Имат ли шанс иновациите в България

Докато енергията на българското обществото се лееше по улиците на градовете в протест срещу мизерията, монополите, безобразията на управляващите и дефицита на справедливост, а днес клокочи в очакване на развръзката от парламентарните избори, в Брюксел текат процедури по договаряне на евросредствата за предстоящия 7-годишен период, стартиращ само след месеци. В хода на подготовката му Европейската комисия (ЕК) обяви представянето на Стратегия за интелигентна специализация като предварително условие за достъп до Структурните фондове. Това ще рече, че е необходимо да се определят приоритети и да се набележат интелигентни политики за увеличаване в максимална степен потенциала на развитие на основа на знанието на всеки регион. Истинско предизвикателство пред България, особено след

катастрофалния управленски мандат на ГЕРБ

ще е постигането на национален консенсус, че иновациите са възможен път за икономически растеж. Нещо, което гражданите за уж европейско развитие така и не разбраха, увлечени в инспектиране на километрите магистрали, пресмятане на тоновете асфалт и замаяни от шумната рекламна суета, съпровождаща рязането на лентички. 
Това, че иновациите не бяха сред приоритетите на бившите управляващи, стана ясно още през 2009 г. Идвайки на власт, те веднага спряха финансирането на Националния иновационен фонд (НИФ) - единственият инструмент за регламентирана държавна помощ за сектора. Три години по-късно, влизайки в последния етап на мандата си през 2012 г., експремиерът Борисов внезапно реши, че трябва да се направи нещо и за иновациите. "Нещото" се материализира в 5 млн.лв., отпуснати на НИФ. Средствата, макар и унизително малко на фона на десетките милиони, давани за подслушване и съизмерими с месечната сума за зимно почистване, харчена от Столичната община, позволиха на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) да организира Шеста сесия за набиране на иновационни проекти. Конкурсът протече в съкратени срокове и при скандални обстоятелства, за които ДУМА писа. Резултатът - сключени договори за финансиране на 36 проекта. Изплатени 3 млн.лв. авансово от контрактувани общо 9 млн.лв. Три от компаниите, чиито разработки бяха отхвърлени, съдят ИАНМСП за неспазване на процедурите и възпрепятстване правото им да оспорват класирането. В случай, че съдът признае претенциите за основателни, може да се окаже, че иновационният фонд е раздал неправомерно трите милиона лева публични средства. Също като Националния фонд за научни изследвания (НФНИ), срещу чиито решения са заведени няколко съдебни дела от научни екипи.
Работата на двата фонда попадна във фокуса на общественото внимание поради факта, че са единствените национални инструменти, даващи шанс за развитие на

икономика, различна от асфалто-бетонната на ГЕРБ

базирана на знанието и иновациите. И защото само България от страните-членки на ЕС няма оперативна програма за наука и развойна дейност, което в условията на икономическа криза и дефицит на свободни средства ни обрече на изоставане, загуба на конкурентоспособност и отдалечаване качеството на живот от най-минималните стандарти на ЕС. Докато другите новоприсъединени държави разполагат с над 18 млрд. евро, ние се "залъгваме" с 1.162 млн. евро на оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" (ОПРКБИ).
Колкото и да се хвалят бившите управляващи, че са отличници в усвояването на средствата от еврофондовете, точно тази програма в частта й за иновациите е

пълна катастрофа

и индикатор за дефицит на административен и експертен капацитет. Приоритетна ос 1 на програмата, чиято цел е "Подкрепа за създаването и комерсиализацията на иновации в предприятията", разполага с бюджет в размер на 211 млн. евро, от които договорени към 31.10.2012 г. са 74 млн.евро (35%), а изплатени едва 7 млн. евро (това е по-малко от 4% от бюджета и 9% от контрактуваните средства). Приоритетна ос 2, която финансира "Подобряване на технологиите и управлението в предприятията", разчита на 529 млн. евро. Към 31.10.2012 г. договорените средства са 367 млн. евро (69%), а изплатените - 111 млн. евро (21% от бюджета и 30% от контрактуваните средства). Публично достъпни данни за плащанията към 18.01.2013 г. сочат леко увеличение за ос 1 със суми под 1 млн. евро и по-значително за ос 2 - с 15 млн. евро, но пак остават на катастрофално ниски нива. Показателно е, че парите по останалите приоритетни оси на програмата, финансиращи популяризирането на България като инвестиционна дестинация, представянето на български предприятия в чужбина и управлението на самата програма са договорени на 100%. Със средствата на ос 3

правителството направи финансова абракадабра

като ги прехвърли за управление на гаранционни фондове и фондове за микрокредитиране. Пред гражданите всичко това беше рекламирано като успех, макар в действителност да е абдикиране от отговорност и признаване на невъзможността за администриране на програмата. За иновации, които са в основата на конкурентоспособната икономика, за 4 години управляващите от ГЕРБ реално изплатиха под 8 млн. евро (15 438 764 лв. към 18.01.2013 г.). Това обаче далеч не е единственият им провал.    
Миналата година Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) предложи за обществено обсъждане проект на

