Наследството на Ататюрк срещу идеите на неоосманизма

На 8 юни заглавната страница на "Икономист" излезе със снимка на Ердоган в облекло на османски султан със заглавие "Демократ или султан" и още "Ердоган и турският бунт". Разпространението на така изглеждащия брой ще бъде без Северна Америка и Азия. Там страницата е различна. В същото време в Турция бе обявено, че сред арестуваните на площад "Таксим" има американски, английски, френски и граждани от още 3 националности. Разменените слова между проф. Давутоглу, външен министър, и Кери, държавен секретар на САЩ, не са обичайно символични. Единият изрази недоумение относно непремереното насилие срещу демонстрантите в големите турски градове, а другият го оцени като недопустима намеса без основание. Ердоган дори твърди, че "зад протестите стоят външни сили". Очевидно задуха хладен вятър в отношенията, но защо едва сега светът отвори очи за неприкриваните от никого в Турция нарушения на демократични принципи и се задоволяваше с козметичните промени, които лъскаха имиджа на премиера като модерен реформатор? Трудно може да се обясни защо експерти и анализатори предпочитаха да не коментират факта, че всъщност

в Турция има два свята

и обществото е ясно поляризирано - Ердоган с неговата ислямистка партия и гласувалите за тях консервативни слоеве от населението (последно 49% с вече отчетена сериозно намаляваща подкрепа) и всички останали - кемалисти, кюрди, турски граждани с друг етнически произход, светски настроени хора, задължително с високо образование и живеещи по принцип в големите градове, хора с леви убеждения, либерали, които вече са противници на "анадолизацията", приписвана на привържениците на премиера, дори националисти. Защо хората на Фетулах Гюлен, допринесъл немалко за утвърждаване позициите на Ердоган, подкрепяли години наред налагането на ислямистките му принципи, сега критикуват управлението и призовават "да не се подценяват протестите и да се видят проблемите"?
Всички наблягат на конкретния повод за избухване на гражданския гняв и го нарекоха "Окупирай Таксим", но не намират думи да обяснят, че протестът всъщност е търсене на отнети демократични права, "невинни искания на невинни хора", на млади хора, цели генерации, подбудени от пренебрежение. И че тези настроения не са от вчера. По неясни на пръв поглед причини сега се е "пречупила магията на страха" и "капка е преляла чашата". Капката е проект за построяване на мол и джамия на мястото на малък парк до площад "Таксим", историческият център на Истанбул. Независимо от медийното затъмнение, типично за управлението на Ердоган с манипулираните и самоцензуриращи се медии, днес гневът на "другите", на остананите 50% от турското население, което не е гласувало за ПСР - Партия на справедливостта и развитието, избухна по улиците на големите градове в страната. Срещу тях са сълзотворният газ и палките на репресивния апарат, агресията на редови полицаи, която шокира демократичния свят. Да не говорим за преоблечените цивилни полицаи в Измир, които със сопи разпръскват милионния протест в най-размирния поради разнородния си етнически състав град. Едва ли такива представители на властта могат да се нарекат официални и точно в това е проблемът - използването на методи и средства, които демократичният свят отдавна е захвърлил в миналото.
Протестите не стихват, въпросите се множат. Най-важният е - какво предстои оттук нататък?

