Власт за "служебно" ползване

Всяка организация почива върху планина от тайни, казва Джулиан Асанж - основател на сайта Уйкилийкс. Опазването им става все по-голямо предизвикателство в ерата на интернет. Напоследък българските "любители" на всякакви секрети имат нови тревоги. Към притесненията им за сигурността и защитеността на информацията, която държат далеч от прожекторите на публичното внимание, се добави нарастващата обществена нетърпимост и претенция етикетите "за служебно ползване" и "конфиденциално" да паднат. Ако не всички, то по-голямата част от тях. Ако не веднага, то в категорично указани обозрими срокове.
Точно липсата на прозрачност и затрудненият достъп до информация за дейността на държавните и общинските институции,

наред с мъглата, обгърнала непрогледно монополите

- енергийни, комуникационни и комунални, бяха част от причините, изкарали по улиците на страната в началото на годината стотици  хиляди недоволни граждани. Усещането, че решения, засягащи живота на много хора едновременно, се вземат "на тъмно", без тяхно участие, дори без уведомяването им; че се предприемат действия въпреки декларирано несъгласие; че сигнали за нарушения на законите "потъват" в полицията и прокуратурата, взриви крехкото равновесие на доверието. Години потисканият гняв срещу унизителното отношение на бюрократите с власт, срещу своеволията на администрациите, бездушието на институциите и дерибейството на монополите, преля дълготърпеливата българска чаша на мълчанието. И с основание, защото ...
В управленската програма на ПП ГЕРБ от 2009 г. цели 28 пъти се споменава прозрачността като опорен принцип на действие за реализиране приоритетите на правителството. Доскорошните властимащи "гарантираха", че ще увеличат прозрачността и публичния контрол върху администрацията и начина, по който тя харчи средства. Обещаха, че ще бъдат предсказуеми, открити и достъпни за консултации с гражданското общество при формулиране на политики. Заявиха, че ще подобрят отчетността, публичността и прозрачността на държавните предприятия в енергийния сектор. Взели властта,

наобещаваха още стотици неща

- че кризата свършва, че ще върнат емигрантите, ще преборят корупцията, че ще стигнем средноевропейския стандарт след някакви има-няма десетина години, че магистралите ще доведат инвеститори, ще станем технологичен рай на Балканите, че България ще влезе в Шенген. И още и още, следвайки принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Пък и нали от много обещания глава не боли.
В този ред на обещателен ентусиазъм през 2011 г. с пионерско дръзновение ГЕРБ включи страната в глобалната инициатива "Партньорство за открито управление". И обеща още по-грандиозни неща. Да увеличи информацията относно правителствената дейност, да подкрепи гражданското участие, да въведе високи стандарти за професионална почтеност на цялата администрация, да разшири достъпа до нови технологии за откритост и отчетност. Че обещаното не е като даденото (както гласи народната мъдрост), стана ясно още при публикувания през 2012 г. план с конкретни ангажименти към инициативата. С 33 мерки, част от които откровено неадекватни (например за нова Национална стратегия за развитие на минната индустрия, нов Закон за подземните богатства, няколко мерки за корпоративна социална отговорност, неясно защо припозната от правителството като негова задача), за една година ексуправляващите смятаха да подобрят публичността и прозрачността чрез информираност. А също

да "закичат" инициативата между другите лъскави трофеи

на ревера на властта си (редом с любимите им магистрали, спортни зали, фискална стабилност и бюджетна дисциплинираност). Същността на процесите обаче е тъкмо обратната. Добрата информираност на гражданите е резултат от поведението на откритите и прозрачни институции. Това не е единственото, което бившите властимащи обърнаха с главата надолу.
Рекламираното като приоритет електронно правителство, за реализацията на което следеше лично експремиерът Борисов, така и не се случи. Само погълна милиони левове. Подобно на "Партньорство за открито управление" и тази инициатива беше трансформирана съобразно разбиранията на пожарникаро-физкултурния тандем. Трите й базови елемента - прозрачност на институциите (т.е. електронна прозрачност), прозрачност на участието на гражданите в процеса на вземане на решения и електронни услуги, бяха минимизирани и сведени от родните корифеи в управлението само до електронни услуги. Преди дни имащите воля за нов мандат направиха поредната грандиозна крачка в обещанията, заявявайки, че за електронното правителство вече ще се грижи цяло министерство.