Закон за насърчаване на иновациите

Изключително посредствен документ, наподобяващ формално написано домашно от слаб ученик, колкото за отбиване на номера, който така и не стигна до МС и който все още е скрит в кабинетите на министерските чиновници. Отлагане изработването на иновационна стратегия на страната за 2014 г. пък е чиста проба илюстрация за липсата на дългосрочна визия за развитие. Колкото резултатите в областта на иновациите и иновационната политика са разочароващи, с толкова повече ентусиазъм бивши министри обещаваха нарастване на средствата, които държавата ще отделя за тази сфера в бъдеще. Така например при заложени в Националната програма за реформи за 2020 г. 1.5% от БВП (при заделяни сега 0.2%) за иновации и научно-развойна дейност, Делян Добрев обеща, че сумите могат да достигнат 2%, че дори и 3%. Даже и фантастичните 5% да стигнат и да надскочим себе си, без приоритети и без отстраняване на пороците, съпровождали конкурсите, проведени миналата година от НФНИ и НИФ, ефектът за обществото ще е близък до нулата и ще сме свидетели на поредното усвояване на публични средства от незнайно как избрани компании и "научни" екипи заради самото усвояване, заради наближаващ отчет или заради едното потупване по рамото от Брюксел.
Преди месец на интернет страницата на МИЕТ бе публикуван доклад на Световната банка, даващ насоки на правителството за изработване на Стратегия за интелигентна специализация на България в областта на научните изследвания и иновациите. Анализът е финансиран със средства на ос 5 на оперативната програма за конкурентоспособност (ОПРКБИ), като договорената стойност е в размер на 2 588 000 лв. От тях през 2012 г. българското правителство е платило 517 600 лв. (по данни на МИЕТ, предоставени на ДУМА по Закона за достъп до обществена информация). Докладът разкрива дългогодишни

слабости на икономиката

в това число факта, че секторите на нискоквалифицираното производство, на услугите и на строителството са били водещи за генериране на работна заетост и икономически растеж. Продуктите и услугите с висока стойност представляват незначителна част от износа, а уменията и технологичните възможности на страната не се подобряват. Ниското технологично съдържание на българския износ е категоричен показател за недостига на иновационна дейност в частния сектор. В съпоставка с множество развиващи се страни България отбелязва твърде ограничен прогрес към превръщането си в икономика, базирана на знанието, а най-голямото препятствие пред бъдещото развитие на сектора е липсата на човешки капитал.
Докладът констатира, че иновационната политика на страната следва модела на разграничение на дейностите. Тя се изработва и прилага от множество министерства и агенции и има проблемите, свързани с фрагментацията и координацията, характерни за този модел. Заключението на екипа на СБ е, че страната няма да може да разработи последователен подход за създаване на капацитет за комерсиализация на иновациите. За преодоляване на проблемите експертите предлагат конституиране на Национален иновационен борд (НИБ) и Консултативен съвет по иновации. НИБ ще замени двата съществуващи съвета - Националния съвет за иновации и ФНИ. Той ще играе ролята на координационен орган и ще осъществява мониторинг и оценка на политиките и стратегиите в областта на иновациите. Консултативният съвет за иновации, който ще се състои от заинтересовани страни и експерти, ще се фокусира върху дългосрочни стратегически въпроси и няма да бъде подчинен на НИБ.
С цел да допълни вече съществуващите иновационни инструменти и да отговори на констатираните пропуски за подкрепа на всички етапи на иновационната верига, докладът предлага набор от нови форми, които да подобрят националната иновационна система на България: бизнес инкубатори, които включват инвестиционни фондове за ранно финансиране; лаборатории за доказване на концепции, които да съдействат за разработване на прототипи и пилотиране на иновативни продукти; лаборатории за мобилни приложения; мрежа от центрове за технологичен трансфер, които да предоставят специализирани услуги за комерсиализация на научните изследвания; програми, които насърчават сътрудничеството с българската високообразована диаспора, което ще доведе до включване в глобалните мрежи на знанието и връзки с експерти в областта на иновациите; иновационни ваучери за МСП.
Експертите на СБ правят анализ на четири приоритетни сектора на икономиката, идентифицирани от МИЕТ - преработка на храни, машиностроене и електроника, фармацевтика, информационни и комуникационни технологии. Около тях според СБ трябва да се гради стратегията за интелигентна специализация на страната. Избраните сектори имат висок потенциал за растеж, износ, добавена стойност и работна заетост; благоприятен регионален контекст и перспектива за съвместна развойна дейност и иновации. Тези сектори обаче са посочени без връзка с областите на науката, в които България е доказано силна и които са приоритет в Националната стратегия за научни изследвания! Така че ще заменим ли асфалто-бетонната икономика с икономика на знанието, остава въпрос, който чака своя отговор.