Ще се уморят ли протестиращите

които и без това си нямат лидер? Те пеят, танцуват, играят волейбол, получават подкрепа и съпричастност от хората наоколо, денонощно са на "Таксим". Делегацията, която е посетила Бюлент Арънч, гл. преговарящ и министър по европейските въпроси, е носила само 3 искания. На срещата са били петима представители на НПО, наречени "Мисия платформа Таксим", сред които нямало жени. Те са поискали да не се прави реконструкция на прословутия вече парк "Гези", да не се разрушава "Ататюрк кюлтюр меркези" (Културен център Ататюрк), който се намира в близост, и да се разследват и съответно отстранят офицерите, които са допуснали насилието. Забележете, без жени, когато проблемите на правата на жените, насилието над тях, забраната на абортите, вменяването им да имат непременно по 3 деца и промени в законодателството за образованието ги поставят в неравностойно положение във всяко отношение? Може би така се изпълнява заръката "пожарът се гаси, докато е малък, после е късно", както призовава Фетулах Гюлен.
Действията на управляващите са изчаквателни с очи, обърнати към премиера, но самият Ердоган предпочете да осъществи в разгара на протестите официално посещение в Мароко, Алжир и Тунис, за да подчертае, че всичко е под контрол и няма притеснения относно ситуацията. Но в Тунис, пред резиденцията, го посрещнаха плакати с обидни надписи, опозицията там отказа среща с него. Ердоган си позволи да коментира на пресконференция, че няма да промени решението си относно реконструкцията на парк "Гези" в Истанбул. И това в арабска страна, предвестник на т.нар. арабска пролет, и то от хора, които сочеха Ердоган за едва ли не пръв лидер на мюсюлманския свят, който им показва как може да се съчетава светска държава с ръководната роля на мюсюлманската религия. Ердоган е в състояние да се подиграе на протестиращите и да остане глух за исканията им. В характера му е, казват запознати. Как да се откаже от мегапроектите си, които счита за паметници на своето управление? Как да не построи джамия в историческото сърце на Истанбул и така да подчертае ролята и мястото на мюсюлманската религия в Турция? Как да смени предложеното име "Султан Селим I" за нов 3-ти мост над Босфора, независимо че това е противоречива личност, наредила убийството на 40 хил. алевити и въвела официално сунитската религия като основна в Турция? Та тази религия е в основата на неговото дело и на нея се опира онази консервативна част от турското население, което вече 10 години гласува за ПСР, т.е. за Ердоган. Да не говорим за онзи канал, който Ердоган лансира като проект, но всъщност цели заобикаляне  на концепцията от Монтрьо, утвърдила режима за преминаване по Босфора.
Именно тези мегапроекти и невижданото строителство в мегаполиса Истанбул, застрашително намаляващата зеленина в града нагнетиха допълнително обстановката. Недоволството прерасна в масови протести. Налице е криза на доверието. Напрежението се натрупваше през последните години, а

личността на Ердоган е в основата на проблемите

Протестите са разнородни, няма обособен лидер, който да ги формулира и отстоява, но са легитимни. Вбесяващо е да се чуе от самия премиер, че "решения не се взимат чрез натиск, а с бюлетина", и да се разчита, че щом си спечелил избори с 49%, ти можеш да налагаш на обществото това, което искаш и да не се съобразяваш нито с опозиция, нито с малцинствата. А другите 50% безгласни ли са? Защо ако изпиеш една бира, трябва да ти казват, че не си добър гражданин? Или ако прегърнеш приятелката си на обществено място, това да е непристойно? Младите хора от демократичния свят няма как да го разберат. Не го разбират и младите турци, които са със светско възпитание и високо образование. Фактът, че дедите им са кемалисти, играе голяма роля, защото именно Ататюрк и последователите му десетилетия изграждат модерна Турция, по европейски. Понякога с насилие, но в името на просветено бъдеще, с мюсюлманска религия извън държавното управление. Сега с портретите на Ататюрк се протестира, за да се отхърлят онези ограничения, които не са приемливи за новото време, времето на социалните мрежи и интернет. Тези социални мрежи, които Ердоган и хората му критикуват, а и арестуват младежите, позволили се да ги използват в името на протестите.
Неоосманските въжделения на Ердоган не са онази кауза, която може да бъде притегателна сила за съседи и приятели, защото те съхраняват нелицеприятни спомени от т.нар. османско присъствие по земите си. Да им се вменява принадлежност към такива идеи е най-малкото нетактично. Изказвания за ролята на Османската империя на Балканите, които се правят при официални посещения, например в Сараево и Скопие, или се подчертават на пресконференции с цел отвличане на вниманието от вътрешни проблеми, са неуместни. Особено на фона на случващото се в Турция.
Ще направи ли компромис Ердоган, ще направи ли крачка назад, ще чуе ли демонстрантите? Това наистина е част от демократичното мислене, дори и да си спечелил избори с 49 процента. В Европа и останалия демократичен свят мнозинството задължително се вслушва в малцинството, а ако не го направи, просто пада от власт. В Турция

