Мъдрост, която псува

Петър Пламенов

Шегата е победена тъга, възмутената псувня стаява мъдрост. Смехът се възправя както срещу собствените ни недостатъци, така и срещу несгодите и като по чудо ги надмогва, защото помага да се проясни духът, да осъзнаем какво е ценно и да оцелеем, въпреки натрупаното разочарование. Сякаш в дълбочина това е непретенциозното, но и мъдро послание на моноспектакъла "Живак" на Димитър Живков, изненадващ както с ярко своеобразие, така и със свежестта на актьорската органика и ясния си темпоритъм. В последните няколко години едва ли е имало такъв, по хлапашки дързък, но и обещаващ творчески дебют, при това едновременно на изпълнител и драматург. За своята пиеса Живков се вдъхновява от темперамента, сочния диалект и странно бодливото, нерядко непристойно чувство за хумор на българите от северозападния край. В сценичната реализация се включва стегнатата, премерена режисура на Димитър Стефанов, пестеливата хитроумна сценография от огледални плоскости и стол, напомнящ старинен домашен олтар с долапчета на Димитър Димитров и акустичната среда на Мартин Каров. Младият актьор Димитър Живков притежава широк диапазон, помагащ му едновременно да разсмива и да сгъстява драматично присъствието си, очарова с умение да намира точните психологически акценти, гъвкаво да прелива емоционални състояния и да изненадва с неочаквани обрати.
Да се прави моноспектакъл е риск за всеки актьор, независимо от опита. С успешни интерпретации на нашата театрална сцена може да се гордеят малцина. Сред безспорните достижения от последните години са тези на невротичния самотник, философ на тишината и музиката на Валентин Ганев от "Контрабасът", мъдрия бакалин  арабин, надарен с неочаквана мъдрост, на Мариус Донкин от "Господин Ибрахим и цветята на Корана", нелепия селски учител на Камен Донев от "Възгледите на един учител за народното творчество" и не на последно място многоликия Мариус Куркински от "Български разкази" през "Сътресение", та до "Дон Жуан". А следва да припомним и неотдавна напусналите ни Андрей Баташов и неговата поредица на Богосян, и легендарния Наум Шопов с парадоксалната му Бекетова интерпретация на "Последната лента на Крап". Въпреки риска на младостта си Живков, вече част от трупата на Сатиричния театър, успява да намери както необходимата органична непосредственост, така и подходяща мяра, предпазваща от маниерност и излишество. В енергията на монологичното му откровение се забелязват някои познати похвати и ефекти, но въпреки това става ясно, че е актьор, надарен с разпознаваем глас и специфично присъстие, което се нуждае от още смели художествени провокации.
Здравко Димитров, самоуверен и хладнокръвен бизнесмен, застава пред огледалото, за да отрепетира приветствена реч за поредната успешна годишнина на своята фирма. Звъни по телефона и нарежда мащабно закупуване на земи от района, където е роден, които да препродаде с висока печалба. Изведнъж се поглежда отстрани и осъзнава, че е изгубил истинския си образ, а тези думи са никому ненужни гладки празнословия. Припомня си детството, изплува образът на бабата, която ги отглежда с брат му. Споделя цветисти истории от казармата за неочакваното приятелство с вечно отнесения бъдещ писател и поет Снайпера, за първата си любов - хубавата магазинерка Ана... Припомня си сватбата на брат си Йоско и лудото врачанско празнуване, танцуване и пиене на блага ракия. Накрая изплува и ликът на грозноватата Буба, но с душа от памук, незнайно защо дошла на село. Всички я отбягват и за да я прокудят, обвиняват новодошлата в кражба на кокошка, но Здравко разобличава лъжата. Помежду им се ражда доверие, скоро, макар и още млада, Буба умира. В селото няма църква, построяват я с дарение, което при зографисването става ясно, че е на отритната самотница, чийто лик ще украси ктиторския люнет. Сладко-горчивите спомени и възродилият глас на своеволния младеж карат предприемача да преосмисли живота си и да се върне при корените си...
Въпреки бликащата си жизнерадост, парадоксална цинична веселост и свойствена провокативност "Живак" е по-скоро пиеса за търсенето и откриването на истинските житейски ценности и нелекия път до осъзнаването им. Защото всяка земна мъдрост е преодоляване на необуздания егоцентризъм и утвърждаване на приятелството, любовта и доверието като същност на човешките взаимоотношения. Драматургичният текст притежава своеобразие, чар и пластичност, въпреки конструираността на сюжетната рамка и някак предвидимия финал. Истинското постижение на Живков и като драматург, и като изпълнител е доловената и откроена непосредствена емоционалност, белязана от неочаквана човешка топлота, способна да разпознае и възстанови смисъла на дребните наглед ценности на близостта, доверието и обичта. Изобразяването чрез лудата глава Здравко, запленен от вкуса на локумените вафли с бяла глазура и пустосващ на воля всичко, на онова особено необуздано жизнелюбие и неговата заразителна духовна щедрост, преобразила света и даваща надежда, че у човек има скрита сила, с която да надскочи нещастията и отчаянието. Пленително разкрита както в неустоимо смешните сцени със Снайпера или Ана, така и в по-драматичните с Буба, със загубата на Ана или сватбата. Героят на Живков е чепат, но чувствителен, чешит, но мекосърдечен. Неукротимият Здравко, възпитаник на поправителния дом в Бойчиновци, е колкото свободолюбив, неудържим, алчен за приключения младеж, толкова и личност, която постепенно открива себе си - своята способност да обича, да се грижи, да бъде отговорен, да се справя с превратностите и многоликата болка, без да изгуби нищо от жизнелюбието и вкуса си към щастието. Именно споменът и носталгията към родния дом му помагат да стъпи отново на верния път към своя свят, да се върне към забравената истина и да си преоткрие надеждата, защото всеки човек сам намира своя неповторим начин на щастие, обобщен чудновато в афоризма "Я мога да карам и само на пцувни".
Театърът като изкуство на живата споделеност цели да обърне огледалото навътре и да осъществи напрегнатия диалог на душата със самата себе си - ту нехайно лекомислен и нелепо комичен, ту изпълнен с горчивина и мъка. Диалог колкото болезнено изпитание, толкова и освобождаващо прозрение.  
Димитър Живков ще играе своя моноспектакъл "Живак" днес от 19 ч. в Столичния куклен театър.