Народният танц е предизвикателство

РАНГЕЛ ВАНГЕЛОВ е роден през 1984 г. Народните танци стават част от живота му, когато е едва 6-годишен. Завършва Националното училище за танцово изкуство с почетен диплом за високи творчески постижения и отличен успех. До 2006 г. участва в спектаклите на Нешка Робева "Два свята", "Орисия", "Триптих" и др., след което продължава професионалната си кариера на танцьор, постановчик и репетитор в Русия, Сърбия и България. Преподава български народни танци в ПГИИРЕ "М. Еминеску" и в 41 ОУ "Св. Патриарх Евтимий". През 2009 г. основава танцов колектив "Вангелофф", на който е художествен ръководител и хореограф. Все още е и танцьор към фолклорна формация "Български ритми", която показва родния фолклор на чужденци.

Цитат:
Закърмен съм с магията на българското народно хоро и корените, които имам, ме удържат тук


- От малък се занимавате с народни танци. Как започна всичко?
- Когато бях на 6 г., на сватбата на моя вуйчо баба ми ме качи на една маса. Оркестърът засвири ръченица и това беше началото. В рода на майка ми почти всички са се занимавали с танци, но не професионално. Прадядо ми Тодор е бил тъпанджия.
- Не се ли чувствате като бяла врана с танците на фона на случващото се в обществото - протести, социално напрежение, недоволство, битки за власт, а вие - танци?
- Ако кажа, че е лесно - ще излъжа. Ако кажа, че не е имало предложения да замина, или варианти да се занимавам с нещо друго, пак ще излъжа. Закърмен съм с магията на българското народно хоро и корените, които имам, ме удържат тук и ме мотивират. Хората, с които се занимавам в танцовата зала, са страхотен стимул, който дава смисъл на всичко, което правя.
- Има ли място народният танц в днешния свят на българина?
- Българинът може да приеме всичко, да опита всичко, може и да изпробва всичко, но от корена си не може да бяга. Тези танцови школи, които в последните 6-7 години са хит и във всеки град ги има, а и по селата, се оказват уникален отдушник на онова, което ни се случва - напрежението, стресът, умората, безпаричието. Само в София те са над 200. Има школи, чиито участници наброяват над 300 човека. И те танцуват. Има и друг момент. Твърде много хора, идвайки в София от по-малки населени места, установявайки се тук, изпитват тъга. В школата по танци те се чувстват близко до родния край.
- Денсинг старс победи ли хората на Дико Илиев?
- Денсинг старс е лъскаво шоу, чийто рейтинг е много висок. Народните танци са страшно трудни, изискващи голяма интелигентност, на първо място, за да ги разбереш, за да се справиш с неравноделните тактове и бързината, с която трябва да бъдат изтанцувани. Не подценявам другите стилове, но народният танц е предизвикателство.
- Ще има ли някой ден български танцов състав като Lord of the Dance например, който ще се наложи като марка?
- Безспорно Lord of the Dance е марка. Безспорно много от младите поколения, и от моето също, сме се впечатлявали от това, което те правят. Но хората, които се занимаваме с български народни танци, знаем, че и ние сме много добри и че абсолютно същото нещо, което виждаме при тях, може да бъде направено и от нас. Що се касае до марка, ансамбъл "Филип Кутев", ансамбъл "Пирин", ансамбъл "Тракия" са безспорна българска марка. По отношение на различното, на съчетаването на няколко стила танц, веднага посочвам за пример шоуто на Нешка Робева. Тя е школа, простираща се далеч отвъд танца. Школа за характери, за визия за танца.
- Танцува ли българинът?
- Българинът, ходейки по улиците, танцува чрез походката си. От друга страна, няма празник без фолклорен танц. Бумът на танцовите школи провокира интереса. Ние сме податливи на предизвикателства.
- Бил сте репетитор на чужденци. Как се справят те с нашите народни танци?
- Част от групите, които тренирах, бяха любителски танцови колективи и те идваха, за да се включат в мастерския клас, който водех. Респектиран съм от любовта към нашите народни танци, която имат руснаците. Справяха се бързо, заобикваха това, което правят, и най-важното - вникваха в онова, което съм им преподавал. Не мога да не отбележа специално танцов колектив "Климовчанка". Това беше една моя сладка любов, казвам го от все сърце. В лицето на техния ръководител Надежда Сурганова срещнах безкрайно искрен и чист човек, който по свой образ и подобие е създал колектива си. По тяхно желание поставих два авторски танца при тях в Русия, които им носят слава и разнообразяват репертоара им. Първият е шопски танц, а другият - турски.
В Русия държавата помага безкрайно много на самодейните танцови групи, които през определен период (три години) защитават звание - "заслужил", "народен", "образцов". На всяко звание съответства определена финансова подкрепа от държавата. Колкото репертоарът на даден колектив е по-разнообразен и богат, толкова повече се качва рейтингът му, а съответно и финансирането.
