Учителят е в хармония единствено с децата

Цитат
"Качествено образование има само там, където има добри професионалисти - макар и пишещи с тебешир върху черна дъска"
 

- Подписали сте отвореното писмо на Ивелина Момчева от САЩ до българските институции в подкрепа на НАО "Рожен" и финансирането на науката. Защо го направихте?
- Писмото ми го изпрати едно от многото талантливи деца, с които съм имала възможността да работя. Казва се Валя Янчовска и в момента се занимава с музика. Важен за мен беше и фактът, че младите физици бяха изключително активни в борбата за справедливо разпределение на средствата от Фонда "Научни изследвания" на МОМН, един от тях е мой бивш ученик.
- Вие преподавате физика и астрономия в природо-математическата гимназия във Враца от 20 години. Как ще коментирате промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които приравняват математическите гимназии към обикновените училища?
- Първо искам да отбележа нещо много важно според мен. Този законопроект е прочетен от много малко от колегите и въобще не е обсъждан, поне при нас. Това е така, защото много дълго време се дискутираха отделни членове от него и в крайна сметка в момента аз поне не знам кой вариант се очаква да се гласува. Ще коментирам варианта, който е публикуван на официалната страница на Народното Събрание. Според него профилираните гимназии нямат право на прием след IV клас, което предполага те да станат СОУ, ако искат да запазят  този прием. Според чл.30, ал.5 от закона тези училища имат право да се наричат "математически",  ако след това извършват обучение само в профил "математически".
Промяната на статута и наименованието на общинските училища като гимназията, в която работя, става с решение на общинския съвет, РИО на МОМН и кмета. Това означава, че е важно каква е стратегията за развитие на образованието в конкретната община. По моето скромно мнение, за нашия малък град това е невъзможно да се приложи, тъй като в нашата гимназия се предлага профилирано обучение и по природни науки. Дебатът реално е за това дали да останем профилирана гимназия и да продължим традициите на успехи в тази посока, или да станем СОУ, за да има работа за повече хора. Но аз си задавам много често въпроса: какво да обсъждаме, като няма нищо официално? Изключително важно е да се знае какво точно ще съдържат Държавните образователни стандарти за учебен план, профилирана подготовка и т.н.
- Вашите ученици миналата година завоюваха второ и трето място на състезанията по физика в национален мащаб. Какво се случва с тези деца след завършване на гимназията?
- Ученици от ПМГ "Акад. Иван Ценов" - Враца,  участваха в Националното състезание по физика във Вършец. В него взеха участие 269 ученика от цялата страна. Малък град като нашия в най-бедния регион на Европа успя да завоюва общо 11 награди. На вашия въпрос отговорът е ясен - тези, които преди тях бяха на такива челни места, са вече студенти в чужбина.
- Имат ли шанс талантливите деца на България - като условия за обучение, като отношение на обществото, като подкрепа от правителството?
- Талантът има шанс там, където е оценен и са положени някакви усилия от страна на обществото и на държавата да бъде открит и развит. Мисля,че няма трезвомислещ човек, който да вярва, че това се случва в България. Работата с талантливите деца изисква високо ниво на подготовка на тези учители, които се занимават с тях. Техните преподаватели би трябвало да са включени в курсове за поддържане на квалификацията - нещо, за което не се говори въобще. Финансирането на учениците за участие в състезания и олимпиади винаги е било проблем, защото парите от бюджета на училището никога не стигат за тези неща.
- Как мислите, докога ще продължи процесът на "изтичане на мозъци" от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му?
- Ако погледнем по-оптимистично на този процес, бихме могли да кажем, че това е "реализиране на мозъци". Те отиват там, където се ценят, и това няма да спре, докато при нас те са смятани за "луди звездобройци", които въпреки всичко са останали в България. Тези, които се опитаха на направят нещо в България, останаха разочаровани. Ако се запитаме колко от учениците, които печелят медали на международните олимпиади по математика, физика, химия, биология, астрономия и информатика са останали в България, може би ще разберем тъжната истина: нищо не може да спре младите хора да се занимават с наука, но не и в България.
- Заинтересовани ли са учителите (и финансово в това число) да работят с талантливи деца?
- Смятам, че младите хора са наистина талантливи и можещи. През последните 20 години съм имала шанса да работя с много такива. Ученици от нашата гимназия са участвали в международни олимпиади по физика, химия, математическа лингвистика и математика. Учителите работят само и единствено в името на децата. Мотивацията ни идва само от факта, че децата ти вярват и очакват да им помогнеш да се развият и да успеят да покажат наученото в конкуренция с най-силните в страната в тяхната област.
