Новите/стари разделителни линии

Наистина не е необходимо човек да е експерт, за да си даде сметка, че конфликтът в Сирия, политическите размирици в Египет, атентатите в Либия и дори масовите протести в Турция са някак свързани. Както впрочем и последователните събития в целия регион на Близкия изток през последните години след т.нар. Арабска пролет.
Всеки може да открои, че в крайна сметка става свидетел на постепенно връщане на нови диктаторски режими в името на религията, т.е. на власт идват проислямистки правителства, но социална справедливост, в името на която се вдигнаха масите, не се получи. Напротив, възникнаха етнически и религиозни конфликти и то на фона на разрастваща се бедност.
Протестите в Египет тези дни са поредно доказателство в тази посока, а при най-кървавия епизод от т.нар. Арабска пролет - Сирия, битката продължава. Битка, която самите опозиционни сили, воюващи срещу Башар Асад, определят като израждаща се в конфликт между сунити и шиити, но на практика засилва страха на Запада от заемане на властови позиции от страна на представители на радикални ислямистки движения, дори "Ал Кайда".
Твърди се, че президентът Обама няма симпатии към нито една от страните в сирийския конфликт, особено по отношение на религиозните противоречия. Независимо от официалната подкрепа за опозицията и приетото решение да й бъде предоставено съответно оръжие. Съобщава се, че до месец през Йордания ще се извършват доставки и ще се обучават бойци от по-умерени групировки.
В същото време обаче 8 членове на Републиканската и Демократическата партия в САЩ са внесли проект в Камерата на представителите и в Сената с цел спиране на военната помощ за опозицията без одобрението на Конгреса. Опасенията им са, че такава военна помощ ще свърже пряко САЩ с шиитско-сунитската война на територията на Сирия. Това на фона на влизането в задънена улица на международните усилия за втора Женевска конференция за намиране на политическо решение за сирийската криза с прекъсване на връзките с "Ал Кайда".
Някои успяват да четат уроците от Ирак и Афганистан и предупреждават, че оказването на военна помощ може да обърка допълнително положението. Намесата в такава ситуация, както в Либия, често води до загуби на американци и струва достатъчно много на американските данъкоплатци. Сигурно и ще удължи войната.
Казват, че доставките на оръжие са предвидени за началото на август, когато се очаква и офанзива на опозиционните сили в Сирия. Отлагането на съгласуваната между Русия и САЩ Женевска конференция може и да се дължи на опасенията, че така се предотвратява капитулацията на Башар Асад след успешните военни операции на режима му напоследък. Всъщност обаче продължаващият конфликт не само застрашава да се разпростре из целия регион, но след руския Тихоокеански флот, може да докара в Средиземно море и 6-и американски флот. Независимо че според зам. външният министър Богданов Русия изцяло се е изтеглила от сирийската си база "Тартус".
В тази ситуация "мостът между Европа и ислямския свят в Близкия изток и Северна Африка", както определят Турция, се намира в състояние на дълбоки различия в обществото по отношение на ценностната ориентация. Не само, че 66% от гражданите в страната не одобряват политиката на Анкара по отношение на сирийската криза, но и са в ужас от вълната сирийски бежанци, които търсят устройване в Турция и отнемат работни места. Продължаващите с различна интензивност и разнообразни като изява масови протести в страната извадиха на бял свят наличието на  непримиримо разминаване между авторитарния начин на управление и исканията на западно ориентираните граждани, които не могат да приемат авторитарната ислямизация, намесата в личния живот и поставянето на религията в позицията на определяща дневния ред на обществото. По всеобщи оценки в дъното на протестите е дълбокото несъгласие с пълзящата ислямизация на Турция, връщането й към правила и порядки, които няма как да не я капсулират в затворено религиозно общество и да я отдалечат от европейските съвременни възгледи. Сянката на Иран в това отношение е красноречива, защото и там в началото всички подкрепяха духовните водачи, а сега младите хора на страната търсят други хоризонти и едва ли не всеки си дава сметка за необходимостта от мостове с останалия цивилизационен свят. Няма как липсата на свобода, продължаващата с десетки години еднолична авторитарна власт и въвеждането на крайни религиозни догми да не се окажат окови за младите образовани хора, които предпочитат да са в интернет пространството, вместо на беседи за неоосманизъм или ролята на султанската институция в някогашната Османска империя.
Историята е любопитно и поучително четиво, но в ХХI век трябва да се чете с модерни очи. Може би затова и ЕС, независимо от възмущението си от проявеното насилие към демонстрантите в Турция от страна на силите за сигурност, проявява стратегическа воля и отвори нова преговорна глава, което би трябвало да се отрази положително на евроинтеграционния процес на Анкара. В отговор, типично в свой стил, проф. Давутоглу, външен министър, посочва,че "китка пролет не прави" и тази "недостатъчна стъпка" трябва да бъде последвана с отварянето на глави 23 и 24, което да "компенсира изоставянето на преговорния процес през последните години". Въпросът с визите, разбира се, е другата болна тема за Турция, но декларации като "членството на Турция в ЕС е от глобално значение и се очаква решителност от страна на Брюксел" не звучат много европейски в края на краищата. Особено на фона на "демонстративни действия за налагане на виждането в международното публично пространство за съществуване на сериозна нестабилност в Турция", както сам проф. Давутоглу е определил позиции по време на срещата си с посланиците на страните членки на ЕС в Анкара преди дни. Още повече че икономическата ситуация в страната вече е различна, не в духа на преекспонирана гордост от продължил години впечатляващ ръст на БВП и при открито признаван провал на политиката за "нулеви проблеми със съседите".
Предстоят решаващи местни и президентски избори и очакванията са, че страстите отново ще забушуват. Лозунгите от протестите "ние сме войници на Ататюрк" показват, че част от обществото си е дало сметка, че няма повече време за губене и че политиката на Ердоган работи за обвързване на процесите в Близкия изток и създава условия за необратима цялостна ислямизация, неприемлива за образованите и светски настроените граждани.
Предстои да се види кой как е разчел сигналите на обществото, но исканията за парламентарно разследване на протестите и продължаващите арести, в това число на непълнолетни, не са в европейска посока. Може би и затова като цяло ЕС е особено предпазлив в дебатите за турското членство в Европейския съюз. Канцлерът Ангела Меркел е "ужасена" от твърдия отговор на правителството на Ердоган, който е потиснал свободата на изразяване на протестиращите, а Австрия и Холандия са посочили, че "виждат Турция по-скоро в ролята на привилегирован партньор, отколкото член на Евросъюза".
Нашият глас обикновено е в хора на ЕС и няма как да е иначе. Сърцата ни, обаче, са при младите хора на Турция, онези, които мислят по европейски и имат куража да го изразят. Без да нарушават закони и правила на модерния свят.

Във връзка с годишнината от управлението на египетския президент Мохамед Морси се състоя масов протест. Държавният глава е на власт от една година, но демонстрациите срещу него са ежедневие отдавна. Опозиционният лидер Мохамед ел Барадей призова всички египтяни да се включат в протестите и да свалят от власт Морси, който, по думите му, се е провалил

Всекидневие в Сирия
БГНЕС