Фалшиви ли са миротворците?

На 1 юни премиерът на Турция Ердоган произнесе традиционното си обръщение към нацията, но този път при нови условия. На "Таксим", историческия център на Истанбул, протестират хиляди граждани, представители на всички слоеве от населението, депутати, в т. ч. кюрдски представители в Меджлиса, интелектуалци с имена в турското общество. Насилието от страна на полицията, сълзотворният газ, грозните кървави сцени активират още повече протестите. Започнали като несъгласие за унищожаването на парк, рязането на дървета заради построяване на нов мол с участието на спекуланти на земя, протестите се трансформираха в искания за демократични промени и открито са срещу правителството, срещу ислямизацията на страната. Граждани на Анкара и Измир също са по улиците. А Ердоган в обръщението си говори, че "Турция няма никаква роля в избухването на кризата в Сирия", че "полага усилия за слагането на край на кръвопролитията в тази страна", че "ще действа срещу терора посредством констуктивен диалог" и все в този дух. Така и преди пет години той се надяваше да посредничи между Израел и Сирия, а сега има претенции да посредничи между Израел и държавата Палестина, усилие, което дори старият съюзник САЩ чрез държавния секретар Кери препоръчва да "се отложи за по-подходящо време", защото "вниманието на Израел и Палестина не трябва да се отвлича отвън", за да се намери приемливо решение.
Поводът е искането на Ердоган да посети Газа. Но от началото на май сякаш започна нова мода на международното дипломатическо поле, и то е в поредица от т. нар. мирни инициативи чрез търсене на допирни точки за изход от конфликтите и противоборствата в Близкия изток. Регионът, който засили страховете от ислямизация посредством заемането на властови позиции от страна на радикални групировки като мюсюлманските братя. И то по демократичен начин чрез избори. Не закъсняха етническите и религиозни конфликти, а Сирия се оказа в центъра на поредната арабска стихия, породена от разнопосочни интереси и цели. Експерти дори предричат разпадането й. Но, както казва специалният координатор на генералния секретар на ООН за близкоизточния  умиротворителен процес Робърт Сери, "трагедията в Сирия не трябва да поставя в сянка палестинския въпрос и разрешаването му е не по-малко маловажно от сирийската криза".
Два конфликта, но с едни и същи водещи играчи, които през последните седмици предпочитат да се изявяват като миротворци. Светът за пореден път се убеди, че Русия и САЩ, независимо от очевидната ниска точка в двустранните отношения, винаги могат да постигат компромис, ако интереси или обстоятелства го налагат. Кери и Лавров се договориха за международна конференция в Женева през юни, под егидата на ООН, за да се потърси диалог между режима на Башар Асад и опозицията  като изход от конфликта в страната. И това става в момент, когато Вашингтон се опитва за пореден път, но сега някак по-енергично, да съживи проточилия се десетилетия преговорен процес между палестинци и израелци. Кери дори обяви,че САЩ ще отпуснат 4 млрд.  за държавата Палестина, по подобие на безвъзмездната помощ в размер на 3 млрд., която всяка година се предоставя на Израел.
Идеята за "икономически мир" е възможност за засилени международни инвестиции в Западния бряг и може би ще облекчи отчасти ситуацията за населението, но дали ще реши сърцевината на палестинския проблем? Защото 65 години след разделянето на Палестина мир няма, а разединението вътре в палестинските територии и вън сред арабските страни е налице. Факт е, че палестинският проблем е международен и че палестинците не са в състояние сами да се изправят и да преговарят с Израел за създаване на своя държава. Факт е, че решението за две държави на два народа е единствено приемливо решение и се подкрепя от повечето играчи на терена. Факт е, че Палестина постигна миналата година дипломатически успех с признаването в ООН за Държава Палестина като държава нечлен. Факт е, че Турция и повече арабски държава поддържат тезата, че Израел има право да съществува "само в границите до 1967 година", което не е подкрепено гласно от Вашингтон.
Президентът Обама съдейства за "телефонно ръкостискане" между Ердоган и Нетаняху с цел преодоляване на "смразените отношения" между двете страни, в основата на които е и окупацията на Газа и липсата на достъп до ивицата, но дали ръкостискането е наистина трайно и реално? Ако Ердоган има амбицията да наложи Турция като регионален лидер в Близкия изток, а САЩ разчитат на него, за да убеди например "Хамас" да се превърне в разумно действаща организация, която да постигне споразумение с "Фатах" в името на идеята за палестинска държава, как това ще стане в условията на бунтове в собствената му страна?
Протестите на политическата опозиция, колкото и да е рехава, както и на гражданите не са от вчера в Турция. Просто не им се дава гласност. Обвиненията за налагане на диктатура при управлението, за погазване на демократични принципи и ислямизиране на страната не могат да се прикриват само с постижения в областта на икономиката. Провалът на политиката на "нулеви проблеми със съседите" пролича особено при сирийската криза и активното участие на Анкара на страната на опозицията там. Последвалите атентати на турска територия само отприщиха натрупано напрежение. Някои експерти дори говорят за  "синдрома на арабската пролет", но едва сега ще проличи дали управляващите в Турция са запознати в дълбочина за причините, които породиха протестите в арабския свят и дали избрания от тях път е верният. Възможно е ролята на миротворец, която Ердоган декларира във връзка със събитията в Сирия и региона като цяло, сега да му се наложи да изпълнява в собствената страна, ако намери общ език със светски настроените части от турското общество. Сега ги няма военните, които Ататюрк остави да съхраняват светския характер на държавата, но гражданите на Турция имат интернет, имат роднините си в Европа, имат очи за събитията в Близкия изток и едва ли са на страната на "фалшиви миротворци", откъдето и да идват. Брюксел наистина е близо до Анкара, но обикновено бяга като "дявол от тамян" от нерешени проблеми, защото си ги има достатъчно, особено в периода на неотиващата си криза. Преди време Ердоган укори Башар Асад, че не е приел навреме съвета му да преговаря със зараждащата се опозиция и да направи реформи в страната си. И се е стигнало до насилията. Интересно дали сега ще чуе собствените си граждани? Нека не се забравя, че неговата партия (ПСР) през последните 10-12 години няма загубени избори. Но властта не само изхабява, тя опиянява и често води до загуба на реален поглед върху нещата. Европа не е само бизнес, а и ценности, които гражданите от цял свят мечтаят.
Предстои да видим какво ще избере Ердоган. Как ще го оценят гражданите на Турция? Нашият български опит е горчив, но дали ще е полезен на съседите? Ние все пак сме членове на ЕС и имаме подкрепата му, не само като 7 препоръчителни точки. А икономиката е циклично понятие и кризите не са измислени само за Европа, нали?

Турската полиция задържа 939 души при 90 демонстрации в различни части на страната, обявиха властите

Протестиращите се заканиха, че няма да спрат с антиправителствените протести

Правозащитни организации изобличиха насилствените действия на полицията, а "Амнести интернешънъл" обяви, че има двама загинали и повече от хиляда ранени - данни, които досега не са потвърдени от официален източник

Масови демонстрации в подкрепа на протестите в Турция се състояха в много страни по света
снимки БГНЕС