Училището е поле за изява на тревожността

Калина Джамбазова е възпитаник на НБУ. Има две магистратури - по социална психология и по семейно консултиране и десетгодишна практика - шест години в системата на "Закрила на детето" и четири години като психолог в националната природо-математическа гимназия (НПМГ). В продължение на четири години е консултант на Съвета по осиновяване в София. Член е на Българската асоциация па фамилна терапия.

"Аз съм много горда от това, че научих юношите в гимназията спокойно да посещават кабинета на училищния психолог"

- Госпожо Джамбазова, в българските училища от години има психолози, но с какво се занимават те, сякаш остава загадка за обществото?
- За съжаление в повечето български училища длъжността, която заемат психолозите, е "Педагогически съветник", това изважда от контекст класическото психологично консултиране и работата по водене на случай. Работата на училищния психолог е да бъде медиатор в отношенията между ученици, учители, родители, ръководство на училището, различни институции и организации, които имат отношение към образованието и децата.
- Кои са най-честите посетители на кабинета на психолога?
- Подрастващите, разбира се. Аз условно ги деля на доброволни юноши и недоброволни. Недоброволните са тези, които идват, защото трябва, защото са изпратени от класен ръководител, поради проблеми с дисциплината, отсъствия, участие в конфликти и т.н. Те не осъзнават нуждата от посещението, не се стремят към промяна и не сътрудничат. Доброволните юноши са тези, които осъзнават, че имат нужда от подкрепа. Те идват и казват: "дайте съвет какво да направя". Да, но аз съвети не давам, по-скоро обсъждаме различните начини и стратегии как могат да управляват проблема, заради който са дошли, а той обикновено е свързан с кризата на идентичността. Това е типичната юношеска криза, една от проявите й е неспособност или по-скоро трудност в отношенията с връстниците, с родителите, с учители.
Учителите също търсят помощ, за конкретен ученик или въобще как да овладяват определени групи от класа или целия клас. Най-проблематична е зоната на родителите. Те са най-редките посетители на кабинета, не са доброволни и идват тук, очаквайки някаква санкция. Нищо подобно не ги заплашва. Нашата задача е да проучим семейната история, да изградим хипотеза, за да видим каква е причината за симптомите при детето. Родителите сами не могат да разберат какво се случва с наследниците им. Как така отличното дете, доброто дете изведнъж е с отсъствия, със съпротивата да учи, с участие в конфликти. Голяма част от родителите в стремежа си да дадат най-доброто от това, на което са способни за децата, не осъзнават, че емоционално злоупотребяват с тях. Това са прекалено амбициозните родители и тези, които чрез децата несъзнателно запълват свои емоционални дефицити.
- Това се преживява като драма, нали? Но ние сякаш живеем в паралелни светове?
- Да, защото се е случвало децата да ми казват: "Ние с майка ми и баща ми почти не се засичаме". Грижата се изразява в осигуряване на средства детето да е нахранено и да има билет да дойде до училище, да са осигурени евентуални извънкласни занимания и това се определя от всекидневието, в което живеем. Ние в кабинета в 8-ми, 9-ти клас се учим да назоваваме емоции и да говорим за тях, без да се страхуваме или срамуваме. Значи това не е изговаряно във времето. И в един момент конкретно дете може да има много добра училищна успеваемост, но без никакъв опит как да се чувства свободно в отношенията с връстници, с авторитети. То не е научено да го прави. Не е било поставено в конкурентна среда да го прави. И това е от полярността, както на много неангажирания родител, до родителя, който е свръх ангажиран с детето си. Тези, които са насочвани как да се справят, сами си намират баланса. Най-много от децата, които идват в кабинета, са със симптоми на тревожност, различни страхове, жертви на емоционална злоупотреба и проблеми в семействата.
- От какво се тревожат?
