Илюзии и реалности

Крум ЛАЗАРОВ*

    Преди броени дни президентът на страната Георги Първанов свика Консултативния съвет за национална сигурност на поредно съвещание. От оскъдните информации в медиите не стана ясно какво точно е обсъждано, взети ли са решения и кой ще ги изпълнява. Националната ни сигурност е сериозен въпрос, от който се вълнува цялата нация. Той не трябва да се оставя само в ръцете на политиците. Особено когато техните интереси се ограничават до престоя им във властта. Националната сигурност на всяка страна е съставна част от националната й доктрина. Това е азбучна истина. Над 70 са страните, които в момента имат своя доктрина.
Националната доктрина е теоретически обоснована система от официално възприети в резултат на политически консенсус възгледи и положения, критерии и принципи за състоянието и перспективите за историческите стремежи, идеали и цели на нацията.
Нашите възрожденски революционни дейци Петко Каравелов и Васил Левски в своята "Програма" от 1.05.1872 г. са заложили основите на българската национална доктрина. В "Програмата" четем: "Нека сяка народност, както и секи човек учува своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаем чуждото, т.е. това що не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето." Въпреки че тези слова са писани преди повече от 140 години, са актуални и днес. За съжаление цялата ни трагична история, свързана с некадърното управление на Сакскобургготската династия и обслужващите ги политици, сринаха всичките идеи за обединена България.
Когато се разглеждат националните доктрини на съседните ни страни, се вижда, че в разработването им решаваща роля играят техните най-добри учени. Може би затова една от целите на нашите министри от сегашното управление е

да се унищожи наличният научен потенциал

на страната. Да се оформи българската нация главно като обслужващ персонал на Европа. Съгласно Конституцията на РБългария териториалната цялост на страната е неприкосновена. Интересно какво са чувствали родоотстъпниците депутати от всички политически разцветки в един от предишните парламенти, гласувайки закон, позволяващ на чужденци от страни извън ЕС да закупуват наша земя?
Какво е впрочем състоянието на териториалната ни цялост? В разрез с конституцията на страната се предлагат, и то на най-висше ниво, хиляди декари българска земя за продан на чужди фирми. Нека за сетен път припомним, че първите си земи в Палестина израелците просто закупиха от местните араби. Те имат в това отношение добър опит как се създава държава на новоусвоена територия! По-опасно е навлизането на турски фирми във всички сфери на икономиката ни. Има ли институция в България, която да покаже колко турски фирми вече са се настанили у нас? И колко от тези фирми се занимават с изкупуването на земя и което е още по-важно - защо се изкупува земя в близост до турската граница?
За състоянието на икономиката е достатъчно да се каже, че сме на едно от първите места в Европа по открити молове. Затова пък в последните години не е открит нито един завод или цех, чиято продукция да се реализира на нашия и още по-важно - на чуждия пазар. Оръжейната ни промишленост, която годишно даваше приходи от над 1 милиард долара, е срината, и то главно, за

да се угоди на чужди фирми

с аналогично производство.
Съществен компонент на всяка национална доктрина е единството на нацията, вътрешната интеграция на нейните членове. Трогателни са грижите, които се полагат у нас за интегриране на ромите, включително и с инвестирането на огромни финансови средства за тях. Но питал ли ги е някой дали те искат да се интегрират с други и да водят уседнал живот? Защото съвсем очевидно е, че повечето от тях са далече от тази идея. В крайна сметка на човек можеш да вземеш нещо насила, но не можеш да му дадеш! Защо не се ползва опитът на Франция, която изисква от своите граждани да приемат интеграцията като тяхна собствена грижа? Впрочем така е в почти всички държави на Запад. А финансовите средства, които са предназначени за интегриране на ромите, се дават не на ръка, а се влагат в детски градини и училища, където децата им да ги ползват за храна и обучение. Същата е и политиката в Китай и в редица други страни в света.
Отношението към българската диаспора в близки и далечни държави е друга специфична страна на националната доктрина. Особено важно е да се засили грижата за тези, които желаят да се преселят в майка България. По официални данни за миналата година са получили българско гражданство около 17 000 души. Колко от тях и как бяха устроени да живеят в страната ни? Това, че се назначи министър за българите в чужбина, не решава проблема. Трябва да се създаде


министерство на имиграцията

което да се занимава с цялостното решаване на този проблем, който може да спомогне за преодоляване на демографската ни криза. Така както е във всички европейски страни.
Състоянието на науката и културата през последните години буди сериозна тревога за духовното здраве на нацията. Засилват се тенденциите към лумпенизация на нацията и разграждане на нейната специфична културна идентичност.
Изключително тревожно е състоянието на нашата многострадална армия. Турската армия наброява около 622 000 души. В тази страна на военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20 години. Гръцката армия се състои от около 170 000 души. На редовна военна служба подлежат всички младежи, навършили 18 години. Всяка година армията се превъоръжава. Впечатляващо е, че в последните години Гърция е разтърсена от финансова криза. Правят се драстични съкращения на бюджета. Но никой в Гърция не посяга на военния бюджет. Не се чуват и призиви за съкращаване. У нас разни жонгльори ни внушават, че ще повишат боеспособността на армията до 10-15 хиляди души. Истината е, че нашата армия се превръща в

чуждестранен легион

който с парите на данъкоплатците ще бъде изпращан да потушава военни конфликти в близки и далечни страни!
Това са реалностите, свързани с националната ни сигурност, и те чакат своето решение от българските държавници. Да се надяваме, че ще се намерят и такива, които да изведат нацията ни от пропастта, към която бавно, но сигурно ни тикат некадърници, добрали се до властта с различни средства и по различни пътища, възползвайки се от българската наивност.

-------------
* Авторът е секретар на Славянското дружество в България