20 изгубени години

Българските граждани бяха допълнително стресирани вчера с информацията, че страната ни е паднала с две позиции в т нар. Индекс на човешкото развитие (ИЧР) на ООН. Въпросният идекс съществува от 1990 г. и оценява бедността, продължителността на живота, достъпа до образование и здравеопазване, престъпността и други такива. Всичко това се пресмята по една сложна формула и според данните държавите се делят на такива с много високо ниво на ИЧР, високо ниво на ИЧР, средно и ниско.
И така, в тазгодишната класация България е на 57-о място от 187 страни, докато през 2011 г. сме били на 55-о, което пак е по-добре от 61-вото място, което сме имали през 2009 г. Така или иначе страната ни остава в групата страни с недобро равнище на ИЧР. Което говори много, много зле за нас и като държава, и като народ.
Работата е там, че през 1990 г., когато е създаден Индексът за човешко развитие на ООН, България, заедно с всички тогавашни страни от соцлагера и СССР, се намира в челната група на държавите с много висок ИЧР - т.е. много по-добре от сега. Страната ни заема 27-о място, СССР - 26-о място, Чехословакия е била на 25-о място, Унгария на 30-о, Полша на 33-то място.
Двайсет и три години по-късно ситуацията е следната - нашата мила родина е паднала с 30 места надолу в индекса, Полша е на 39-о място, Унгария е на 37-о, Чехия на 28-о, а Словакия е 35-а. СССР вече го няма, но юридическата му наследничка Русия от 71-во място през 2010 г. се качи тази година на 55-о място и така за пръв път след 1990 г. изпревари България по ИЧР.
Индексът за човешкото развитие много добре показва срива на България след 1989 г. Присъдата е безжалостна и не подлежи на никакво обжалване. Бившите соцстрани, с които стартирахме към капитализма, атлантизма и европеизма от горе-долу еднакви позиции след падането на социалистическата система, в основни линии запазват своите показатели или подобно на Русия демонстрират явна тенденция към тяхното подобряване. При нас има само регрес и нищо друго. Протестите на българите от миналия месец са емоционална реакция точно на този упадък, който сочат сухите цифри на индекса на ООН за човешкото развитие. Въпросът кой е виновен е решен - виновни са всички. Въпросът какво да се прави остава открит.