Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Декември 2014 | Събота
 
вход регистрирай се

Глобус

Снимка


Колко струва старостта?

Демографските проблеми на съвременното общество

Дума

20. Септември 2010 , брой: 216   979   0

Жорес  Медведев

Увеличаването на броя на дълголетниците е част от общото увеличаване на очакваната и средната продължителност на живота, които, на свой ред, се осигуряват от икономическото развитие, прогреса на медицинското обслужване, хигиената, подобряването на храненето, образованието и начина на живот. Хората станаха по-здрави, в повечето държави инфекционният фон е значително снижен, природата на различните заболявания и патологии е изучена и спектърът на всевъзможни лекарства и хирургични методи много се разшири. Доведена е до минимум детската смъртност. Но физиологичният процес на остаряването на човешкия организъм остана такъв, какъвто е бил преди стотици и хиляди години. Прогресът на икономиката и медицината удължи старостта ни, а не младостта.
Урбанизацията и научно-техническият прогрес не удължиха, а съкратиха оптималните срокове на работоспособността на хората. Селският труд, с който в относително недалечното минало беше заета по-голямата част от населението на Европа и Америка, е възможен до дълбока старост. Умственият труд, зависим от скоростта на реакциите и многообразието на връзките на нервните клетки, има по-кратък срок на максимална ефективност.
В сравнително недалечното минало икономистите и политиците бяха убедени, че подобряването на здравеопазването, жилищните условия и храната на основната част от населението ще осигури ръст на раждаемостта и ще укрепи семейните традиции. Никой не е очаквал, че повишаването на благосъстоянието ще доведе до обратните тенденции. Прогнозираната отдавна демографска криза, свързана с ръста на раждаемостта, възникна в бедните страни на Азия, Африка и Южна Америка. В икономически развитите държави, в това число Русия, Украйна и Беларус, се появи съвсем друга демографска криза, предизвикана от намаляването на раждаемостта и стремителното увеличаване на броя на пенсионерите. Приоритетното осигуряване на нуждите и потребностите им бе една от основните причини за нарастването на бюджетните дефицити и сегашната икономическа криза.

Икономическата "тежест" на пенсионерите и дълголетниците

Пенсиите и безплатното здравеопазване на възрастните хора за пръв път в Европа започна да се въвежда в Германия в края на XIX век, след обединението на германските държави от канцлера Ото фон Бисмарк. Приетият през 1889 г. закон определяше пенсии за работниците, навършили 65 г., и предвиждаше нови данъци за тяхното финансово осигуряване. Очакваната продължителност на живота в Прусия по онова време е била 45 години. Във Великобритания първите пенсионери се появяват едва през 1908-а, а общото пенсионно осигуряване се прилага от лейбъристкото правителство през 1948 г., почти едновременно с безплатното национално здравеопазване. Аналогични закони са били приети и в други държави в Европа, бързо възродили националните си икономики. Средната продължителност на живота в европейските страни тогава не е надвишавала 60-62 г. и до 1950-а броят на пенсионерите е бил едва 3-4% от общото население. Медицинските разходи са били съсредоточени върху борбата с инфекциозните, детските и епидемиологическите заболявания. Специфичните болести на старостта, като хипертонията, атеросклерозата, остеопорозата, артрита, диабета и други, не само не са били лекувани, на често дори не са били диагностицирани. За това не са достигали не само болници, но и лекари. Геронтологията тогава още дори не е била родена.
Първата страна в Европа, в която хората на пенсионна възраст, на 60 и повече години, са били повече от броя на непълнолетните (до 16 г.), е Швеция. Това става вече през 1962 г., когато пропорцията на възрастните хора достига 18 процента. В неутрална Швеция не е имало следвоенен бум на раждаемост, а продължителността на живота и относителният брой на възрастните хора са били максималните в света. По време на войната икономиката на Швеция е продължила да се развива. В момента според пропорцията на хората, достигнали пенсионна възраст, която в повечето страни от ЕС започва от 60 г., Швеция с 24,4% възрастни отстъпва първото място на Италия (25,7% през 2008-а). По причини, които са много трудни за разбиране, именно в Италия, страна с най-добрия климат в Европа и с минимален брой на разводите, има една от най-ниските раждаемости в света, 9,6 новородени на хиляда души годишно. По този показател Италия леко изостава само от Япония. Руснаците и украинците имат по-добри показатели за раждаемост, но доста по-лоши за смъртност.