- Българската държава прави ли нещо за развитието на народните танци? Как се издържат танцовите колективи?
- Няма да съм първият, но дано да съм последният, който в прав текст ще каже, че България към момента нищо не прави за самодейните танцови школи. Благодарение на таксите, които получаваме от хората, които идват на репетиции, сами издържаме себе си, плащаме наемите на залите, шием костюмите си, плащаме пътуванията си от град до град. В София има много танцови форуми, които са с фестивална такса, която плащаме сами.
- Колко човека обучавате в момента?
- Между 150 и 200, разпределени в пет различни по нива групи с различна степен на владеене на народния танц, и две детски групи от 41 ОУ в столицата.
- Къде е голямото предизвикателство за вас като репетитор и учител - при малките или при възрастните?
- Предизвикателството е българинът. Толкова сме компетентни, толкова можещи, толкова знаещи и сме "професори" по всичко, че ако не подбирам подходящия метод, език, способ, и с децата, и с възрастните е колкото лесно, толкова и трудно.
- Откога се занимавате и с деца?
- С детски танцови групи започнах като ученик в IХ клас. Моят преподавател, Никола Колев, ръководител на ансамбъл за народни песни и танци "Искър", имаше и детска танцова школа. Той ме избра за асистент-педагог при заниманията с децата. От две години работя по проект "УСПЕХ" към 41 ОУ. Намирам го за перспективен, защото дава възможност на млади хора, включвайки се в творчески групи, да се докоснат до народното творчество. Децата не заплащат нищо, което облекчава родителите. Средствата, които ни се предоставят, ми позволиха да ушия костюми, което допълнително мотивира децата. Проектът приключва през 2014 г. И аз, и моите колеги, които активно работят по този проект, вярваме, че ще бъде трансформиран в друг или ще продължи още три години. С тези европейски средства се дава възможност да се развива нещо, което не е толкова комерсиално, каквото са народните танци, но пък е добре те да бъдат съхранени и познавани, защото са част от българската идентичност.
- От колко години е добре да се занимава едно дете с народни танци?
- Българският народ е казал - човек трябва да узрее за дадено нещо, за да започне да го прави. Най-малките ми ученици сега завършват втори клас, а най-възрастният танцьор е на 63 г.
- Какво казвате на децата?
- Започвам винаги с непринуден разговор с тях, защото, макар и малки, имат своите терзания, дилеми, вълнения. Моята първа работа е да ги изслушам, да ми разкажат как е минал учебният им ден, да ги попитам какво им предстои утре и когато изкажат всичко, което им тежи, сякаш душите им се изчистват и по-лесно приемат танцовата форма. Тогава за мен става лесно. Децата са толкова обременени в днешно време с всичко, което им се случва - тежък, че и неразбираем, учебен материал, частни уроци, които посещават, различни видове изкуства, които искат да изучат или поне да опитат, и ми е безкрайно жал, че нямат време за волни игри. Много жалко, че в тези трудни години, в които живеем, родителите отделят изключително малко време за тях. Твърде ограничени са миговете, когато след училище родителят сяда и говори с детето. По-скоро се случва следното - вземат ги, пускат ги вкъщи на компютъра, нахранят ги и лягат. Не питат добре ли са, какво се случва в училище. Оправданието е, че конкуренцията е голяма, че трябва да се работи, да се изкарват пари. Но някога - и в по-бедно, и в по-мърляво, прощавайте, време, нашите баби и прабаби са гледали по пет деца и те са ставали хора. Днес учителите сме се превърнали във възпитатели, на които родителите разчитат безкрайно. И когато родителят види, че детето не става това, което той иска, на първо място е виновен учителят.
- Какво трябва да се случи, за да не се загубят фолклорната традиция и творчество, да не ги затиснат новостите на модерния свят?
- Във всяко българско семейство трябва да се говори за магията и мистерията на българския фолклор, за традициите ни. Това е най-сигурният, най-трайният начин те да достигнат и да станат част от живота на младите хора.
- Какво предстои на танцов колектив "Вангелофф"?
- В началото на юли ще участваме за втора поредна година на фестивала "Разиграно оро" в Охрид. Имаме желание да се включим във всички фестивали, те и в България не са малко, но финансовото осигуряване - транспорт, фестивална такса, престой, е сложно. Селектирам цялата концертна дейност през нашата учебна година така, че да не ни забравя българската публика, да се чува, че ни има, но и така, че да се докосваме до емоцията, която дава международната танцова сцена.
- Какво искате хората да си представят, като се каже "танцов колектив "Вангелофф"?
- Стил, чистота, новаторство и танц. Не казвам български народен танц, защото се надявам да развия танцовата си школа и в други стилове, имам предвид фолклорни танци и на други народи. Искам името ми да бъде гордост за България така, както Мойсеев за Русия.