От 2009 г. има национална програма "С грижа за всеки ученик" - модул "Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в национални олимпиади", която осигурява, макар и много малко,  финансови средства за допълнително обучение - но само при условие, че през миналата учебна година има ученици, достигнали до националния кръг на олимпиадата по съответния предмет. Работата с талантливите ученици за подготовка за участие в националните състезания и олимпиада изисква много усилия от учителите и в повечето случаи се опитваме да не си задаваме въпроса за финансовото измерение на тези усилия.
- За какво не стигат парите в българското образование?
- Системата на делегираните бюджети дава възможност на директорите да управляват средствата на училищата. Големите училища като нашата гимназия разполагат с немалко финансови средства и при добро управление те може да стигнат за всичко, без, разбира се, за увеличение на заплатите на учителите.
Качествено образование според мен има само там, където има добри професионалисти, та макар и пишещи с тебешир върху черна дъска. Лъскавата материална база и интерактивните дъски не са мерило за това дали учениците знаят повече. Никакви средства не се отделят за поощряване на развитието на учителите и оценяването на постигнатото от тях. Системата повече деца - повече пари не доведе по повишаване на възнаграждението на учителите, нито до повишаване на качеството. И така сме в един порочен кръг.
- Какви са другите проблеми пред образователната система (освен че е недофинансирана) според вас?
- Тази система е най-коментирана, най-реформирана и е приоритет само на думи. Намалява раждаемоста в България, което означава закриване на училища. По-голямата част от младите хора напускат държавата ни и реализират своите знания извън България, и за съжаление нямат намерение да се върнат. Реформите - добри или лоши - все пак трябва да се започнат и това не се случва. Ние, които работим в тази система, сме в постоянен стрес, защото от нас се изисква все повече и повече, без да има допълнително заплащане. Малко са вече и колегите, които са мотивирани да работят на високо ниво, защото това не ти носи нищо. Няма я връзката на МОМН с учителите, които се предполага, че трябва да работят за изпълнение на стратегията за развитие на образованието. Няма я така желаната от нас прозрачност за всичко, случващо се в системата. И според новия закон отново няма мандатност на директорите. Проблемите се оказват много, а решенията - малко.
- Вие сте учител. Какво се случи с вашата професия през последните години?
- За обществото учителите са хората, които имат много ваканция, свободно време и - дотук. Нашата работа зависи от много институции и от много хора. Контролът се извършва всекидневно от тези, които обучаваме, от техните родители, от тези, които ни ръководят, от институциите за закрила на детето, РИО на МОМН и т.н. по редицата. От моята практика мога да кажа, че единствено с децата сме в хармония, по една проста причина, че и двете страни разбираме, че трябва да се учим и да търсим заедно пътя, за да постигнем най-добрите резултати.
Основен проблем в нашата професия според мен е малкият брой млади учители, които се решават да започнат на това поприще. Това е напълно разбираемо при условие, че до момента те започват със стартова заплата от 450 лв. Съгласна съм и с твърденията, че да си учител е призвание, но за съжаление високите резултати и издигането на имиджа на училището не хранят нашите собствени деца. И в новия проектозакон за предучилищно и училищно образование се отделя голямо внимание на квалификацията на учителите, но големият въпрос е как се финансира тя.
На 17 февруари 2012 г. беше представен от г-н Игнатов проект на стойност 75 млн. лева за квалификация на педагогическите специалисти. Логично е да се запитаме близо година след това какво става с тези пари? До този момент, поне от това, което е публично, все още не е започнало реално обучение, при това според инструкцията към проекта вероятността да попаднат в това обучение хора на моята възраст е много малка. През 2009 г. имах шанса да се включа в обучителна програма за учители по физика в CERN, най-големия научен проект в Европа. Там има център за обучение на учители от цяла Европа, което показва вниманието на научната общност към тези, които подготвят децата за наука. Питам се при нас как е - няма условия за наука и затова няма смисъл от развитието на учителите.
Едно сравнение, което чух в CERN, ме впечатли много. Ще го споделя и с вашите читатели: "Представете си физиката като един недостижим връх, който детето трябва да покори. Предполага се, че ти - учителят, трябва да го накараш да се качи на него". Според г-н Сторн, ръководителя на тази програма, учителят е важен, защото "той играе ролята на хеликоптера, който качва учениците там, където много трудно се стига".
Смятам, че в моята практика съм успяла да покажа на голяма част от учениците си, че върховете могат да се покорят, въпреки всичко и въпреки всички.