- Ежедневието поражда много и различни видове тревожни разстройства, специално училищната тревожност, страха от изпитване, страха от формиране на конкретен успех. Това са деца, които имат страх от одобрение, одобрение, не само като получена оценка, но и одобрение от връстници, страх от отхвърляне от средата. Това поражда тревожна симптоматика, която е генерирана назад във времето. Училището не е генератора, но то е поле за изява на тревожността. Ежедневието на децата е тук. Що се касае до ситуациите на училищен тормоз, за който е толкова популярно да се говори, ние много от изявите му не можем да ги проследим поради факта, че те са в кибер пространството. Той не е онзи тормоз, който очакваме, афишираният, прекият. Тук тормозът е "интелигентен", жестокостта е базирана на ирония, на отхвърляне, на обезценяване, това, което ще докосне личността. Не като да ритнеш съученик или да го наплюеш.
Онзи тормоз с физическото насилие е много първичен. В кварталното училище, където проблемите са от естество отсъствия, дали ще останеш в училището, дали няма да отпаднеш, където проблемът е в борба за ученици, от една страна, а от друга - дали няма да се избият по коридора, там реагират директно. Тормозът, който се среща в елитните училища е друг. Той е "високо интелектуален", по-жесток и по-опасен. 
В нашата гимназия формите на училищен тормоз не са от най-актуалните теми сред учениците. За мен по-притеснителен е фактът, че зачестяват случаите на деца с пристъпи на паника. Увеличава се броят на хранителните разстройства, както и на деца, които поради заетост на родителите си сами си се превръщат в родители. Що се отнася до хранителните разстройства, те са лице на отношенията в семействата. В повечето случаи това са юноши, твърде контролирани, които балансират чрез контрол върху храната.
Аз съм много горда от това, че научих юношите в гимназията спокойно да посещават кабинета на училищния психолог, планираме и записваме часове за две седмици напред, дори понякога и повече. Тях не ги е срам и не се крият да влизат, когато е междучасие. Въобще тая стигма "о, ти отиваш при психолога", значи имаш проблеми или си луд и да ти се подиграват - я няма. Децата разбраха, че кабинетът на психолога не е съдебна зала, нито аз съм съдия, не произнасям присъди, не пиша оценки за добро и лошо поведение. Тук се уважава всяко желание на юношата да търси промяна към по-добро. Той не е дошъл тук да търси промяна как да става по-деструктивен, агресивен или нещо подобно.
- Преди време от моя приятелка разбрах, че класът на дъщеря й условно се дели на три групи: на "загубеняци", "зубрачи" и "готини". Най-страшно било да се окажеш в първата група.
- Да, всички се самоопределят по различни начини, но тези, които се затварят и не реагират, са най-опасни за самите себе си. Защото отхвърлянето се преживява като неуспех, провал.
- С какво са по-различни децата в НПМГ от други училища, от кварталното училище например?
- Те имат усещане за принадлежност към НПМГ-ската общност и искат да се състезават. Те казват - ето ние идваме да учим и през почивните дни. В неделя имат занимания в Cisco академията, от факултетите на СУ ги занимават в събота и те са мотивирани да си отнемат от спането и от личното време. Другият момент са олимпиадите, и то международни, на които се явяват и печелят. Това ги мотивира да се подготвят да се справят в конкурентна среда и в бъдеще.
- От каква възраст започват да идват доброволно в кабинета за съвет?
- Осмокласниците по-рядко идват, те са в хаос, те са ангажирани с това да се адаптират към училището, да се харесат на съучениците си, да заявят себе си. Тази учебна година за пръв път имам и доста осмокласници. Най-активни са учениците от девети, десети и единадесети клас, зрелостниците са с акцент върху кандидатстване в университетите.
- Учителите фактор на тревожност ли са, понеже те могат да бъдат, но могат и да не бъдат?
- Част от учителите са тревожни, но при тях причините са от различно естество. Ако я има тревогата, то тя е свързана с овладяването на класовете, справяне с дисциплината, с конкретни ученици, родители, особено при класните, които са пряко свързани със всеки един ученик от класа. Индиректно би могло да има пренос от емоциите и чувствата и от двете страни, все пак става дума за интеракции между хора.
- Децата обаче повече се радват на млади учители?
