Печеливши и губещи

Бяхме свидетели на няколко инициативи, които поемаха Европейският съюз и САЩ, за задълбочаване на икономическата връзка помежду им. Нито една от тях обаче не бе реализирана докрай. Сега на дневен ред отново е подобно споразумение, за чието осъществяване вече бяха направени първите стъпки. Миналата седмица Европейската комисия получи мандат за започване на преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ. Предложената преди години идея беше съживена в момент, когато и ЕС, и САЩ се стремят да стимулират отслабените си икономики. На срещата на лидерите на страните от Г-8 официално беше обявено началото на преговорите. Няколко дни преди това Франция извоюва своеобразна победа, настоявайки за изключването на културата от бъдещите преговори, които се очаква да продължат около 2 години.
Първите сигнали за започване на преговори между двете страни на океана се появиха още в началото на февруари, когато лидерите на ЕС се обявиха за сключване на двустранно споразумение за свободна търговия със САЩ. За целта ЕС отмени забраната за внос на живи свине и говеждо от САЩ. С тази стъпка официален Брюксел се отказа от своите строги изисквания към безопасността на хранителните продукти и спазването на хигиената в процеса на производство на месо и даде път за по-нататъшно сътрудничество.
Амбициите и желанията на политиците от двете страни на Атлантическия океан са доста смели. Те се надяват, че подобна сделка ще премахне всички митнически тарифи и ще хармонизира регулаторните бариери. И макар търговските тарифи между ЕС и САЩ да са вече достатъчно ниски - средно около 3 процента, окончателното им отпадане ще даде допълнителен тласък на трансатлантическата търговия, смятат ентусиастите. В момента търговията на стоки и услуги между ЕС и САЩ се равнява на 2 млрд. долара на ден. По-големите въпроси обаче идват от нетарифните регулаторни бариери - стандартите за проверки, сертифициране и лицензиране, по които ЕС и САЩ се различават значително. Или както заяви председателят на Европарламента Мартин Шулц: "Имаме различни разбирания за безопасността на храните, защитата на потребителите и стандартите за околната среда."

Препъникамъните

С големите амбиции обаче редом вървят и големите предизвикателства пред преговарящите. Европейският съюз трябва да се съобразява с интересите на всичките 27 страни членки, които на 1 юли ще станат 28, и Европейския парламент, докато администрацията на Обама ще трябва да се бори с Конгреса и индустриалните лобита, чиито интереси биха били засегнати от евентуално споразумение.

Снимка Пресфото БТА
Преговорите за трансатлантическа зона за свободна търговия няма да се окажат лесни като детска игра... -

Един от най-проблемните въпроси е този за генномодифицираните организми (ГМО), които все повече се използват в САЩ, но се приемат скептично в Европа. Франция отново се явява най-върлият противник на ГМО с години наред традиции на анти-ГМО движение. Като цяло европейските страни са известни с негативното си отношение към генната модификация, приета добре в САЩ, и за която американците винаги са лобирали активно в рамките на преговорите.
Друга област, която може да предизвика сериозни разногласия, са обществените поръчки, където т.нар. правила Buy America представляват бариери в Европа. В САЩ съществуват доста правила за обществените поръчки, които са пригодени в полза на американските компании и в условията на финансова криза ги укрепват. Европейците ще настояват за цялостното им премахване или поне значителното им редуциране, което пък ще срещне отпора на американския Конгрес.

Пред доста тежки пречки ще се изправят преговарящите от двете страни на океана. Въпросът за ГМО е един от най-проблемните

Поредната, но със сигурност не и последната спънка пред преговорите ще се окаже и интелектуалната собственост и политиката спрямо личните данни и потребителската конфиденциалност. САЩ имат изключително черна хроника в опитите за прокарване на спорни законодателства като SOPA, PIPA и доста дейно участие в ACTA, предизвикала масови протести по света, но най-вече в Европа. Към момента важи и нов проблем за виртуалното пространство и потребителите в лицето на CISPA. Синхронизирането между САЩ и ЕС в тази насока също няма да е никак безоблачно. Европейският съюз вече увери, че защитата на данните - тема, която в последно време отново е във фокуса на общественото внимание заради последните разкрития за програмите за следене на американското правителство, няма да бъдат част от планираните преговори. ЕС настоява строгите европейски стандарти за личните данни да се прилагат и от компании като фейсбук. Тази област на сътрудничество ще се окаже трудно препятствие и за двете страни.
Съревнованието между между американския "Боинг" и европейския "Еърбъс" продължава да бъде спорен въпрос за свободните търговски и инвестиционни отношения между двете икономики. Една бъдеща сделка за свободна търговия ще трябва да включва и споразумение за това как всяка страна ще подкрепя своя въздушен лидер. И друга война има във въздушното пространство - как да се регулират въглеродните емисии от самолетите. Европейците създадоха свой режим за по-ниски вредни емисии. Доста ще трябва да се поработи и в тази насока.
Предизвикателство ще бъдат и т.нар. "географски индикатори", които позволяват поставянето на фабрична марка на определени местни продукти - напрмер пенливото бяло вино от региона Шампан.
Извън дискусиите на високо равнище, голям фактор ще се окажат европейските и американските граждани в качеството си на потребители и на производители. Според много от тях подобно двустранно споразумение ще защити едрите играчи на пазара и ще подбие малкия и средния бизнес.
И от двете страни на Атлантическия океан правителствата ще изпитат трудности при постигането на финално споразумение с местните законодателни органи. В САЩ някои членове на Конгреса са твърде скептични, тъй като смятат, че подобна сделка ще изложи американските работници на риск за сметка на корпоративните интереси. В Европа, докато страните в периферията затъват все повече в рецесия, също са налице подобни тревоги.

