Няма президент, има гаф

Човекът е единственото животно, което допуска два пъти една и съща грешка. Нашият президент е единственият, който колкото и грешки да направи, не признава нито една.
Вместо да се извини за сътворената суматоха около първата си новогодишна реч, Росен Плевнелиев високомерно и арогантно заяви, че българите, осмелили се да не харесат думите и картинките му, обиждали президентската институция.
След като с дни мълча за неПрезидентския гаф,  накрая пак ние (недоволните) сме виновни. Може да нямаме президент, който да отговаря за думите си, но пък имаме общество, което да е виновно за гафовете му.
Президентът няма право да се гневи на своя народ. Той трябва да е обединител. Българите обаче имат свещеното право да са недоволни от избраниците си. И не заслужават да бъдат обиждани и унижавани, че те са виновниците, които не уважават институцията.
Гафът на Плевнелиев стана обект на подигравки  дори и в чужбина. С избрания стил на поведение обаче Плевнелиев направо можеше да каже, че българите са досадници, защото, вместо да са горди от това, че толкова чуждестранни медии обръщат внимание на речта му, само мрънкат.
Хората ли не уважават институцията? Кой казва това? Президентът, който записа словото си в кожено кресло, вместо да застане прав пред своя народ?
На кого точно се гневи Плевнелиев?
На хората, които не искат техният президент да се държи като клоун? На недоволните, които виждат в изявлението му наглата самоувереност на една власт, овладяла всичко? На страхуващите се да си пуснат телевизията, защото не знаят с каква порция измислици ще ги залеят? На всички, които му доказаха, че е направил гаф?
Признайте си, какво страшно има.
Направили сте грешка, голяма работа. Ама да правиш изцепка след изцепка - идва в повече. Но как ли да очакваме извинение от човек, който в нощта, в която стана държавен глава, не посмя да отговори на думите на вожда си, че когото "тури", той щял да стане президент. Каква институция, какъв президент...
Точно като зверче (в нашия случай - по-скоро пернато), когато бъде настъпено по опашката, смирената усмивчица и благият тон остават на заден план. Показват се нокти, злоба се изписва на лицето, юмручетата се свиват... Дори и усмивката понякога изчезва.
Това не е първият раздразнително озлобен коментар на държавния глава. Нали си спомняте онова изявление на "обединителя на нацията", че всички, които говорят за манипулация на изборите, си търсят алиби за загубата? В това изречение няма президент. Има нерви, изпуснати при това. Има безсилие. На партиен послушко - може би. Или на политик на конци? Човек без собствено мнение? Народът има приказка за подобни случаи - ощипана госпожица.
И какво се оказва накрая? Няма президент. Но гафове - колкото искаш.