опозицията е натикана в ъгъла

и е неспособна в момента да се противопостави политически на силния човек в Анкара. Но това не пречи на Калъчдароолу, лидер на НРП, да призовава "да се доверим на народа и да го чуем". Може би Ердоган ще мобилизира привържениците си в контрамитинги. Те вече го приветстваха възторжено при пристигането от Тунис. Може би ще жертва част от средния ешелон във властта, за да успокои страстите. Ще освободи някои полицейски шефове. Протестиращите дори бяха посъветвани да си направят партия, но не се разбра дали това е ирония или доброжелателен съвет. Може би президентът Гюл с по-меките си изказвания и сговорчиви позиции ще се окаже консенсусната фигура на кандидат на ПСР в бъдещи президентски избори? Дори и при променена конституция в частта й за повече правомощия на държавния глава. Това е мечтата на Ердоган и той работи за нея години наред. По закон това е последният му мандат, но след тези протести харизмата му не само е намаляла. Някои считат, че е изчерпана, защото икономическите постижения на страната не са онези отпреди 2 години. Гордостта на Ердоган от достижения като ръст на БВП в размер на 7-9% годишно, когато ЕС е в икономическа криза, му вдъхваше такова самочувствие, че можеше дори да потропва на маса за преговори.
Турция претендира не само за регионален лидер в Близкия изток и Балканите, но и за водещи позиции в Г-20, мечтае и за членство в СС на ООН. Политиката й по отношение на конфликта в Сирия и взимането на страна срещу Асад я постави в ситуация на водеща държава за създаване и укрепване на сирийската опозиция. Оказва се, че турците като цяло са срещу такава политика и това пролича особено след атентата в Рейхалъ до сирийско-турската граница, когато загинаха невинни турски граждани. Започнаха протести. Сега се срива Истанбулската борса - 12-20% надолу, инвестициите в турски акции са на загуба, увеличават се процентите върху лихвите и

дългът на Турция нараства

турската лира рязко се обезценява, финансовите пазари се свиват, турската банка интервенира, за да спаси лирата. Инвестиционните фондове и банки съветват да се изтеглят средствата от турските банки. Това са икономическите последици, но причината не е само в протестите. Още миналата година БВП нарасна само с 2,2%, а прегряването на турската икономика бе факт. В такава ситуация турската криза, защото това е криза, е с отворен край. А как ще реагира Ердоган предстои да видим. Едва ли ще измени на нрава си, дори и да е чул обвиненията в авторитаризъм. Някои кратки негови изказвания в първия ден след завръщането от Северна Африка са обтекаеми. "Природозащитничеството не е вандализъм", "протестите нямат адресат", "отворен съм за всички искания", но и "протестите целят да компрометират преговорния процес с ПКК и решаването на кюрдския въпрос". А този въпрос не касае само Турция. И си остава "ахилесова пета".
А дали в Турция ще се възстанови плурализмът си зависи само от турските граждани. Те поне показаха, че могат да се държат по европейски. Въпросът със забрадките също си е вътрешен въпрос. Само да не го налагат навън. В крайна сметка Ердоган си остава най-популярният политик на Турция в наше време, но поляризацията на страната му може и да не му осигури президентския пост. На някои им се привиждат и предсрочни избори. Предстои им интересен живот на турците. На нас също, защото след гръцката криза сега и турските събития няма как да не ни се отразят. Най-вече икономически.

Момичето в червено се превърна в символ на антиправителствените протести. Фигурата на Сейда, облечена с червена рокля, вече е отпечатана на плакати, които носят демонстрантите

Недоволните от политиката на Ердоган протестират с портрети на Ататюрк, отхърляйки онези ограничения, които не са приемливи за новото време - БГНЕС

Хора от различни краища на света изразиха солидарност с протестиращите в Турция. Няколкостотин души се събраха в събота в Манхатън, за да подкрепят продължаващите протести. На снимката - демонстранти в Германия - БГНЕС