Долу партиите! А после?

В началото на демокрацията хората от митингите искаха много партии. Сега не щат нито една. За 23 години първоначалният копнеж по многопартийна система се превърна в своята пълна противоположност. Тази промяна в нагласите е може би най-точната оценка на прехода. Тя съдържа цялото негодувание от гигантската несправедливост, натрапена на един народ, свикнал векове наред на уравниловка. А за основен виновник се сочат партиите, защото се смята, че тъкмо те със своите действия и бездействия са довели до разграбването на България, до безработицата и масовата бедност, до липсата на перспективи, до невъзможност за мнозина да си платят дори сметките за тока и парното. И тук няма никакво значение дали някоя партия се самопрепоръчва за лява или дясна - всички са поставени под общия знаменател на отхвърлянето.
Това е причината протестите да продължават и след оставката на кабинета "Борисов". Виждаме как митингуващи от различни градове повтарят едно и също: "Долу партиите!" и "Нова конституция!" И повечето от тях не могат да кажат нищичко повече, примерно как си представят управлението без партии, след като такова животно няма в ЕС, САЩ или Русия, и дори в Северна Корея. Или какво да има в новата конституция, което ще бъде чак толкова спасително. Най-много да проговорят нещичко за мажоритарен вот и за отзоваване на депутатите. Това показва най-малко две неща. Първо, въобще не им е ясно как исканията им могат да се реализират. Второ, за да се повтаря едно и също, и то твърде често, без да се разбира, очевидно протестите имат център, който ги организира и насочва. Едва когато този център успее на вълната на недоволството да събори партиите, ще лъснат истинските му цели. Тогава обаче ще можем само да ги констатираме, но не и да ги осуетим.
Почти пълна безпомощност забелязваме и в многочасовите дискусии в медиите. Претоплят се стари манджи, никоя от която няма да може да подобри ситуацията. И това е така, защото митът за мажоритарния вот катастрофира на 5 юли 2009 г., когато абсолютно всички мажоритарни депутати бяха избрани с партийно гласуване, а не с гласуване за личности. Митът за пряката демокрация катастрофира на 27 януари 2013 г., когато в първия от 42 години референдум активността бе едва 20 процента. Митът за новите лица катастрофира няколко пъти, за последно през 2009 г., когато 99 на сто от депутатите на ГЕРБ бяха нови лица, но единственото, което успяха да сторят, е да напълнят управлението с вопиюща некомпетентност.
Коя е онази магическа пръчка, която изведнъж ще промени отношението ни към споменатите и други инструменти на демокрацията? И няма ли подобни предложения да върнат Бойко Борисов и ГЕРБ през прозореца, след като бяха изгонени през вратата? Въпреки че е от 12 години във властта, премиерът в оставка може и да мине за ново лице, тъй като отговаря на исканията на протестиращите да не е бил повече от два мандата в парламента. Същото се отнася и за всичките му депутати. Ето докъде води  илюзията отговорът на наболелите въпроси да се търси не чрез собствената ни политическа и гражданска активност, а с промяна на нормативните актове.
За съжаление, партиите доказано не чуват онези, за чиито гласове се борят. За толкова години няма нито един случай гражданите по собствена инициатива да са успели да наложат дори един-единствен свой представител в изборната листа на която и да е партия. Ролята на така наречената гражданска квота е в немалка степен деформирана. Тук-там ще бъде привлечен по някой професор или друг авторитет, но в повечето случаи тя е средство за вкарване на избираеми позиции на лица, които се промушват като коалиционни партньори или граждани, защото не могат да се преборят за същото в рамките на собствената си партия. И още по-лошо - за гарантирано място в политиката на номади, които преди това не са успели да развият личната си кариера в други партии. При това положение острото недоволство на протестиращите е разбираемо и оправдано. Но ако ще продължават да мислят, че нещата ще се оправят без партии, по-добре е да се сетят за признанието на един от световните политици от миналото - Уинстън Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но с изключение на всички останали.
Ако няма партии, мнозинствата в парламента и в общинските съвети ще се натъкмяват точно от олигарсите и от мутрите, срещу които е насочен сегашният протест. Виждаме, че те и без това успяват с изграждане на подопечни политически формации и с контролиране на вота да решават в немалка степен кои да бъдат депутати, общински  съветници или кметове. Скандираните по митингите промени съвсем ще им развържат ръцете. Ето защо партиите трябва не да бъдат демонтирани, а оздравени. За 23 години те показаха, че не искат да направят това сами. Очевидно ще трябва да го сторят под натиск. Колкото по-бързо това се разбере и от партиите, и от протестиращите, толкова по-добре.
Други текстове от автора на ivoatanasov.info