Кризата се появи на хоризонта още през 70-те

Проблемите на задаващата се пенсионна криза активно се обсъждаха в Европа и САЩ през 70-те и 80-те години, във връзка с икономическите кризи, предизвикани тогава от прекъсванията в доставките на петрол от страните от Близкия изток. Но продължителният икономически бум през периода 1986-1999 г. създадоха в западните страни илюзията за вечност на процъфтяването. В някои страни дори започнаха да намаляват пенсионната възраст. В Гърция тя бе намалена до 50 г. за жените и 55 за мъжете. Броят на пенсионерите през този период почти не се е увеличавал, а понякога дори е намалявал. Причината за това е, че в пенсионна възраст са навлезли силно намалените "военни" поколения, хората, родени през 1939-1945 г. Предупрежденията за опасността на тези илюзии са идвали не от политиците или икономистите, а от финансистите. През 1994 г. в специален доклад Световната банка предупреждава за "задаваща се криза на старостта, която заплашва не само самите старци, но също така и децата, и внуците им".
Пенсионната система в Европа е изключително сложна и разнообразна в различните страни. Най-щедри пенсии с безброй допълнителни привилегии има в Германия, Франция и Италия. Във Великобритания обикновено скромната държавна пенсия, която получават всички данъкоплатци, се допълва от втора, професионална от пенсионните фондове, които се сформират от особени пенсионни отчисления от заплатите и от вноски от страна на работодателите. Пенсионните фондове съществуват като самостоятелни финансови организации и се опитват да увеличат капиталите си чрез различни инвестиции и закупуване на акции. Размерът на пенсиите, разбира се, зависи от стажа и равнището на заплатата. При пълен трудов стаж, който във Великобритания е 40 г., излизането в пенсия не водеше до сериозни промени във финансовото положение на пенсионерите, защото запазваше от 50 до 70% от дохода им преди пенсионирането и се компенсираше с различни привилегии, безплатен градски транспорт и отмяната на някои други плащания. Медицинското обслужване и лекарствата, един от най-сериозните проблеми за възрастните руснаци и украинци, бяха безплатни, ефективни и висококачествени. За повечето масови професии и дори за дипломатите пенсионната възраст във Великобритания започваше от 60 години. Само малък брой висококвалифицирани специалисти, лекари и научни работници можеха да продължат да работят до 65 г., а професорите в университетите - до 70 години. Но при желание и те можеха да се пенсионират по-рано. Пенсиите се индексираха спрямо инфлацията. Тази пенсионна система се сформира по време на бързото икономическо развитие през 1960-те г. и промяната й беше възможна само в посока на още по-голяма щедрост. Увеличаването на пропорцията на пенсионерите в парламентарната демокрация е също така и увеличаване на броя на най-активните избиратели. В парламента мнозинство може да получи само такава партия, която обещава подобряване на пенсиите, на медицинското обслужване и образованието. Факторите пенсии, медицинско обслужване и данъци решават съдбата на всякакви избори в Европа и в САЩ. Барак Обама победи на президентските избори в САЩ най-вече благодарение на обещанието си да осигури държавно медицинско обслужване за онези 40 млн. относително бедни американци, които нямаха достъп до частната медицина. През следващите 10 г. тази реформа ще добави към дефицита на американския бюджет трилион долара и ще увеличи държавния дълг.
Пенсионните фондове на западните страни се изчисляват в трилиони долари. Националната Асоциация на пенсионните фондове на Обединеното кралство, която се състои от 1200 пенсионни схеми и обслужва 15 млн. британски пенсионери, управлява капитал от 800 млрд. британски лири ($1,2 трилиона). Увеличаването на общата продължителност на живота създава проблеми и за пенсионните фондове, колкото и да са богати те. В икономическия лексикон се появи нов термин "риск от дълголетие" (longevity risk), от който, както и от всеки друг риск, те сега се пазят чрез застрахователни компании. През 2006 г. общият пенсионен фонд на Япония е 2,2 трилиона долара, в САЩ - над 10 трилиона. Голяма част от тези финансови ресурси се инвестират в акции на различни фирми, в имоти и в проекти с много ниска степен на риск. Капиталите трябва да се увеличават. Но в условията на криза те намаляват заедно с акциите и цените на имотите.
До 2005-а основните пенсионни фондове на западните страни се увеличаваха по-бързо от броя на самите пенсионери. В пенсионна възраст навлизаха родените по време на войната. Те бяха много малко. През 2006-а кривите на ръста се пресякоха. Увеличаването на броя на пенсионерите започна да задминава ръста на фондовете. В основните европейски държави през 2008 г. пропорцията на хората по-възрастни от 60 г. в състава на населението надмина една четвърт, 25,1% в Германия, 25,6% в Италия, 26% в Гърция. В Япония пропорцията на пенсионерите достигна 26,3 на сто. В САЩ по-ниската пропорция на старците (16,7%) се определяше от високата раждаемост, в Русия (17,6%), обратното, от високата смъртност. За руските мъже очакваната продължителност на живота през 2008 г., 61,7 години, беше близка до пенсионната възраст. Броят на пенсионерите обаче в Русия, и особено в Украйна, беше още по-висок. Това се определяше от 55-годишната пенсионна възраст за жените и 50-годишната за военните и работещите във въгледобивната, металургичната, химическата и атомната промишленост, които бяха основата на икономическия потенциал на Украйна.
Пенсионната криза, която сега е очевидна за всички, можеше да бъде отслабена само по два начина - намаляването на размера на пенсиите и увеличаването на пенсионната възраст. И двата бяха задействани в повечето страни от ЕС от началото на 2010-а, въпреки протестите, стачките и необходимостта да се нарушават предизборни обещания. Във Великобритания пенсионната възраст бе увеличена за всички до 65 г., във Франция - до 62, в Германия - до 67. Другите страни също ще приемат такива решения. В САЩ е разрешено да се запазва работата и след излизане в пенсия. В Русия и Украйна започнаха дебати по този проблем. Намаляването на пенсиите, социално опасно при пряк подход, се решава в ЕС косвенно, чрез намаляването на нивото на дохода за данъчно облагане, увеличаването на ДДС и отмяната на пълната индексация спрямо инфлацията. Това е само началото. За да се излезе от сегашната икономическа криза, при това за 5-8 г., пенсионната "тежест" върху финансовите системи трябва да бъде намалена най-малко с една четвърт, че и повече.

