Иновациите - предизвестено невъзможни

Миналата седмица Евростат обяви Седмия отчет за иновации на държавите членки, обхващащ периода 2008-2010 г. Според публикуваните данни едва 27,1% от българските предприятия в индустрията и услугите информират, че са осъществили иновационна дейност. За сравнение, при лидера Германия процентът е 79,3% - почти три пъти по-висок. Нашият резултат поставя страната ни на последно място в ЕС. Докато в Шестия отчет, анализиращ 2006-2008 г., България със своите 30,8% от фирмите, реализирали иновации, оставя след себе страни като Полша, Унгария, Латвия и Румъния, при актуалните данни всички тези държави ни изпреварват и бележат ръст, а ние - регрес. По-надолу и по-назад сякаш няма накъде.

 
Иновациите не са приоритет на правителството

на ГЕРБ. В управленската програма на партията терминът "иновации" се споменава само пет пъти. Законът за насърчаване на иновациите, който бе публикуван в средата на миналата година за обществено обсъждане, още не може да напусне сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и да стигне до Министерския съвет. Колко време ще е необходимо, за да бъде представен в парламентарната зала на НС - никой не се ангажира с прогноза. Разработването на иновационната стратегия на страната направо бе отложено за 2014 г. Екзотичните изказвания на премиера за инвестиране в разработка на резервни части за човека заедно със съветите за връщане към картофопроизводство и овчарлък на фона на всекидневната апотеозна реклама на бетона и асфалта, както и прозрението, че трябва да се прави "нещо и в иновациите", са само част от липсата на визия на правителството. В тази липса на иновационна политика проектът за "Хай тех парк София", заедно със словоохотливо обрисуваните мащабни въздушни кули от илюзорни клъстъри от страна на президента, в комбинация с идеите на министъра на икономиката за някакви иновационни ваучери, чертаят картината на голямото политическо празноговорене.

 В националната програма за реформи, представена пред Брюксел, управляващите записаха, че към 2020 г. България ще отделя за иновации и научни изследвания 1,5% от БВП (при заделяни сега 0.3%). Напоследък, вероятно привлечени от милиардите, обсъждани в Евробюджет 2014-2020 г.,

властимащите заобещаваха 2%

че дори и 3% (изказване на министър Д. Добрев на 05.12.2012 г.). Реалната им политика обаче е в абсолютен дисонанс с декларативно-обещателната. Идвайки на власт, ГЕРБ веднага преустанови финансирането на националния иновационен фонд (НИФ), който е единственият инструмент за регламентирана държавна помощ, създаден в съответствие с приетата през 2004 г. и действаща и в момента иновационна стратегия на страната. По време на управлението на Тройната коалиция фондът провежда пет сесии за финансиране на проекти (вж. таблицата), като заложените в бюджета средства за подкрепа на иновациите от 5 млн. през 2005 г. се увеличават всяка година, за да достигнат до 15 млн. лв. през 2008 г. Предвидените 20 млн. лв. за  2009 г. така и не стигат до НИФ, а обявяването на сесия за финансиране на проекти е замразено.
Миналото лято в края на август Министерският съвет изненадващо реши да демонстрира, че прави "нещо и за иновациите", като отпусна 5 млн. лв. на НИФ. Това даде старт на чаканата почти четири години Шеста сесия на фонда. В конкурса имаха право да участват два типа проекти:
- научно-приложни, с максимална стойност на субсидията до 500 000 лв. и срок на реализация от 12 до 36 месеца;
- технико-икономически или предпроектни проучвания, с максимална стойност на субсидията  до 50 000 лв. и срок на реализация до 12 месеца.
 Обявените приоритетни направления за финансиране в новата сесия повтарят тези от предидущата: информационни и комуникационни технологии, приборостроене, биотехнологии, фармация, химия, нови материали и нанотехнологии, екотехнологии и третиране на отпадъци, енергоспестяващи технологии. Промяна е направена единствено с отпадането на възобновяемите енергийни източници и заместването им с иновативни технологии за управление на градската среда.
 Изключително краткият срок за представяне на проектите - едва един месец, десетките формуляри и справки, които се попълват, както и липсата на яснота и регулярност на сесиите, рефлектират в броя на кандидатствалите. Те са едва 67 -

