Прескъпият ток, наследство от ГЕРБ

На лъжата краката са къси, а носът - дълъг. Уродливата "външност" на този феномен и негативният му морален знак обаче не бяха достатъчно възпиращ мотив за политиците от ГЕРБ. Нито за Д. Добрев, нито за Д. Червенкондев. Още по-малко за Б. Борисов. Настървеният ентусиазъм, с който те разказваха притчи, обясняващи как Тройната коалиция е виновна за скока в цената на тока през 2012 г., беше повече оправдание и емоционална индулгенция за хаоса, създаден от тях, отколкото анализ, основан на факти. Опит за маскиране на катастрофирала управленска немощ и капитулирала компетентност, търсене на опори в турбуленцията на сриващата се пред очите им енергетика. Невъзможност за контрол върху събития, предизвикани от собствената им недалновидна политика, лобистки натиск и желание за инкасиране на мигновени ползи с гарантиран и продължаващ във времето финансов позитив.
Дори и при липсваща официална информация за количеството на включените в електроенергийната система ВЕИ централи - нарочени за главен виновник за повишените цени на тока, при оскъдица на данни и несъгласуваност между институциите, за гражданите на България беше ясно, че бумът на "зелени" мощности се случи през 2012 г. Колкото и свенливо да премълчават приноса си за тази ескалация, днес ГЕРБ нямат основание да се правят на скромни. Нито да отричат участието си. Заради два неопровержими факта.

 КОЛИЧЕСТВО  ВЪВЕДЕНИ  ОБЕКТИ ПО  ГОДИНИ  И  ПО  ВИД  НА  ВЕИ

Първо. Според Наредба №6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи, инвеститори, които имат предварителни договори за присъединяване на обектите им, са длъжни до две години да подпишат окончателен договор. Това означава, че въведените в експлоатация в пиковата 2012 г. ВЕИ централи са подписали предварителни договори с НЕК или ЕРП не по-рано от 2010 г., когато вече управляваше ГЕРБ. Случилото се миналата година е резултат единствено на управленските "усилия" и апетити на гражданите за европейско развитие.
Второ. В отговор на заявление на ДУМА за достъп до обществена информация, изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) в деня след изборите - 13 май 2013 г., ни предостави актуални данни за ВЕИ централите по вид на възобновяемия източник (ВИ), от който се генерира електроенергия, и по година на въвеждане в експлоатация (виж таблицата). Това са енергийните обекти, на които агенцията издава гаранции за произход на произведения от тях ток, т.е. работещите съобразно изискванията на държавата. Уточнението е важно, тъй като в момента собствениците на над 100 соларни инсталации все още водят дела в съда срещу Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), която им е отнела разрешенията за ползване на обектите в опит да подкрепи паническите действия на правителството на ГЕРБ за справяне с възникналите дисбаланси в системата.

Въведени ВЕИ мощности по вид и по години

Тези мощности са построени по време на мандата на ГЕРБ

и е въпрос на време да се добавят "замразените" сега 200-300 МВт към мрежата.  
От предоставената ни информация става ясно, че за времето на управление на Тройната коалиция - 2005-2009 г., към електроенергийната система на страната са присъединени вятърни централи с мощност 199.23 МВт, водни - 66.64 МВт и слънчеви - 7.56 МВт. Това са данни за 5-годишен период за целите календарни години. От 2010 г. до началото на 2013 г., по време на мандата на ГЕРБ, в експлоатация са въведени 476.71 МВт вятърни, 150.53 МВт водни и 964.49 МВт соларни централи. Казано по друг начин - гражданите за европейско развитие допуснаха 2.39 пъти повече вятър, 2.25 пъти повече вода и 127.65 пъти повече слънце като възобновяеми източници, чиято енергия се плаща по преференциални цени и се изкупува задължително в обема, в който е произведена.
Сумарно за целия си мандат Тройната коалиция присъединява 273.74 МВт "зелени" мощности. ГЕРБ включва 5.89 пъти повече - 1613.09 МВт. За пет календарни години Тройната коалиция въвежда в експлоатация 205 ВЕИ централи, докато при ГЕРБ за малко повече от три години заработват 1283, което е 6.25 пъти повече. Ето защо токът поскъпна, та доведе до улични протести.
Благодарение на "пионерския" устрем на Бойко Борисов и сие България постави

