Със сърце в пороя на годините

С. Бешков

Тази година се навършват 90 г. от рождението на Велко Семков (5 февруари 1923 г.) и 24 г. от внезапната му смърт.
Семков произхожда от крайно бедно семейство от Кула. Още като ученик през летните дни той е черноработник. Прави и пече тухли, чука камъни, носи вар, дъски, тухли и всичко това, за да заработи някой и друг лев, да си купи книги, тетрадки, моливи и ако може, и някоя дрешка.
В началото на 1940 г. Велко е приет за член на РМС в гимназията. Още следващата година той е в ръководството на организацията. В средата на 1942 г. завършва гимназията с пълен отличен и на 1 септември е вече войник в трети пехотен Бдински полк. Само два месеца след като е приел войнишката клетва, той е арестуван. Станал е провал в редиците на РМС в гимназията. И някои са говорили и за тези, които вече са войници. Започват цели 145 дни и нощи на разпити, побои и тормоз.

Полицията не изкопчва нито дума

за неговата дейност. Осъден е на 18 месеца затвор, които той излежава в стария турски зандан край историческата крепост Баба Вида.
В началото на 1944 г. е освободен от затвора. След 2-3 дни вече е включен в ръководството на нелегалния околийски комитет на РМС. Става основен ятак на Видинския партизански отряд. В преки връзки е с политкомисаря на отряда Ив. Зурлов. Полицията е по следите му. Политкомисарят е предупреден и в първите дни на август В. Семков вече е в редовете на партизанския отряд. На 9 септември 1944 г. той взима участие в установяване на народната власт в Белоградчик, след това във Видин и Кула. Участва и в боевете за изгонване на немците от Кула заедно с доброволците, присъединили се към похода на Трети Украински фронт.
Само дни са минали от свободата, а той вече е избран за първи секретар на Околийския комитет на РМС в Кула. С цялото си сърце и душа В. Семков се хвърля в ремсовия порой - изграждат се в цялата околия ремсови организации, насочват усилия и в помощ на партийните организации, в укрепване на общините.
Неговата дейност е оценена от Областния комитет на РМС във Враца. Той е включен в бюрото на комитета и ръководи военния отдел, но след кратко време е върнат в Кула. Едва 24-годишен, Велко Семков е избран за първи секретар на Околийския комитет на БКП. Главното му внимание е насочено към укрепване на партийните организации, масовизиране и укрепване на ТКЗС.
В началото на 1951 г. е изтеглен на работа в Областния комитет на партията - Враца, като секретар по организационните въпроси.
Но не му върви на Семков. Много скоро отново е върнат в Кула като първи секретар на Околийския комитет на БКП. Причините - станали са т.нар. кулски събития. Разстроена е народната власт в няколко от селата по границата с Югославия. Негова задача е час по-скоро населението да се успокои. Да се укрепят кооперативните стопанства, да се стабилизират местните органи на народната власт. Дни и нощи, делник и празник отиват силите на Семков за изпълнение на тези задачи. Само след две години "кулските събития" са загърбени.
През лятото на 1954 г. Семков е изпратен да се учи

в Московската висша партийна школа

През лятото на 1957 г. завършва школата с отличие и е защитил своето висше образование.
След школата се връща във Враца и от началото на септември е секретар на Областния комитет на БКП по въпросите на селското стопанство. В края на 1958 г. се извършва ново административно деление на страната. Областите бяха закрити и на тяхно място се създадоха 28 окръга. За първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Видин бе утвърден Стоян Стоянов, а за председател на Окръжния народен съвет - Велко Семков.
На 1 януари 1959 г. ние с др. Семков в 8 ч. сутринта бяхме в сградата на довчерашния Околийски комитет на БКП във Видин. Трябваше да се събере новоутвърденото от ЦК на БКП бюро на новоформираната окръжна партийна организация. След няколко минути дойде и др. Стоянов - бай Стоян, както го наричаха неговите приятели и другари. Те с др. Семков са били заедно във Висшата партийна школа в Москва. Ние с др. Стоянов се познаваме още от комсомолските години. Той беше секретар на ЦК на РМС и водеше организационния отдел, а аз бях първи заместник при него. За членове на бюрото бяха утвърдени още Младен Сиреняков от Видин, Петко Илиев от Белоградчик, Петко Стаменов от Кула и Велко Атанасов от Видин. След общите разговори др. Стоянов предложи да ни запознае със записка, дадена му от др. Тодор Живков. Мисля, че тази записка би заинтересовала всеки жител на видинския край. В нея се правеше оценка на състоянието на новия окръг. Най-важното бе класацията на окръга. Оказа се, че ние сме

