Какво е за нас Македония днес?

Граница. С Македония - стара наша болка и рана, на която бившето правителство у нас размаха недвусмислено пръст, като заплаши да възпрепятства присъединяването й към ЕС. От наша страна издигната преди доста години рекламна арка, по която вятърът развява дрипи, остатъци от някакво послание. От другата страна, рекламно пано, което  посреща с "Добре дошли в Македония, древна страна с..." и т.н., а после по стария път се редят ту "Македония - вечна" на фона на знамето й, ту реклама "Турция бесконечна" ("Турция безкрай"). После следва магистралата до Скопие, където все пак се плаща, ама по балкански страндарти. Да се говори и пише за столицата на Македония в духа на установения през последните години в някои медии там и от някои личности у нас "език на омразата", никак няма да е честно спрямо любезните скопяни, които са оценили от икономическа гледна точка българските туристи. Независимо че повечето идват за ден и купуват предимно храна и зеленчуци. По-евтини, истински, "като едно време" у нас и най-вече собствено производство, без нитрати. Личи по вкуса.

Паметникът на цар Самуил в Скопие - нерядко западната ни съседка взаимства от нашата история

Центърът на Скопие е онова място, което може да втрещи всеки българин, защото няма къде на друго място да види собствените си исторически личности, редом до древни и не само световни творци на история, култура, изкуство. Иван Татарчев сигурно се обръща в гроба, ако знае къде е паметникът на Христо Татарчев, но той стои огромен, достолепен, красив като всички наши възрожденци до онази Триумфална арка, на която можеш нагледно да се порадваш на допринесли за българската гордост герои, а компания му прави Павел Шатев. Това, че Александър Македонски се къпе сред лъвове в аристократичен фонтан и е впечатляващ с ръст и великолепие, не е новина. Това, че до стария мост на Вардар достолепно на коне са извисили ръст Гоце Делчев и Даме Груев, също. От другата страна на моста, точно срещу старата чаршия, където сега се чува само албанска реч, са Св. Св. Кирил и Методий, наречени всеславянски първоучители. Ами и такива са. Но някак тъжно става, като се види новата сграда на Археологическия музей, защото ние нашия си го настанихме в бивша резиденция, а сега се чудим дали да не го преместим в ЦУМ (така ли се казва в днешно време?). А конституционните ни съдии могат да се пръснат от завист, ако видят приготвената сграда за Македонския конституционен съд. Фактът, че е с колони като в древен Рим, с претенции за неокласически стил, може и да предизвиква снизходителни усмивки у нас от позициите на просветени интелектуалци, но в крайна сметка внушава чувство за държавност. А такава явно е целта.

Ще реши ли членството в ЕС проблемите на страната?

