29 Март 2024петък09:43 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Проф. Васил Проданов:

Хегемонията на десните идеологеми свърши

Протестиращите вече разбират, че проблемът не е в хората, а в самата система, казва известният учен

/ брой: 61

автор:Александър Симов

visibility 4640

Васил Проданов е роден на 2 май 1946 г. Един от най-известните български специалисти в областта на социалните науки. Бил е директор на Института за философски изследвания при БАН. Автор е на книгите "Насилието в модерната епоха", "Гражданското общество и глобалният капитализъм", "Теория на българския преход" и др.

Цитат:
"В протестите я няма интелигенцията, но сега част от нея ще се завърне

- Господин Проданов, ако трябва да се върнем към началото на протестите, какво си помислихте, когато видяхте как по улиците излизат хора и крещят сатанизираната по време на прехода дума "национализация"?
- Помислих си, че виждаме един етап, който беше неизбежен. За да разберем как се стигна дотук обаче, трябва да припомним няколко неща. Перестройката започна с лозунга "Повече демокрация - повече социализъм". После социализмът изчезна и бе заменен с пазарна икономика, а дори и в програмата на БСП бе записана, а след това директно премина в Конституцията, идеята за равенство на всички форми на собственост. По-късно обаче тази идея за равенство на всички форми на собственост изчезна дори и от езика на левите партии. Бе наложена идейната хегемония на нелибералното дясно мислене.
В контекста на западния триумфализъм и вашингтонския консенсус се наложи идеята, че държавата не може да се справи с нищо и всичко трябва да се прехвърли към частната сфера. Това по същество обаче съвпадна с процеса на разбиването на социалната държава. А там, където няма силни институции, а се преразпределя гигантско богатство, държавата става не просто лош стопанин, а почва да съществува само формално. Спомняме си опитът за намиране на трети път между социалната държава на Рузвелт и неолибералните мантри, но този опит също остана в историята.
- А как тези световни процеси се отразиха у нас? Те ли доведоха до тази остра социална и обществена криза?
- През 90-те години у нас също се установи окончателно неолибералната идейна хегемония. Това стана по познатия на Запад начин - чрез политическо представителство и най-вече чрез тинк-танковете, които налагат тези идеи.
- Какви бяха отличителните български черти на тази неолиберална хегемония?
- Тя имаше две основни черти. Първо - пещерен антикомунизъм във всекидневния език дори и тотално пренаписване на историята на социализма в България и особено в бившия Съветски съюз. А на второ място бяха нагласите за това как пазарът ще реши абсолютно всички въпроси. В този контекст стана срутването на цялата икономика. Нека да дам един най-елементарен пример за това. В края на 80-те година на миналия век България е една експортно ориентирана икономика, при това много силно. В това се криеше особеностите на нашия модел на догонваща модернизация. Около 80 процента от износа ни тогава е към бившите социалистически страни, от които 70 на сто към бившия СССР. Във време на икономически сътресения е очевидно, че трябва да направиш и невъзможното, за да запазиш пазара си там. И тогава се появява един бивш външен министър, което си е направо престъпно поведение, и обявява, че ще съди СССР. Това даде началото на една русофобска вълна и Елцин вдигна митата за българските стоки.
Казано с други думи, светлото бъдеще в разцвета на комунизма бе заменено със светлото бъдеще на демокрацията. Това очакване обаче започна да умира някъде около 2000 година. Тогава идеята за демокрация като светло бъдеще умря, но тогава все още го имаше идеалът "Европа" и пътят към него. Неперсонифицираният вариант обаче не проработи и той бе персонифициран в лицето на царя, който олицетворяваше Европа, която ще ни помогне. Това смятам, че също бе изчерпано. След като светлото бъдеще, въплътено в идеи изчезне, се появяват личностите, но и те рано или късно се изчерпват. Бойко Борисов беше деградиращ вариант на идеята за човека, който ще ни оправи.
- Значи, ако трябва да обобщим: бунтовете по улиците дойдоха не само заради високите сметки за тока, а защото бяха разбити идеите за демокрацията като постоянен просперитет и за Европа като за място, където ще бъдем недосегаеми за кризите в едно вечно икономическо блаженство?
- Високите сметки за ток бяха само върха на сладоледа, искрата, която подпали процеса. Преди тях има огромно количество други фактори. Давам още един пример. Допреди две-три години езикът на дясното в България все още работеше. Два пъти повече българи в най-бедната държава в Европа се идентифицираха като десни, отколкото като леви, защото този дискурс изглеждаше авторитетен. Но паралелно вървяха други процеси. Появи се една млада авторка като Достена Лаверн, която разкри ролята на тинк-танковете в налагането на десните идеологически схеми у нас, интернет пък помогна на формирането на спонтанни младежки леви групи, които, разбира се, нямаха нищо общо с БСП и търсещи други пътища.
