Обратна връзка

Леонид Радзиховски

Историята с Химкинската гора (конфликтът, свързан с изсичането на горския масив във връзка с изграждането на автомагистралата Москва-Санкт Петербург - бел. ред.) е едно от малкото "живи петна" в реалността ни. И заради това си струва да разгледаме нещата по-внимателно. Да вземем два различни аспекта на този проблем.
Първият е социално-политически. Тук ситуацията с гората е модел.
Толкова много говориха за гражданското общество, т.е. за неговата липса, неговото мълчание, за това, че няма обратна връзка между обществото и властта (то и пряка не се вижда!).
И ето ви пример, че и общество има, и връзката е възможна. Под натиска на митингите властите май са готови да вървят по друг път. Или поне да поспрат "вечното движение напред" и да обсъдят маршрута със заинтересованите граждани.
При това си струва да отбележим, че самите митинги не бяха толкова големи.
Пет-шест хиляди души е вече много в нашето застинало общество, където "от само себе си", без заповед отгоре повече от сто души, изглежда, не започват "да се тълпят". Но от гледна точка на мащабите на страната, на Москва, дори на Химки тези няколко "неравнодушни хиляди" са нищо, гореща капка в ледената маса...
И въпреки това - сработи! Това, между другото, показва, че властите много внимателно реагират на ясно изразените настроения дори на неголяма част от обществото. Което се прояви не само в този случай. Например съвсем професионално грамотно според мнението на мнозина партията "Единна Русия" не включи губернатора Боос в списъците на кандидат-губернаторите, защото "обществената подкрепа за него е слаба". Тоест:избор на губернатори няма, а властите въпреки това се опитват да уловят настроенията в обществото! Може би даже нервничат малко повече - например при преките избори същият този Боос би могъл да има съвсем нелоши шансове за преизбиране.
Всъщност обаче при пряко гласуване мнението на 4-5-6 хиляди души би могло да не изиграе такава голяма роля, като в рамките на нашата Система. Да, в нашата Система много от желанията на политизираните групи се игнорират, но, от друга страна, страхувайки се "да загубят стабилността", властите се опитват да не допускат явни прояви на недоволство и по възможност да ги потушават навреме.
Между другото, за мен е абсолютно неясно кой е прав в спора за гората. Привържениците на строителството говорят не по-малко убедително - без скоростно шосе пътят Москва-Химки отнема няколко часа, и хората се задъхват в задръствания. Така че именно от гледна точка на екологията - ако под това се разбира не само животът на гората, но и животът на homo sapiens - изграждането на магистралата е съвсем разумно. Странно е обаче, че "от тази страна" няма активни граждански и екологични групи.
А че сред привържениците на изграждането на магистралата има много чиновници и бизнесмени - това още не е престъпление. Напълно е възможно, между другото, сред противниците на строителството също да има "елитни групи" - и това не е грях... Интересно е как ще се развият нещата с гората, но вече е ясно, че поговорката "прокурор-мечка" тук не става. Както и да е, държавната власт не иска да се конфронтира, опитва да се вслуша в "недоволството", още повече че той няма ПОЛИТИЧЕСКИ характер.
Това или добре разбра, или просто усети "майката на гората" Евгения Чирикова. Тя изрази бурен възторг по повод на изказването на Медведев, обяви, че е готова да гласува за "Единна Русия", меко, но съвсем определено се отдели от "несъгласните". Тя е "съгласна", стига да имат предвид исканията на еколозите! Нейната задача "е само" да опази гората, а не да го използва като тояга срещу властта. За нея Гората е жива, тя е цел, политиката е средство. А за политиците, разбира се, гората е само строителен материал за техните трибуни.
Във всеки случай разговорите, че "без промяна на Системата няма да може и гората да се запази", изглежда не впечатляват г-жа Чирикова. И не само нея.
Какво е това - "политическа наивност"? А може би обратното - зрелост, неангажираност и ЛИЧЕН опит? Та нали в условията на далеч по-открита и конкурентна политика през 1990-те съвсем не може да се каже, че исканията на същите тези еколози се чуваха повече, отколкото днес! Че защо тогава те трябва да мечтаят за завръщането на "ОНАЗИ СИСТЕМА"? А идеалната "швейцарска демокрация" в нашите условия според мен никой не чака. Хората виждат прост избор: между това, което е било, и това, което го има. И избират - гората си! Ако властта е способна поне да ги изслуша и ясно да отговори - добре... А ако не може - тогава те са против властта. Ето такава, изглежда, достатъчно рационална сметка. Така че, между другото, няма да се учудя, ако видим г-жа Чирикова в "Единна Русия".
Във всеки случай за партията това определено би било интересно - има много малко хора, които умеят не речи да "дъвчат", а да сплотяват народа, те трябва да са на цената на златото. Още повече в навечерието на 2011 година...
И вторият, ОЩЕ ПО-ВАЖЕН аспект на цялата тази история. Не се наемам да съдя доколко разумни са исканията на еколозите в този конкретен случай. Ясно е, че и "пътят на живота" е необходим, и гората ни трябва, а може би и компромис може да се намери...
Проблемът е друг - в Москва с всяка изминала година става все ПО-НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЖИВЕЕ. Заех  се да проуча съвсем просто нещо - колко зелени насаждения се падат на един московчанин. Бях поразен, когато разбрах, че занните се разминават В ПЪТИ. Едни пишат, че площта на зелените насаждения в Москва е 34 000 хектара, другите - 45 000. С други думи на един щастливец московчанин се падат до 40 метра зеленина, повече, отколкото в Лондон - най-зеленият мегаполис в света. Жалко обаче, че не се получава да вдишваме статистическите миражи, а се налага да гълтаме изгорелите газове. А в Лондон (както и в Париж или Рим) се диша къде-къде по-леко!
Официалните данни на московското правителство са следните. През 2004 г. (няма данни за по-късни години) в Москва е имало 17 000 хектара зелени насаждения. Ако вземем населението на Москва (пак по официални данни - 10 милиона души, по неофициални - до 13-15 милиона), ще получим по 17-12 метра зеленина на човек. В същото време в града има 3 милиона автомобили, от която огромна част са смрадливи ламарини, газови камери руски и чужбински... А "екологичната полиция" съществува само в някакви смешни бюрократични отчети.
През 2000/2001 г. в Москва са живели 8,5 млн. души, имало е 2 милиона коли. През 2009-2010 - 10,5 млн. души, 3 млн. автомобили.
Ако тенденциите не се променят, а и защо да се променят, хората продължават да прииждат "в Москва, в Москва" от целия бивш СССР, то след 15 години, към 2025-а, в Москва официално ще живеят 12-13, а реално до 20 милиона души, и ще има до 4-5 млн. автомобила. "Така не може да се живее" - физически.
Всички ЗНАЯТ това, но никой не го ЧУВСТВА!
Равнодушието на обществото към своята съдба, слепотата на властта са поразителни. Пред нас е нещастен случай, когато "свършва изкуството" на пиара и "диша почвата и съдбата" - асфалт и изгорели газове...
Трябва "нещо" (какво именно?) да се промени в СТРАТЕГИЯТА за развитието на града.
Но стратегията си е стратегия, а ако ДНЕС не започнем да защитаваме малкото си зеленина, ако не въведем система за откупуване (та дори изземване!) на екологично замърсяващите автомобили, ако не преместим - както в ЕС - чиновниците, започвайки от министрите, на велосипеди, с други думи - ако не започнем да СПАСЯВАМЕ живота си, то ние ПРОСТО ЩЕ СЕ ЗАДУШИМ. Ето това е цялата "политика на автогробището".