса.
А именно външната намеса създаде понятието "Балкански синдром". Може би затова европейското бъдеще на Македония, както и на другите балкански страни, не бива да бъде спирано, но намирането на подходящия тон и начин да се осигури съответен договор с юридически обвързани клаузи, за да се преодолее недоверието между страните е задължително като една от основните задачи на МВнР на този етап. В съучастие с обществото, историците и експертите. Признаци за смекчен тон от официална македонска страна са налице, остава компетентно да се реагира. Защото тези, които имат антибългарски настроения и са поддържани отвън, няма да променят позициите си. От нас, от нашия професионализъм и исторически опит зависи  как ще се справим с казуса "Македония" днес. Като членове на ЕС имаме своите привилегии, но и задължението да нямаме проблеми със съседни държави, докато Македония има своя проблем с кризата на идентичността. Европейските принципи изискват диалог и това е единственият начин да оставим емоциите настрана и да търсим изход за преодоляване на настоящия "тупик", защото имаме и по-съществени проблеми за решаване - криза, безработица, коридор 8, свобода на словото и всичко друго, което ни отличава от стара Европа. За да не бягат децата ни там. Независимо чии граждани са.

Обществените поръчки над 5 млн. лв. под специален надзор

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 79

Забраняват рекламата на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 79

Безплатни винетки за електромобилите на инвалидите

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 79

Жилищните кредити с нови рекорди

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 79

Северна Македония гласува за президент

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 79

ЕП прие закон за защита на жените

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 79

Хиляди деца в Румъния оставени на бабите

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 79

Накратко

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 79

Политически кукувици

автор:Александър Симов

visibility 178

/ брой: 79

Договорът с „Боташ“ е национално предателство

visibility 175

/ брой: 79

Как Йончева забрави "Ало, Банов"

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 79

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