Стига отново гражданите да им гласуват доверие

Формално и за пред света, овластените от ГЕРБ декларираха добри намерения, дори направиха една-две реални стъпки по отношение на прозрачността, публикувайки стенограмите от заседанията на Министерския съвет и бюджетните плащания през системата СРЕБРА. Само че, който е отварял последната поне веднъж, е наясно, че е безсмислено да го прави отново. В този й вид тя дава минимална полезна информация, колкото за отбиване на номера и демонстриране на псевдооткритост. И друго е парадоксално. Заявилите 28 пъти в управленската си програма, че ще се придържат към принципа на прозрачност, за цял (почти) управленски мандат така и не направиха секция за "достъп до информация" в интернет страниците на министерствата на вътрешните работи и на земеделието, та дори и на самото правителство, макар това задължение да е въведено с промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) още през 2008 г. Тази секция не съществува и днес, при служебното правителство. 
Мониторингът на активното публикуване в интернет, правен от програма "Достъп до информация" в началото на 2013 г., обхванал 490 институции в страната - централни и общински органи, областни управи, териториални звена, държавни агенции и др., дава основания за някои изводи за прозрачността, предвид данните от последните 4 години, минали под управлението на ГЕРБ:
1. Администрацията, продължава (13 години след приемане на ЗДОИ) ревностно да охранява информация, която според законодателя трябва да е общодостъпна. Сключените договори са особено чувствителен елемент за бюрократите, дори когато са от "надделяващ обществен интерес". Публикуването им през последните 4 години се колебае в рамките на 2% и може да се разглежда по-скоро като инцидентно и в рамките на статистическата грешка, отколкото като установена практика. 
2. Публикуването на списъци и на самите декларации по Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси намалява в годините на управление на ГЕРБ, въпреки задължението те да бъдат направени публично достояние.
3. В 66% от интернет страници на анализираните 490 институции се поддържа регистър на обществените поръчки, но само на 10% от тях има информация за възложените такива.
4. Състоянието на публичните регистри - 600 от които през 2012 г., вече са в интернет, е нееднозначно. Хаосът и некоординираността, породени от наличието на всякакви формати (pdf, doc, xls), различната задълбоченост - някои са просто списъци (регистрите на лицензиантите, на концесионерите), други са сложни бази данни (търговския регистър, регистъра на обществените поръчки) и неяснотата относно периода на актуализиране, пораждат въпроси относно надеждността им като източник на информация.    
5. Огласяването на бюджетите на институциите и на финансовите им отчети бележи ръст, но все още е с обхват под 50%. За радост на гражданите миналата година у нас чрез Закона за публичните финанси беше въведена европейската Директива 2011/85/ЕС, съгласно която първостепенните разпоредители с бюджетни средства - министерства, общини и пр., са задължени да публикуват както бюджетите и отчетите си, така и общественото обсъждане, което ги съпътства (отнася се за общините). Този ангажимент влиза в сила от 1 януари 2014 г. и искат или не, администрациите ще трябва да го спазват.
6. Едни и същи и познати от последните години са

поводите за отказване на достъп до информация

на гражданите - позоваване на "търговска тайна", лични данни и защита интересите на трето лице. Мълчаливите откази на институциите обаче трайно "падат" при атакуване пред административните съдилища в страната.
7. Повишеният обществен интерес към отрасъл енергетика и търсенето на информация от дружествата монополисти се натъква на непреодолими трудности. Частните енергийни компании (ЧЕЗ, ЕВН, Енерго про) не попадат в кръга на задължените лица по ЗДОИ. Според Върховния административен съд и изцяло държавните Национална електрическа компания и Български енергиен холдинг също спадат към привилегированите, освободени от тегобата на прозрачността пред обществото, което значи, че могат съвсем законно да отказват достъп до информация. Надежда обаче има. През 2012 г. съдът призна "Топлофикация" - София, за задължено лице и компанията вече няма право да препятства достъпа на гражданите до информация.
8. Основен проблем за прозрачността остават неистовото желание на институциите да не допускат външен за тях интерес до дейността си. Те са изключително скромни в публикуването на отчети за разрешен и отказан достъп до информация. Едновременно с тези пороци липсата на

орган, който да упражнява ефективен контрол

и да налага санкции за неспазване на закона, провокира противоправното поведение на администрациите.
Незавършилият докрай мандат на ГЕРБ изобилстваше от емблематични конфликти между гражданите и администрацията. В основата на противопоставянето бяха не само липсата на прозрачност, но и последователните активни мероприятия на длъжностни лица за прикриване на извършени нарушения. Такъв беше случаят с неправомерното финансиране на проекти от фонда "Научни изследвания", чийто "челен" опит почти веднага бе повторен от иновационния фонд. Подобна е сагата и със стотиците разрешителни за строеж и въвеждане в експлоатация на ВЕИ централи, чийто точен брой все още се укрива от гражданите. За последните четири години на обществото бяха целенасочено

"спестени" мотивите за почти всички назначения

и за повечето уволнения на министри, шефове на държавни агенции, областни управители и прочие висши управленски кадри от "дългата резервна скамейка" на ГЕРБ. Политиката на досега властвалите бе далеч от заявената в програмата им - прозрачна и открита за консултации с гражданите. Тъкмо обратното. Импулсивна, непредвидима, без видими далечни цели и подвластна често на моментните настроения на премиера. В крайна сметка планината от тайни, която нарасна главоломно за четири години, недоверието и пренебрегнатото право на гражданите да знаят и да участват информирано в живота на държавата бяха сред многото камъчета, които обърнаха в канавката тежката лимузина на Гражданите за европейско развитие на България.