на предпоследно място по своето развитие

от всичките останали 28 окръга. Помръкнахме, отчаяхме се. Др. Стоянов предложи на другия ден да се съберем и да решим накъде ще поведем окръга...
На другия ден се реши какво ще работи бюрото на ОК на БКП и какво ОНС, как ще действаме колективно и единично, без да се прескачаме, а да си помагаме. Определиха се основните проблеми, които трябва да се решават и най-спешните задачи, дадена бе зелена улица и светлина за работата на бюрото и за всеки от нас в следващите 5-7 години.
И сега, като се връщам назад през годините, си мисля, че това решение на ЦК на БКП за Видински край беше добро. Начело на двата най-важни ръководни органи в окръга застанаха хора с богат организационно-партиен опит, хора с богата духовност и висок интелект. И ние не се съмнявахме, че те ще поведат този хубав край на нашата родина по правилен път.
За наша изненада в този състав на бюрото работихме по-малко от две години. Др. Стоянов бе избран за първи секретар на Пловдивски ОК на БКП. Съгласувано с ЦК на БКП, за първи секретар на ОК на БКП във Видин избрахме В. Семков, а за председател на ОНС Петко Илиев. Така в този състав под ръководството на В. Семков ние работихме до лятото на 1969 г.
Какви са накратко резултатите от нашата десетгодишна дейност?
Преди всичко това е период, в който др. Семков порасна и се утвърди като блестящ ръководител на партията и окръга. Той бе истински работохолик - от сутрин до вечер,

няма делник, няма празник

Принципен, взискателен, за него оценката зависеше само от резултатите на работата, която всеки върши. Той въведе ред - не в комитета да се опитваме да решаваме проблемите, а там, в заводите, на полето, на новите обекти. Най-малко два пъти в седмицата ние с него сме били на строящите се напоителни системи, при изграждането на язовирите, при поливачите, в животновъдните ферми.
Без неговата активна взискателност и точна оценка за хода на работите, не бихме могли да увеличим поливните площи в окръга от 36 хил. за 1959 г. на 640 хил. за края на 1967 г. Без неговата активност ние не можехме за 2 г. да изградим птицефабриката за 250 хил. носачки, свинезавода за угояване годишно на 60 хил. свине.
Не по-малко бяха мъките, теглото и безсънните нощи за решаване проблемите на промишлеността. За 3 години - от 1964 до 1967, се изгради химкомбинатът с 11 хил. работни места. Изгради се белоградчишкият телефонен завод, шивашкото предприятие "Вида" откри 7 цеха в селата и на работа вече бяха над 1500 души - главно жени. И най-важното - в края на 1966 г. в окръга нямаше нито един безработен, в това число и 14-те хиляди цигани от Видин и с. Арчар.
Успешно се решаваха и проблемите на духовната сфера: осветиха се Белоградчишките скали, Рабишката пещера и крепостта Баба Вида. От 1963 г. във Видин имахме вече един много добър театър и симфоничен оркестър.
Ако през 1959 г. новосъздаденият окръг беше на предпоследно място сред 28 окръга в страната, то в 1969 г. Видински окръг беше вече в първата десетка на окръзите с най-добро социално-икономическо развитие.

Още нещо за човека Семков

- него никога нямаше да го видиш на гощавки, на ядене и пиене с компании. На 10 км от Видин има курортна местност Божурица. Там имаше вила на окръжния комитет на БКП. За 10-те години в нашия окръг я ходихме в нея 3-4 пъти, я не, и то само когато идваха от Политбюро на ЦК на БКП при нас. Веднъж насила го заведох на един мач. Не поиска да отидем на трибуните за официалните гости. Качеството на трудолюбие, на честност, скромност и уважение към хората той предаде и на семейството си, и Данчето и Николай - децата му, сега по на 58-60 години, са образец за всеки гражданин. Съпругата му Кана - да е жива и здрава, правеше всичко необходимо той да е здрав.
За съжаление неговата упоритост, работа без отдих, взискателност, трудолюбие, скромност дадоха отражение на здравето му. Сърцето му не изтрая - заболя. По настояване на бюрото най-после го убедихме да отиде на преглед. Епикризата - болно сърце, с негово съгласие отнесох в ЦК при др. Б. Велчев. След консултация с управителя на правителствена болница Политбюро освободи Семков. Даден му бе 2 месеца отпуск и от 1 август 1969 г. той вече беше първи зам.-председател на Комитета за държавен и народен контрол. През 1986 г. бе избран за зам.-председател на Централната контролно ревизионна комисия на БКП.
През август 1989 г. той е командирован от Политбюро на партията в Разградски окръг. Там в усилените дни на възродителния процес няколко активни партийни дейци в нарушение на устава на партията и въпреки забраната на ЦК на БКП с взлом вземат няколко къщи, заключени от тръгналите да се изселват собственици. Велко прави цялостна проверка и е категоричен - само изключване от редовете на партията е най-малкото наказание. Изключването е изпълнено в негово присъствие. След доклад по телефона в ЦК на БКП за свършената работа, на 5 август Семков тръгва за Варна. Там от 3 дни е семейството му - чакат го. Привечер той е при тях - уморен ляга, заспива, призори неговото сърце спира да тупти, получен е разрив.
Така с изпълнен последен дълг към партията завърши животът на нашия скъп и непрежалим другар В. Семков.