Накъде ни води Харта 2013?

След 10 дни скандирания, протестирания и демонстрации, най-накрая част от протеста срещу кабинета роди своя програмен документ. Той е озаглавен "Харта 2013: за разграждане на плутократичния модел на българската държава".
Подобен тип програма е абсолютно необходима. В Харта 2013 година политическият анализ се припокрива с действителността, но генералният проблем на България съвсем отсъства от нея. Защото не можем да кажем, че олигархичният модел на държавност напълно е потъпкал свободата или е смазал институциите. Най-лошият ефект от него е чудовищната бедност, която в последните 4 години достигна размери, които се изразиха в протестни самозапалвания.
Не политическото статукво, а икономическото такова е основният проблем на България. Дори да направим съвършените институции, ако върху тях се упражнява системен корупционен натиск от страна на големия бизнес и монополите, то всяка идея за промяна може да бъде удавена. В Харта 2013 обаче няма нито една дума за бедността, социалната политика или монополите. В нея дори не е дефинирано какво е това "олигархия", което предизвиква съмнения, че една част от олигархията иска да си припише бунтарски статут, като се изправи срещу другата.
Ако това е смисълът на промяната - да избираш между олигархии, от България няма да остане нищо и то в съвсем обозримо бъдеще. България има път към бъдещето, но той минава през проект за социална държава, през смяна на икономическия модел, през борба с бедността. Не можеш да имаш блестяща демокрация при чудовищна бедност.
Хубаво е протестиращите да знаят и това.