най-малко, откакто е създаден НИФ

Преди коледните празници на 20.12.2012 г. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), която е администратор на фонда, обяви в съобщение до медиите, че към 15.12.2012 г. са сключени договори с одобрените за финансиране 36 проекта. Договорната стойност е близо 9 092 278 лв., като от тях за първи етап авансово ще бъдат изплатени 3 096 885 лв. Всякакви опити да се разбере по какви критерии и защо едни проекти са одобрени, а други отхвърлени, какви са мотивите за това или пък защо първо се сключват договорите, а почти седмица след това се обявяват печелившите компании, са обречени на неуспех.
Министър Добрев през 2012 г. е утвърдил "Правила за управление на средствата от националния иновационен фонд", в които в раздел III. Конфиденциалност, е записано:
Чл. 37 (1). Всички обстоятелства и данни, свързани с кандидатите, конкурсната документация, включително проектите, оценяването, класирането, условията по подписаните договори, цените, плащанията по договорите, както и партньорите, представляват служебна информация.
 Чл. 37 (3). Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за резултатите от конкурсната сесия, относно класираните кандидати и наименованието на техните проекти, които са публични и се обявяват.
В случая с НИФ министърът се е застраховал от скандал, какъвто наблюдаваме във фонда "Научни изследвания" на МОМН - тук направо е постановено:

класирането е тайно!

Сякаш за да се подсигури още веднъж, и фондът в своята "Методология за оценка на проекти по финансова схема за подкрепа на иновативни предприятия" е записал:
"Заседанията на оценяващия комитет се извършват при закрити врата и са конфиденциални. Не се допуска разгласяването на информация, свързана с разглеждането, изясняването, оценяването или сравняването на проектите".
 Така на практика сме изправени пред следната ситуация. От една страна, фондът предоставя директна държавна помощ на компании - държавни и частни, за развитие на иновативни проекти. Средствата, с които се финансират мероприятията, са от бюджета и са събрани от всички данъкоплатци. От друга страна обаче, гражданите, които де факто плащат както заплатите на служителите на фонда, на оценяващия комитет, на външните експерти, така и на фирмите, спечелили финансиране, са лишени от възможността да получат достоверна информация за случващото се. До обществото достигат единствено наименованията на одобрените проекти, но то няма никакъв шанс да разбере защо точно те са избрани, нито да узнае кои са отхвърлените, още по-малко какви са мотивите за това. Имената на външните експерти, които оценяват кандидатите, както и на членовете на оценяващия комитет, също са надлежно скрити от гражданите. Хонорарите им - и те. До приключване на броя от ИАНМСП така и не отговориха на въпросите, зададени от ДУМА относно проведения конкурс.
Шестата сесия на фонда, случила се по-скоро като прищявка и каприз на управляващите, отколкото като резултат на последователна, устойчива и предвидима политика,

наподобява ритуал на секта

Публиката, която плаща "представлението", е допусната единствено до тържествената част - обявяване на началото и прочитане на списъка с печелившите в края. За да е пълен комфортът на управляващите и на администраторите на НИФ, обжалване на резултатите от конкурса не е предвидено. Изобщо.
Шестата сесия на фонда най-общо изглежда като упражнение по усвояване на едни 5 млн. лв. и в най-добрия случай като откровено отбиване на номера. За пред гражданите и пред наблюдаващите правителството от Брюксел. Затова пък едва ли ще е изненада, ако бъде представена като огромен успех в предстоящата предизборна вакханлия, рекламираща чутовните постижения на управляващите.
 Нужно ли е за нас, данъкоплатците, да финансираме подобни ритуални конкурси в съществуващия им вид? И да продължаваме да се залъгваме, че правим нещо и търпим лишения в името на по-доброто бъдеще - нашето, на децата, на обществото и на държавата ни. До момента никой от администраторите на НИФ, от МИЕТ или от правителството не благоволи да ни информира за ползите за нас, гражданите, независимо преки или косвени, от вложените от нас средства. Никой не направи публичен анализ на ефективността и социалната възвръщаемост на платените от нас проекти. Одитът, извършван от фонда, се отнася  единствено за спазването на процедури, наличието на отчети и на разходооправдателни документи. Дори и той обаче е скрит от обществото.
В България, обратно на развитите конкурентоспособни икономики на страните членки на ЕС, инвестициите в иновации и научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) са 70:30 в полза на държавата. Националните инструменти - НИФ и фонд "Научни изследвания", са основен източник за финансиране на началните етапи на НИРД, особено в ситуацията, в която страната единствена от новоприсъединените остана без оперативна програма "Наука и иновации" в предишния програмен период, а сега прокламираната от МС нова оперативна програма почти не съдържа наука.
Вече се обсъжда Евробюджет 2014-2020 г., който поставя като предварително условие за отпускане на средства наличието на национална стратегия за интелигентна специализация. Такава България все още няма. Нестихващият скандал около финансирането на проектите в научния фонд на МОМН и обвитата в тайнственост Шеста сесия на НИФ са нагледно доказателство, че системата е компрометирана - капсулирана, непрозрачна, неефективна, съществуваща сама за себе си. За изгода на когото трябва, но не и на нацията. При съществуващите правила въпросът ще се случат ли иновациите и кога, получава за отговор перифразираната реплика на главния герой от култовия български филм "Куче в чекмедже": може и да се случат, обаче друг път...