Щедрост или сметка?

Пенсиите - според замисъла на създателите на тези гаранции за възрастните хора, се сформират от данъци, отчисления от заплати и от печалби на работодателите, застрахователни вноски и други форми на спестяване. Това не е щедрост на правителствата, а икономически сметки. Пенсионните пари отиват за потребление и стимулират икономиката. Бюджетните дефицити, възникнали заради увеличения брой пенсионери, ще бъдат коригирани. Увеличената пропорция на пенсионери, стари и много стари хора има голяма финансова цена за цялото общество заради ръста на финансовите разходи за медицинско обслужване и лечение на хроничните болести на старостта. В момента пенсионерите, които са 23% от общото население в страните от ЕС, поглъщат над 70% от всички разходи за здравеопазване. На всяко ново лекарство, използвано в практиката за лечение на инфекциозни заболявания, се падат около 100 лекарства, разработени за лечение на хронични възрастови патологии.
Да се анализира същият този проблем за Русия е много трудно, защото безплатното държавно здравеопазване, относително ефективно в СССР, деградира в Руската федерация през 90-те години. Националното здравеопазване, изискващо значителни бюджетни разходи, беше пожертвано за приватизацията от цялата стратегия на "шоковата терапия". Тази разрушителна политика действаше не само в Русия и страните от ОНД, но и в държавите от Източна Европа след напускането им на СИВ през 1989 година. В направен неотдавна анализ за причината на "посткомунистическата криза на смъртността" група британски учени отбелязва, че продължителността на живота при мъжете, която през 1987 г. е била в РСФСР 65 г., през 1996-а е паднала до 58,3 г.
Хората, увеличавайки финансовите си ресурси, купуват преди всичко допълнителни години живот. В страните с частна медицина, като САЩ, това става чрез заплащане на по-широки по ефективност и по-скъпи по цена системи за застраховане от болести. В страните с държавни системи за здравеопазване купуването на дълголетие става колективно чрез бюджета и благодарение на готовността на хората да плащат високи данъци за изграждане на висококачествени медицински служби. В европейските страни винаги има паралелни частни медицински услуги и частни клиники, при това с различни нива на заплащане.
Британската държавна служба за здравеопазване има списък с рецептурни лекарства, които са утвърдени за безплатно лечение. Повечето хора ги ползват тях. Но ако пациентът пожелае да премине към друго лекарство за лечение на хипетрония, безсъница, язва на дванадесетопръстника или друго хронично заболяване, той може да си го купи с "частна" рецепта, като плати пълната му цена.
В САЩ частната медицина осигурява американците със значително по-голямо разнообразие на лекарства, операции и процедури, отколкото в която и да било друга страна. Но да плащат застрахователните медицински полици за всички видове лечение в случай на заболяване могат само работещите, още повече че работодателят според съществуващите закони внася половината от стойността на застраховките. Ето защо при пенсиониране американците вече не са в състояние да плащат медицинските си застраховки, а стойността им рязко нараства за възрастните хора, при които могат да се появят хронични заболявания. През 1965 г. това доведе до рязко увеличение на смъртността при американците, излизащи в пенсия. Тогава пенсионното им осигуряване беше доста скромно. На 30 юли 1965 г. президентът Линдън Джонсън подписа закон (The Social Security Act), според който медицинското застраховане на всички жители на САЩ, достигнали 65-годишна възраст, се заплащаше от бюджета на страната. За осигуряването на тези нови разходи се въвеждаха различни данъци.  През 65-а още беше трудно да се предвиди с лечението на какви болести ще се сблъска американският бюджет. Тогава още нямаше лекарства за диабет-2, алцхаймер, паркинсон и много други. За такива болести нямаше застраховки, както нямаше застраховки и от самата старост. Наличието на нова система за застраховане на възрастните, получила наименованието "Medicare", стимулира разработването на медикаменти за лечението и на тези болести. Разходите на бюджета за "Medicare" бързо нараснаха, удвоявайки се на всеки 4 г. и задминавайки ръста на броя на самите пенсионери. Към края на миналия век държавното застраховане на възрастните хора стана третият по големина разход на американския бюджет, след разходите за отбрана и социалните пера. В разходите на американския бюджет през 2007 г., който беше 2,7 трилиона долара, за медицинско застраховане на възрастните бяха дадени 44 млрд. долара. През 2008-а сумата нарасна до 599 милиарда. В момента тази програма обслужва 45,2 милиона възрастни американци. Броят на пенсионерите обаче расте по-бързо от общия ръст на населението и медицинските разходи за всеки пенсионер също се увеличават бързо. Дефицитът в американския бюджет за 2010-а надвишава 1,5 трилиона долара.
 