Големите очаквания

Не само че ЕС и САЩ са най-големите икономики, а и най-големите търговски партнъори за останалите икономики. Американските инвестиции в Европа са 3 пъти по-големи, отколкото тези в Азия. Европейските инвестиции в САЩ са 8 пъти повече от тези в Китай и Индия, взети заедно.
Очакванията са големи, цифрите са впечатляващи - обширно търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ ще донесе около 100 млрд. евро годишно за двете страни - печалбите за ЕС ще възлизат на над 100 млрд. долара годишно, а тези за САЩ ще гравитират около 90-95 млрд. долара. Пактът ще отговаря за над 1/3 от световния търговски поток. 2 милиона работни места ще бъдат създадени от двете страни на океана. Трансатлантическа сделка ще открие 1,1 млн. работни места в САЩ, 400 хил. във Великобритания и от 100 хил. до 200 хил. в Германия, Италия, Испания и Франция. Двата най-големи пазари в света са се отправили към постигането на златна ера според прекалено оптимистичните очаквания на ентусиазираната Европейска комисия.
Въпреки рецесията на Запад САЩ и ЕС все още представляват около 50% от световния брутен вътрешен продукт. Инвестициите и търговията между тях са били на стойност 4,5 трлн. долара през 2011 г. според "Блумбърг". Двустранната търговия на стоки и услуги е достигнала 636 млрд. долара през същата година, или почти 40% от общата за света, и 594 млрд. долара през ноември 2012 г.
Някои изследвания показват, че намаляването на тарифите, регулаторните бариери и отварянето на нови сектори за инвестиции може да увеличи растежа на ЕС и САЩ с между 1,5% и 2% на година. Според оценки на Германския фонд "Маршал" премахването на търговските бариери може да повиши брутния вътрешен продукт на ЕС със 190 млрд. евро, а на САЩ - със 100 млрд. евро. Тези числа не са за пренебрегване, но всъщност представляват доста скромен принос за световната икономика.
От двете страни на океана се надяват, че подобно търговско споразумение може да бъде стимул за икономиката, без да представлява тежест за данъкоплатците.