Същевременно се осъществи една огромна декласация на обществото. През 1989 година България беше общество, което се движеше нагоре. Хората бяха недоволни, но по-скоро от темповете си на движение или от мястото, което са заели. Сега нещата са обратни - декласацията е повсеместна, а това, освен че разруши езикът на десницата, доведе след себе си и промени в много други политически разбирания. Още по време на Голямата депресия в САЩ има социологически изследвания, че всеки процент на нарастване на безработицата веднага нарастват самоубийствата, убийствата, престъпността.
- България днес с тези актове на самозапалване на отчаяни хора като че ли се намира на някакво своеобразно социологическо дъно?
- Така е. Това е едно от най-добре изучените неща в социологията. Точно заради това смятам, че бунтът срещу ЕРП-тата беше само върхът на сладоледа, в който избиха всички тези процеси. Освен безработицата по време на последното управление много дребни собственици просто фалираха, пролетаризираха се. Протече това, което Маркс нарича "абсолютно обедняване". При нас то протече с огромна скорост - само за две десетилетия. И нямаше как, просто нямаше как да не се стигне до лозунгите за национализация. А да не забравяме, че в момента има и глобални антикапиталистически нагласи.
- На фона на всичко описано има ли бъдеще левицата, може ли тя да открие някакъв нов начин на съществуване? Не визирам само БСП, а левицата по принцип, особено с оглед на това, че на последното заседание на кабинета Бойко Борисов също поръча на министрите си да завиват наляво.
- Да, забелязва се една реабилитация на дискурса на лявото. Това, че всички нови партии доскоро се струпваха в дясното пространство, ще им изиграе вече лоша шега. Бойко Борисов много бързо усети нещата и вероятно на това се дължат неговите препоръки.
За нещата у нас обаче е ясно едно - че поне девет десети зависят от външни фактори и само една десета от вътрешни. Миналата седмица излязоха данни за равнището на глобализация на различни страни и аз проверих данните за България - по степен на отвореност е на 22-ро място в света. Преди САЩ дори, те са на 24-то място. Тук, на Балканите, най-малко глобализираната страна е най-успешно развиващата се - 44-то място. Казвам това, защото това е много важно. Колкото си по-отворен, толкова повече зависиш от външни фактори. Даже не само във вид на традиционните геополитически сили - американските посолства, разузнавания или други, а във вид на неща, за които никога няма да чуете нашите тинк-танкове или журналистика да говорят. Давам като пример една актуална тема - за разправията за договорите за "Марица-изток 1 и 2" и начина на формиране на сметките. Ето как започва всичко - сключва се договор с една офшорка, а американците купуват централите от нея. Това е съвременният глобален капитализъм. Това не е само наш проблем. Джорж Сорос държи своите пари на Каймановите острови. Той прави демокрация навсякъде, но не плаща данъци на държавата.
- Какво е това - демокрация на офшорките?
- Това е изражение на мащаби на външна зависимост, която никога преди това не е съществувала. Така че не мисля, че можем да построим нещо ляво в една отделно взета страна. Това обаче не означава, че езикът на лявото не е реабилитиран, просто смятам, че не е възможно едно единно и голяма ляво, каквото е имало след Втората световна война, като постигането на цял кръг от европейски социални държави. Сега очаквам у нас да се появят нови леви формации, но ние сме зависими от по-големите процеси, от това, което става в Европа. За съжаление сме все по-зависими и от това, което става на Балканите.
- Очаквате ли нещо позитивно да стане от тези протести, нещо, което реално да се промени?
- Едно от позитивните неща, които се случиха, освен смяната на езика и реабилитацията на левия дискурс, е смъртта на илюзията, че просто като сложим едни по-добри хора, нещата ще тръгнат. Това беше много ясно изразена илюзия в десницата. Тяхното разбиране беше, че ние можехме да си направим една много хубава демокрация, ама едни гадни ченгета провалиха всичко, сега наред са гадните олигарси. Вече се стига до осъзнаването, че проблемът не е в хората, а в системата, в институциите, в организацията на процесите. Отслабна хегемонията на дясното. Сега вече ще има повече гласове, от повече посоки. Там, където има повече гласове и посоки, може да се мисли по-рационално.
Новото сега са социалните мрежи. Те също са възможност да има повече гласове, повече гледни точки. Все по-малко ще действат технологии, при които персонализираният враг ще може да решава някакви проблеми. Има и друго важно. В тези протести я няма интелигенцията. Няма това, което, както казваше Ленин, внася "научно съзнание в масите". Тя беше маргинализирана, една голяма част от нея прие комфортно поднесените идеологеми. Смятам, че сега една част от интелигенцията ще се завърне.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 483

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 455

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 542

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 587

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 526

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 532

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