- Да, така е. Това е големият въпрос - как да бъдат привличани млади учители в училище. Те самите, ако не го чувстват като призвание, няма какво да ги доведе в училище. Как да дойде млад професионалист, като ще стартира с около 480 лв. заплата примерно. А децата са толкова динамични и толкова по-информирани. Когато видят, че младият човек откликва, че той се интересува от това, от което и те - все едно говорят на един език и се мотивират едни други.
- Все по-трудно става за учителите с една черна дъска и един тебешир да ги владеят. Не че не може, но е трудно.
- Да, така е, за това говорим, че трябва и ние да се напасваме според нуждите на децата, не само да ги хокаме. Много неща от учебното съдържание учениците намират за остаряло и излишно, необходима е кардинална реорганизация. Излизайки от училище, те нямат умения, не могат една молба да напишат или CV, мотивационно писмо, не знаят как да комуникират с институции - училището не ги учи на това.
- Има ли родители, които търсят помощ от психолога?
- Има, да. Питат точно за това как да  овладяват кризи, заради неспособност за справяне с юношата, заради липсата на мотивация, липсата на отговорност, склонността всичко да отричат или лъжат, постоянната апатичност у юношите.
- Самокритични ли са родителите?
- Родителите не са самокритични. Родителите ги е страх да не изпитат вина от това, че са сбъркали. Идеята на консултирането не е да вменява вина на родителя, че не е достатъчно добър родител. Идеята е заедно с него да се намери къде е грешката и тя да бъде поправена.
- Как се чувствате като психолог в училище?
- Не си се представям в друга роля освен в тази. Аз съм се самонаблюдавала и установих, че най-често се усмихвам, когато говоря с децата, когато заедно търсим пътя и когато наблюдавам как един юноша израства и започва да се справя сам. Това вече е добре свършена работа и аз съм щастлива.
- Колко ученици учат тук?
- Около 1100 са и едва смогвам. Водя си собствена статистика. За миналата учебна година броят на консултациите е 387 - това са само с ученици. Около 60 консултации съм направила с класни ръководители, 40 консултации с родители, останалите контакти с колеги и институции са отделно.
Броят на търсещите подкрепа расте с всяка учебна година и ще продължава все повече. Нуждата е определяща. Това е негативното тълкуване. Позитивното обаче е, че юношите търсят помощ и искат да се консултират, това, че родителите им нямат време или възможност, а те изпитват нужда да споделят с някого. По-добре е да го правят и аз затова съм тук. Мъчно ми е, че нашето общество без притеснения ходи при врачки, екстрасенси, ясновидки, а го е срам да отиде да се консултира със специалист. 
- Вие работите в динамична среда. Как поддържате квалификацията си?
- За съжаление, за да сме актуални и да сме в крак с новостите и за да получим качество, се налага да си самоподсигуряваме обучения. В повечето случаи те са доста скъпи, защото обучителите са чужденци.
В кв. "Лозенец" (където се намира НПМГ) има местна комисия за борба с противообществените прояви, в която колеги психолози работят терапевтично с деца. Имаме привилегията всеки месец те да ни събират - всички училищни психолози, работещи в района, обменяме информация, коментираме случаи. Тези обучения, които са предвидени от Министерството на образованието за повишаване квалификацията за нас като психолози не са съвсем безполезни, но би могло да се помисли наистина от какво има нужда в момента в българското училище - например едно качествено обучение в кризисна интервенция, техники за управление на конфликти, да се разработят действащи наръчници и много още. Аз лично подсигурявам собствената си супервизия при работа по определени случаи. Всички хора от нашата гилдия имат такава нужда и това трябва да ни се осигури от професионалисти - лицензирани и правоспособни, а не да минаваме по надлежния ред, т.е. да ни проверяват от инспекторати и други администратори, защото процесите, които са в главите на децата и отношенията между тях и техните родители, не са съизмерими с проверки, формуляри и цифри.
- От какво обучение имате нужда вие и колегите ви?
- Например едно качествено обучение за кризисни ситуации и намеси, за управление на конфликти. Имаме нужда да видим нови лица, които да го правят, млади хора, които имат и чужд опит, защото нашите популярни лица в България си ги знаем, все пак психологията е млада и динамично развиваща се наука, а нуждите на хората нарастват.