За здравето, парите и дълголетието

Относителното благополучие на Западна Европа по показателите за здраве на населението и продължителност на живота често се обясняват с добрата система за държавно здравеопазване. Във Великобритания икономическото ниво на живот на населението е по-ниско от американското с близо 20%, но продължителността на живота на британците, мъже и жени, е по-висока от американската. Още по-висока е продължителността на живота на канадците, които също имат държавна система за здравеопазване. Ролята на икономическия фактор за дълголетието най-добре обаче се вижда при сравняването на различни групи население в пределите на една и съща страна. Във Великобритания всички граждани имат различен достъп до държавната система за здравеопазване. Болниците в Глазгоу и Единбург не са по-лоши, отколкото в Лондон или Оксфорд. Въпреки това смъртността в Шотландия е по-висока, отколкото в Англия. Разликата се определя от много фактори. Не последна роля играе и това, че в Шотландия употребата на алкохол е по-висока с 20%, отколкото в Англия. Но и в самата Англия бедните умират средно със седем години по-рано, отколкото богатите. Тази разлика се запазва вече почти 80 години.
Голяма загадка за геронтолозите е Монако, независимо кралство на брега на Средиземно море. В този данъчен рай има само 35 400 жители с БВП от 195 717 долара през 2008-а. В същото време продължителността на живота за мъжете там е едва 76 г., а в съседна Франция - 77,6 години. Нямат предимството за дълголетие и жителите на Бермудите, още едно данъчно убежище за богаташите.
 Обяснението на този парадокс даде още през 1992-а проф. Уилкинсън. На примера на Великобритания авторът изучил физическото и психическото здраве на хората от двата пола и нивото на смъртността им от различни болести, в зависимост от седмичните им доходи. Ръстът на доходите, от много ниските в размер на 50 лири седмично (размерът на помощите за безработица) до 250 лири (заплата на учител), е бил съпътстван с намаляване на всички видове заболявания и приближаване до прогнозирания максимум на дълголетие. Продължаването на увеличаването на доходите над 350 лири е водило до ръст на заболеваемостта и смъртност. Уилкинсън стига до извода, че всяко стъпало нагоре по стълбата на доходите дава все по-малък ефект върху здравето и дълголетието. Много големите доходи не дават на притежателите им по-добро здраве.


Предложената пенсионна реформа предизвика бурни протести във Франция
Снимка БГНЕС


Пенсионната възраст стана дежурна тема в ЕС. Това се дължи най-вече на факта, че повечето страни предусещат финансов колапс, ако гражданите им продължат да излизат в пенсия на 60

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

Глобус

  • За доклада за изтезанията на ЦРУ, или как бруталностите се съизмерват с морала и хуманизма
    15. Декември 2014 290
    222
    0

    Че ЦРУ прилага изтезания, за да изтръгне показания от задържаните, не е новина. Отдавна се знае за тези т.нар. "интензивни методи на разпит", нееднократно международни и неправителствени организации са алармирали за техниките на работа на Централното разузнавателно управление на САЩ. От ЦРУ дори официално са заявявали, че са използвали "сурови методи на разпит". Докладът за техниките за разпит на ЦРУ след 11 септември 2001 г., оповестен миналата седмица от комисията по разузнаване в Сената на САЩ, обаче надминава всички очаквания - подходът към задържаните е бил още по-брутален. Документът от 500 страници, базиран на материалите от цялото разследване, които се съдържат в 6700 страници, разкрива ужасяващите методи на ЦРУ....

Апис