Току-до тази сграда е Македонската опера и балет - съвременна архитектура с отпратка към моста в Сидни, а в близост е музеят с восъчни фигури на ВМРО, т.е. на съвременната история на Македония. Нашите ученици могат спокойно да научат доста уроци по българска история, ако обиколят залите, но с ръка на сърцето трябва да признаем, че държавата ни е длъжник в това отношение, а после се чуди защо народът ни е на позиции "всяка кокошка за свой си крак".
Музеят на Холокоста навежда на нови мисли, но и те не са лицеприятни, защото не е отшумял случаят с онзи филм "Трето полувреме", пренесените дори на територията на САЩ разправии между т. нар. македонски лобита и нашите официални власти заради искането да има във Вашингтон място, посветено на Димитър Пешев - лидер в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Но може би най-впечатляваща си остава сградата на новото МВнР на Македония с десетките статуи на световни личности, сред които вече не е Симеон Радев, защото ние вдигнахме пушилка в стил "кражба на история" по този въпрос. Пък като знаем произхода му и приноса му към неговата България като забележителен дипломат, учен и писател, времето, в което е живял, няма как той да не стои съвсем на място редом с видни представители на световната история. Може би тук, в София, пред МВнР? Все пак "Строители на съвременна България" дължим на него.
Пуснахме ли най-после втория мост над Дунав? Защото Вардар вече си има толкова мостове, с толкова скулптурни фигури върху тях, че ще стигнат за всичките дунавски мостове, ако някой реши да ги подари. Шега, шега, ама някой така е решил да гради самоопределение и държавност, че не жали средства за целта. Едните скулптури са на древни личности, които трудно могат да се "вържат" с македонската история, но на другия мост са поставени посмъртно повечето деятели на културата и изкуството, които явно те си ги ценят. Както е със загиналия трагично млад Тодор Проески-Тоше, поппевец, обичан от младежта на страната. Дали ние направихме паметник на Емил Димитров в София? Разбира се, че ще се подразним от най-високата, в центъра на моста, статуя на братята Миладинови, но там простичко пише, че Костадин е поет, а Димитър - просветител. Пък който знае, да си спомни как се наричат песните им. Всъщност къде им беше паметникът у нас?
Тръгваме си по ул. "Никола Парапунов" и се чудим дали някой в България в днешно време се сеща за името му, а после виждаме на всяко кръстовище в македонската столица веещите се огромни македонски знамена. Разбираме защо чак, когато пътят ни води към Гостивар, Западна Македония. Там минаретата на джамиите са повече, отколкото в Одрин. Знамената са само албански, а надписите сякаш задължително са на албански, кирилица и турски. "Турция бесконечно" е на всеки ъгъл, а "Кафетерия Обама" се е извисила като реклама до третия етаж на сградите, в стил ориент. Повечето жени по улиците са със забрадки, а "Яхия Кемал" е престижен колеж. Всички говорят езиците на другите малцинства и не срещаме човек, който да използва "език на омраза" спрямо друговерците. Въпреки това етническото напрежение не е измислица. Самият факт, че в Западна Македония почти няма вече православни, дава основание да се твърди, че т.нар. албанизация е факт. Във Вардарска Македония ни уверяват, че около Велес се настаняват все повече албански семейства, които купуват собственост с много пари, много повече от пазарната стойност на имотите. В Щип се разгаря познат у нас спор за собствеността на терен, върху който има полуразрушена джамия, построена на мястото на стария православен храм "Св. Илия". Може би тези факти пораждат и страха сред редовите граждани, които с тревога вещаят недобро бъдеще за страната си, като смятат, че тя най-малкото ще се "разпадне". В разговори дори споделят, че ако се направи "уния" между България, Македония, Черна гора и Албания, може би ще се съхранят като самостоятелна независима държава.
Не са убедени македонците, че ЕС ще реши проблемите им, и се опасяват от по-високи цени на стоките, ако станат членове. Това в момент, когато еврокомисар Щефан Фюле обяви, че на 1 юни ще бъде в Охрид на срещата на върха на форума на страните от Югоизточна Европа. Няма начин комисарят да не се опита за пореден път да убеди политическите партии в Македония да се обединят около общо решение и да направят стъпки към реформи, които да са полезни като резултати преди срещата на Съвета на ЕС през юни. Тогава ще се решава за кандидатурата на Македония за членство в ЕС. Повечето медии в Скопие обаче са на мнение, че България и Гърция ще използват политическата неразбория в Македония като претекст да отложат датата за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Мотивите ще са за "дефицит на демократичен капацитет".
Въпросът е всъщност каква ще е българската позиция в крайна сметка. Някои вече предупреждават, че "българската политика към Македония е игра с огъня" и дори обвиняват бившето правителство не само в безлична външна политика, но и в "дълготрайно увреждане на отношенията ни с Македония". Управляващите ни са длъжни да отговорят на тези въпроси, защото наистина има възможност да се нанесат неизлечими удари върху двустранните отношения, ако политиката в тази насока се окаже, меко казано, небалансирана. Всички говорят за бъдеще, върху което миналото да няма власт, но в крайна сметка всички продължават да са в плен на това минало. А, оставена сама да се гърчи между случващото се в западните райони, влиянието на чужди сили от всички съседни и далечни страни, покриване на критерии за членство в ЕС, което е някакъв шанс за изход от ситуацията и собствените си партийно-личностни интереси, Македония е на ръба на натрупващо се напрежение. Тя неистово се стреми да изгради държавност, за да оцелее и затова гради тези сгради, паметници и вее македонски знамена, но няма как да го постигне, ако не посегне на нашата история и личности. Затова ги поставя редом с исторически герои от всички епохи. Както казаха някои в Скопие, "ама защо при всяка беда са бягали нашите към България, а не на север или юг и няма македонско семейство, което да няма роднини в България". Това говори само по себе си. Някои казват, че вземат български паспорти, защото ще ходят на работа в Испания, защото "там ще ни приемат добре като българи, пък сме и една кръв, няма проблем". Безработицата и там е бич за обществото, но дали политиците чуват гласа на хората? Стратегически погледнато, кой е печелившият ход? Явно задачата е с повишена трудност. Дано са останали експерти, които имат широк поглед върху събитията на Балканите и извън тях и без да гледат в миналото, да познават историята. Защото турски сериали в Македония се гледат дори повече, отколкото у нас. А така и не успяхме да осигурим наша телевизия да предава там. За разлика от сръбска, албанска, хърватска...