Къде са парите на ВМЗ-Сопот?

"Всеки вика "Държавата да помогне!" Държавата е обща, на всички хора. Колкото й е по-малко ролята, толкова по-добре за държавата..."  Практиката да се иска от държавата е "много порочна" и "всеки трябва да мисли за себе си и за бизнеса си". Такава беше категоричната позиция на премиера Бойко Борисов, изразена в средата на миналата седмица в Министерския съвет.
В началото на новата седмица премиерът вече беше на коренно противоположно мнение. Виновни за промяната бяха протестите на работниците от ВМЗ-Сопот, които си искаха неплатените заплати. Не работниците обаче накараха Борисов да се чуства некомфортно, а това, че протестът започна да се разраства, защото към него се присъединяваха и членовете на семействата на протестиращите, а и други граждани. Спазвайки принципа, че "всеки трябва да мисли за себе си", той реши да наруши другия принцип - за ролята на държавата. 
И застави държавното предприятие "Кинтекс" да плати авансово по договори за поръчки 1 млн. лв. на държавното предприятие ВМЗ-Сопот, за да може работниците да получат по един аванс и една заплата! Така Борисов за пореден път доказа божествения произход на властта си и нейната абсолютна независимост от законови ограничения.
Защото може "Кинтекс" и ВМЗ да са 100% държавни предприятия, но те си имат съответната управа, която единствено може да взема решения. Така е по закон.
 При това номерът с "Кинтекс" не се разиграва за първи път. Министър Делян Добрев обясни най-подробно как още през юни е имало проблем с изплащането на заплатите на оръжейниците. "Тогава уредихме сделка между "Кинтекс" и ВМЗ-Сопот, с която преведохме повече от 5 млн. лв. на завода, които да осигурят заплатите до края на ноември, с идеята, че до 30 ноември трябва да приключи процедурата за приватизация в дружеството", каза Добрев.
Да, ама приватизацията се отлага за догодина, а в края на декември предприятието дължи на работниците остатък от заплатите за септември, както и целите заплати за октомври и ноември. Пита се къде са парите.
В цялата история с ВМЗ има една, меко казано, странност. Обикновено проблем с изплащането на заплатите има тогава, когато няма работа. Още през юли обаче изп. директор на ВМЗ Иван Стоенчев съобщи, че заводът е избран да изпълни два големи договора на НАТО, при това след като Алиансът провел конкурси за поръчките в цял свят. Тогава Стоенчев каза още, че предприятието ще подпише договор и със страна от Близкия изток, за която работи вече две години. Това била "поредната нова поръчка от арабска държава", постоянно се откривали възможности за договори с неембаргови страни, каза Стоенчев и се оплака, че проблемът бил в недостига на пари за покупка на материали. Странно. Къде са парите? При тези договори ВМЗ трябва да е процъфтяващо предприятие, а то няма средства нито за материали, нито за заплати. Публичните му задължения са близо 50 млн. лв., а дълговете му към контрагенти - 90 млн. лв.
Казват, че най-много се печели от наркотици и оръжие. ВМЗ е оръжейно предприятие, известно в цял свят от десетилетия. Къде са тогава парите?
Дали няма да се появят след приватизацията на ВМЗ? Особено ако се окаже, че например складовете му са пълни с оръжие, поръчано от НАТО, Близкия изток и куп неембаргови държави.