два рекорда. Ненужни и глупави
 
Първи рекорд. Изпълни и преизпълни с 8 г. предсрочно заложеното в националните планове, които предвиждаха в страната да има изградени 303 МВт соларни централи към 2020 г. Тази шеметна бързина има двойно негативен ефект. От една страна, плащаме висока цена за технология, която бурно се развива, но днес все още е много скъпа. От друга, вместо година или две, ще плащаме цели осем години за "зелената" катастрофа на бившите управляващи.
Резултатите от тази "амбиция" са близки до апокалипсиса. Пряко:
- за собствениците на ВЕИ централи, чиито приходи административно са ограничени от м. септември миналата година от ДКЕВР чрез ежемесечната цена за достъп до мрежите и от електроенергийния системен оператор (ЕСО) чрез спиране или намаляване на произвеждания от тях ток;     
- за ЕСО, който трудно балансира системата и едва я предпазва от срив поради огромния брой залпово присъединени ВЕИ мощности;      
- за българските потребители (около 50% енергийно бедни), които плащат грешките на управляващите, плащат растящите "зелени" добавки в цената на тока, а заедно с тях и цената за разполагаемост (това са онези мощности, които не работят, но са в готовност да се включат веднага, щом ВЕИ централите спрат).
Косвено:
- за мините, които са в престой и генерират загуби, и за миньорите, които могат да останат на улицата, губейки работата си;
- за АЕЦ, чиято мощност и евтина енергия се понижават принудително, за да могат да работят централите с ВИ;
- за износа на ток, поради растящата "зелена" добавка в цената, превръщаща го в неконкурентна стока на регионалния пазар.
Втори рекорд. При регистриран минимален товар на електроенергийната ни система по време на великденските празници от 2000 МВт, в страната има инсталирани само в мандата на ГЕРБ над 1600 МВт ВЕИ мощности от общо около 4000 МВт.

Такова съотношение между потребление и "зелени" централи няма никъде в Европа

което прави намирането на консенсусни решения почти невъзможно.
Преди предстоящия регулаторен преглед на енергийните дружества във връзка с определяне на цени и квоти енергия за регулирания пазар държавната НЕК поиска от ДКЕВР астрономическите 177% увеличение на добавката за "зелена" енергия. Заявки за по-високи цени аргументираха и ЕСО и частните ЕРП. Колапсът на икономиката, фалитите на стотици фирми, свитото потребление, безработицата и ескалиращата бедност родиха нашенски енергиен парадокс. Увеличаването на цените на тока би довело до още по-голям спад в потреблението и приходите - дори при днешните нива, за които си мислим, че вече няма повече накъде - което пък ще влоши допълнително състоянието на отрасъла. Ако цената расте още, излизането на хората на улицата и възобновяването на протестите изглежда лесно предвидимо. Проблемът е във все по-голямото разтваряне на ножицата. Между сметката, която потребителите максимално могат да платят, и минимума, който енергийните дружества очакват като цени.
Деликатната политическа и социална ситуация в страната "изкуши" и служебния министър на енергетиката А. Василев, подобно на негови предшественици, почти да обещае, че от 1-ви юли няма да има повишение на цените на тока за бита. Изкуственото им поставяне във "фризера" обаче обикновено се връща като бумеранг върху главите на потребителите, които имат задължението да плащат сметката, но не и правото да участват поне като наблюдатели в процеса на формирането й. Дори ДКЕВР и енергетиците да намерят резерви в системата (за сметка на "спестени" инвестиции и отложени ремонти), "гениалното" управление на ГЕРБ, което остави наследство от ВЕИ мощности, съизмерими със закритите малки блокове на АЕЦ, ни гарантира години наред плащане на "зелена" енергия до позеленяване. Бъдещото програмно правителство ще трябва да търси нетрадиционни решения, за да спаси хората от тази катастрофа. Примерно - покриване на сумите за зелена енергия не през цените, а да речем, от приходите от парникови емисии; чрез намаляване на таксите за пренос и достъп, които сега у нас са най-високите в ЕС.