Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Пардон

Ето я моята Европа

Божидар Томов

11. Май 2013 , брой: 107   2730   0



Доколко е моя Европа, не знам. Имам чувството, че хем е моя, хем съм я взел на лизинг и всеки момент трябва да я връщам. Скъпа ми е Европа, но и собственото ми отечество ми е скъпо. Не знам дали ясно се изразих. Ако един мъж има любовница, тя е скъпа на сърцето му, от една страна, а, от друга страна, му е скъпа на джоба. Освен ако не е много богата. Богатата любовница обаче най-често е придирчива - изисква от човека да е по-скоро трезвен, отколкото обратното, да не оглежда други потенциални любовници, да не дружи с лоши приятелчета, да пази чисто около себе си... Но... любовници много, а Европа - една. Останалото там са всякакви Америки, южни и предимно северни, но това са континенти на децата ни и много рядко на нас лично. 
Преди малко пропуснах да спомена, че и любовницата също може да бъде континент, но може да бъде и жена, и континент едновременно, когато става дума например за  дъщеря на финикийския цар Агенор, похитена от Зевс, преправен на бял бик. Което ще рече, че за да покорите Европа и да я отвлечете, трябва дори да не сте Зевс, то поне да се престорите на бял бик. Не всеки го може. Тъй че нека не бързаме да твърдим: Европа е моя! Често срещам подобни заявления от отделни лица и цели организации. Най-вече български. Понеже чета българските вестници. А, и още - непрекъснато като се сблъскаме в ежедневието си с разни родни безобразия, все викаме: в Европа такива безобразия не стават! Излиза, че в Европа стават също безобразия, но не точно тези, които се случват у нас. Пропускаме обаче да си зададем един въпрос - кой точно идва у нас и подготвя, организира, извършва безобразията? Някаква тайна световна организация или ние самите? Е, не. Не може да сме ние - да забелязваме всичко и да не се хванем да изтрием поне различията. Тук се явяват разни старинни фрази от рода на - да откриеш Америка. Или - да откриеш топлата вода. Много по просто е да откриеш Европа - качваш се на самолета и... готово. Или още по-просто - завърташ копчето на телевизора и  готово. Откриваш Европа, но не прави грешка - не се опитвай да се престорваш на Зевс, не се превъплъщавай на бик. Опитай се да я откриеш, без да я завладяваш, отвличаш, приватизираш и т.н. Тогава ще ти бъде по-лесно да кажеш: ето я моята Европа.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"