Ползи и негативи

Бъдещо двустранно търговско споразумение изглежда доста примамливо. Докато обаче ще има толкова много печеливши, от друга страна, ще има и немалък брой губещи. Обемът на световната търговия няма да се повиши рязко с подобна сделка. Просто защото няма да бъдат създадени нови търговски потоци, а вече съществуващите ще бъдат пренасочени. Според съвместно проучване на института за икономически изследвания Ifo в Мюнхен и фондация "Бертелсман" двете търговски зони ще търгуват помежду си, докато износът към други региони и по-специално вносът от Латинска Америка, Азия и Африка в новата търговска зона ще намалее значително.
Някои експерти смятат, че САЩ биха извлекли много по-голяма полза от трансатлантическо търговско споразумение, отколкото Европейският съюз. Подобна сделка ще подпомогне американския ентусиазъм за световно доминиране и ще задълбочи евроскептицизма. Търговските потоци вътре в ЕС ще спаднат драматично, тъй като повече стоки и услуги ще бъдат пренасочени към САЩ, което ще постави някои страни членки в доста неизгодна позиция. Например търговията на Германия с Великобритания, Франция и Италия ще се свие, както и търговията на Великобритания с Ирландия, Испания, Франция, Италия и Германия. "От икономическа гледна точка това не е голям проблем, но от политическа е... Трудно ще бъде да задържим страните заедно, интегрирани", твърди Улрих Шуф, изпълнителен директор във фондация "Бертелсман".
Най-облагодетелствана от либерализацията на пазара ще бъде Великобритания, където БВП на глава от населението ще се повиши на 9,7 процента в дългосрочна перспектива. Франция ще извлече доста по-малка полза - 2,64 процента. Ползите за Германия също ще бъдат под средните - 4,68%, докато потенциалният ефект в Швеция, Ирланидя и Финландия ще бъде малко над скромния.
Евентуално споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ ще има и доста негативен световен ефект. Напредналите страни като Канада, Австралия и Япония ще пострадат сериозно. Мексико и Чили, които имат силни търговски връзки със САЩ, ще изпитат най-негативен ефект, заедно с повечето страни в Африка, Азия и Латинска Америка, с изключение на Бразилия.
Китайските търговски потоци към САЩ също ще намалеят, но ефектът върху китайските глобални доходи ще бъде само с 0,4 процента спад на глава от населението. Европейският съюз пък е най-големият търговски партньор на Китай. Акт на протекционизъм в плановете на ЕС за създаване на свободна търговска зона със САЩ съзират от Пекин, изразявайки опасения, че този план цели да изолира трансатлантическата икономика от останалата част на света.
Австралия също ще бъде сред губещите, тъй като продукцията, която ще изнася към в новата свободна търговска зона, ще поскъпне. Страни като Бразилия, Казахстан и Индонезия може да отнесем към печелившата страна, тъй като ще имат възможността да пласират суровините си на доста по-голям пазар.
Експерти смятат, че някои страни ще успеят да намалят негативите, като приемат някои от елементите на бъдеща трасатлантическа сделка. Министерството на икономиката в Берлин настоява, че ЕС трябва да се увери, че споразумението ще бъде отворено и за други държави. И все пак едно споразумение, чието сключване е изисквало огромни усилия, надали ще бъде преразглеждано наново заради появата на нови участници в него, коменитират специалисти.
Гореспоменатото изследване на фондация "Бертелсман" и базирания в Мюнхен център за икономически изследвания Ifo показва, че за всички членове на планираното споразумение ще има определени ползи, но големият победител, разбира се, ще е отвъд Атлантика, а именно САЩ. В изследването са били симулирани възможните ефекти върху 126 държави от подобна сделка. Моделът, който са използвали, им е позволил да разгледат състоянието на световната икономика през 2010 г., ако тогава вече е съществувало подобно споразумение. Те са разгледали два сценария - ако се премахнат сегашните тарифни бариери между САЩ и ЕС и ако се постигне много по-широкообхватна търговска сделка, включваща премахването на всички бариери пред двустранните търговски и инвестиционни отношения.
Индийският професор Джагдиш Бхагвати, който понастоящем преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк, е един от най-уважаваните експерти по търговията в световен мащаб. Според него съществува опасност Европа да бъде изместена от позицията на движеща сила в една евентуална многостранна търговска либерализация. По негови думи, ако се стигне до трансатлантическо споразумение, "европейците ще трябва да обръщат по-голямо внимание на интересите на САЩ и техните лобистки групи".
Световният икономически експерт Лангхамер пък се опасява, че едно трансатлантическо споразумение би навредило на търговския баланс на Европа, спъвайки икономическите отношения на ЕС с изгряващите икономики.
Джагдиш Бхагвати също вижда ситуацията по подобен начин. От европейска перспектива проектът като цяло "не е добра идея". По отношение на търговията Европа е по-гъвкава в сравнение със САЩ - заради инициативата "Всичко освен оръжие" (EBA), която дава възможност на най-бедните държави да изнасят стоките си, без да бъдат облагани с мита в рамките на Европа (с изключение, разбира се, на оръжие). "Именно заради това ЕС трябва да се откаже от плановете си. В противен случай само ще отслаби позициите си".

Многостранно сътрудничество

В свой анализ "Файненшъл таймс" сочи, че в крайна сметка негативите може и да надхвърлят ползите, докато поддръжниците на такова споразумение изтъкват предимно ползите. Най-важното, което изтъкват повечето експерти, е, че една трансатлантическа сделка ще подкопае многостранното сътрудничество и в частност приключването на преговорите в Доха, както и ще отслаби многостранните институции като Световната търговска организация (СТО). Основният недостатък на евентуалното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ е, че то може да угаси и последната надежда за постигане на истинско многостранно търговско споразумение. Кръгът от Доха на Световната търговска организация, който започна през 2001 г., е парализиран. Търговският съюз между ЕС и САЩ би могъл да изпрати сигнал, че най-накрая е настъпила ерата на двустранните търговски споразумения. С всяко ново споразумение обаче общата световна търговия не става по-свободна, а дори напротив - още по-заплетена.
Многостранните правила губят значение в един свят, където идват да доминират двустранните споразумения, отбелязват от "Файненшъл таймс". Многостранноста е толкова важна за търговията, защото дава равен шанс на всички народи да се възползват от глобализацията. Рискът от протекционизъм и търговски войни е още един аргумент в полза на многостранния подход.
По време на годишното си послание на 12 февруари американският президент Барак Обама заяви ясното си желание за създаване на трансатлантическа зона за свободна търговия, която ще подпомогне икономическия ръст на всички участници. Евролидерите също са убедени в преимуществата на такова споразумение за отслабената европейска икономика. Ако се постигне такава сделка, при положение, че проблеми се ширят на няколко фронта, то дано едните не се облагодетелстват в полза на другите. И европейската икономика не затъне още повече, подпомагайки американската...