Властта настъпи енергомотиката

Революцията започва от Варна! - пишат с възторг във фейсбук участници в протестите от морската столица. И качват клипове, от които се вижда, че на улицата са излезли много повече граждани от онова, което показват телевизиите. Толкова народ, колкото има на митингите срещу високите сметки за тока и парното, не е излизал и на Априлското въстание, отбелязват наблюдатели. Малко е да се каже, че атмосферата е приповдигната. Майки с деца, пенсионери, студенти, работещи вървят заедно в продължение на километри и, макар че дори не се познават, се чувстват като приятели. Търпението се е изчерпало до такава степен, че хората пълнят площадите, без да чакат да бъдат организирани от партиите. България сякаш се събужда.
А само преди две-три седмици беше референдумът за ядрената енергетика. Изпусната бе реална възможност да се гарантира нейното бъдеще, а с това - и поносима цена на електричеството. Допитването завърши с победа на желаещите да се построи нова ядрена централа, но тя не е достатъчна, защото активността беше ниска. Със 770 хиляди подписа въпросът бе иззет от управляващите, но при гласували мъничко над 20 процента решаването му бе върнато отново в техните ръце. И те ще се опитат да наложат такъв акт на парламента, който да е в полза на новия голям брат. Макар че когато на територията ни се  сблъскват геополитически интереси, трябва не да се чудим на кой от тях да пристанем, а да отстоим българския.
Не е трудно да си представим какви щяха да са сметките за ток, при същите правила за формирането им, ако държавата навремето не бе инвестирала в АЕЦ "Козлодуй". И децата знаят, че в цял свят електричеството, произвеждано в ядрените централи, е най-евтино. Защо тогава днешното недоволство, вместо да пълни улиците, не  напълни избирателните урни? Защо кристално ясна национална кауза като изграждането на АЕЦ "Белене" не получи онази подкрепа, която да ни предпази в бъдеще от водещите до бунт шокови цени? Причините са много, повечето от тях бяха анализирани, но има и един аспект, който все ни убягва, макар да е важен. Ние като че ли нямаме  нагласата да гледаме нещата в перспектива, да виждаме процесите в тяхното развитие и да им влияем, когато им е времето. По-склонни сме да си обясняваме неудачите със субективни грешки, да намерим виновен и да излеем недоволството си върху него.
Премиерът Борисов жестоко експлоатира този манталитет. Щом се появи напрежение, нарочва някого за вредител и на мига го вади от играта. Опита се да действа по тази схема и сега, дори публично съжали, че не бил "омел" по-рано шефа на енергийния регулатор. Само че по-нататъшното развитие на събитията заприлича на фарс. Оказа се, че бизнес дамата, на която бе възложено да сложи ред в системата, е нарушавала закона, продавайки цигари он лайн. Когато кадрите се търсят по кръстовищата, управлението на държавата няма как да се повери на читави хора.
Твърде закъснели са и масираните проверки на  енергоразпределителните предприятия. И тяхната цел е да намерят виновници, а не решения. На 27 февруари 2010 г. писах в тази колонка, че с промените в сферата на следприватизационния контрол ГЕРБ се стреми да затвори икономическите досиета на прехода. Мотивите на управляващите бяха, че раздържавяването е приключило и няма нужда от самостоятелна агенция за контрол. Не искаха и да чуят, че приватизацията може формално да е завършила с покупко-продажбата, но е изключително важно да има кой да проследява изпълнението на близо 40 вида задължения по приватизационните договори. Така хиляди договори с неясни задължения за купувача останаха извън погледа на държавата и обществото, а следите от криминалното разграбване на България бяха заметени.
С безхаберието си относно цените на електроенергията властта здраво настъпи мотиката. Престижът на управляващата партия пострада сериозно. За пръв път ГЕРБ и БСП си размениха местата в социологическите изследвания. И то предсрочно - очакваше се това да стане чак през март-април. Оттук нататък на социалистите като на вече водеща политическа сила е нужен висш пилотаж. Защото радикализирането на настроенията в обществото не води задължително до олевяване. Видя се и на референдума, че дори кауза, която в най-висока степен е полезна за страната, може да не събере нужните гласове за своята реализация.  За да успее, БСП трябва не просто да подкрепи справедливите искания на недоволните. Нужно е да се бори за доверието на избирателите не с фигури, които дотолкова са загрижени за себе си, че дори в коледните питки с късметите търсят служебно повишение. А с лица, на които не е чуждо битието на онези, които не могат да си плащат сметките. В противен случай светът на повишенията и светът на вересиите няма как да се срещнат.
Други текстове от автора на ivoatanasov.info