Нова политическа страница в Албания?

Странно, но ние на практика знаем повече за Запада и Изтока, дори в подробности, отколкото за съседите си. С тях заедно и поотделно обикновено си живеем в миналото, често ставаме жертви на политики, които няма как да са в наш интерес. Още повече, когато става въпрос за страна като Албания, която до 1912 година всъщност никога не е имала собствена държава, била е дори в границите на Първото и Второто Българско царство, в земите на Симеон и Иван-Асен II, миналата година празнува 100 години от обявяването на независимост от Османската империя и няма умора да развява червените национални знамена с двуглавия орел дори зад граница. Защото от 1990 година до днес 20 процента от населението е напуснало страната си, милиони са гастарбайтерите албанци по света, най-много в Гърция, а население с такъв етнически произход има в почти всички балкански страни, най-вече в Македония и Косово.

Като кмет на Тирана Еди Рама успява да завърши генералния план за устройство на центъра на града с паметника на Скендербег - албанския национален герой

Българите обикновено, щом стане дума за Албания, се сещат за един не особено лицеприятен израз, но по-важното е, че експерти и коментатори не се притесняват да определят страната като проблемна и да казват "албански проблем" за всичко, което се случва в Тирана. Особено когато се коментират избори и всякакви вътрешни събития, които по принцип почти винаги са придружавани с използването на силови средства. Налагането на волята става чрез насилие, а тази практика е известна по света като балканска. За Албания причината е може би в твърде бързото преминаване от състояние на пълна държавна изолация по времето на Енвер Ходжа към така наречената "демокрация на матрицата". Няма как това да не създаде проблеми във вътрешен план, но най-вече в международен. Дори току-що отминалите парламентарни избори, спечелени от Социалистическата партия на Еди Рама с над 57 на сто спрямо 39 процента на управлявалата до момента дясноцентристка коалиция на премиера Сали Бериша, не направиха изключение от тази практика.

Социалистите тържествуват, след като бяха обявени резултатите от изборите

Не се размина без убийство и силови неуредици, което поставя страната в позицията на проблемна, с

непримирима политическа конфронтация

и естествено обрича очакваните демократични реформи най-малкото на отлагане във времето. Както и процеса за присъединяване към Европейския съюз. Тирана не успя да получи статут на кандидат за членство в Евросъюза, за който се знае, че прилага утвърдена система за натиск с цел демократични реформи и изпълнение на определени критерии в тази насока.

Новият албански премиер Еди Рама е убеден, че програмата на социалистите ще успее да извади от бедност 95 на сто от албанците

Албания стана член на НАТО през 2009 година и то поради геостратегическите интереси на влиятелните страни от Алианса. Това не спря разногласията и противоречията между управляващата десница и лявата опозиция, които в последния преди изборите парламент играха позната вече и у нас игра с "иди ми-дойди ми", разменяха обвинения в корупция, лично облагодетелстване и ограбване на държавата в големи размери.
Резултатите от изборите показаха, че в парламента с 84 места влиза Социалистическата партия, която ръководи коалиция "Алианс за Европейска Албания" в състав от 37 партии, Демократическата партия на Сали Бериша с 53 места, "Червено-черен алианс" на Крешник Спахиу и хората на експрезидента Бамир Топи.
Бериша и Рама водиха агресивна кампания, изпъстрена с негативни клипове, обикаляха страната с нахъсващи слова и не успяха да попречат на проявите на насилие по места.
Социалистите осигуриха дори излъчване на телевизионни клипове в съседна Гърция, където има милионна имигрантска албанска общност. Еди Рама, лидер на социалистите, акцентира в своята кампания на икономиката с лозунг "Възраждане". Обеща да въведе прогресивна данъчна система вместо плоския данък от 10 процента, който приложи Сали Бериша. Еди Рама е убеден, че прогресивната данъчна система ще е изход от кризата за малките и средни предприятия, а заедно с цялостната програма на Социалистическата партия ще успее

да извади от бедност 95 на сто от населението

В отговор Сали Бериша, Демократическа партия, организира своята предизборна кампания въз основа на постигнатото от правителството му в изграждането на пътища, магистрали и инфраструктура. Някак и това ни звучи познато. Но самите албанци твърдят, че всеки втори в страната е без работа, че само около 20 процента от работещите са на трудов договор, а останалите нямат гаранция за нищо. Женският труд е преобладаващ, но неоценяван. Стандартът на живот на албанците се крепи на преводите в размер на 1,5 милиарда евро годишно от имигрантите, главно от Гърция и Италия, а това са около 450 евро на глава от населението, т.е. около една трета от брутния вътрешен продукт (БВП). Смята се, че около 50 на сто от БВП се определя от контрабандата и трафика на наркотици, което прави 2,5 милиарда евро на година. Може и да се спори в конкретика по въпроса, но практиката е известна от години.
Това е сериозен проблем и влияе пряко върху нивото на престъпността. И то в едно общество, което се смята за еднородно - 95% албанци, в това число 70% мюсюлмани, 20% православни християни и около 10% католици. До 1989 година религиите са били забранени и днес почти не се срещат жени със забрадки по улиците на големите албански градове. Хората не се гледат с подозрение заради религията си, не пълнят храмовете си по начин, характерен за други страни.
В тази връзка е интересен животът на победилия в последните парламентарни избори Еди Рама, лидер на Социалистическата партия. Роден е в Дурас, Драч, в семейството на скулптор и лекарка, с вуйчо Спиро Колека, член на Политбюро на албанската компартия. Бил е играч на "Динамо" и националния отбор по баскетбол, включва се в първите студентски демократически движения след свалянето от власт на Енвер Ходжа, но ги напуска след идеологически сблъсъци със Сали Бериша и появила се непримиримост между тях. След издаването на книга в съавторство с публициста Адриан Клоси, женитба и последвал развод, емигрира във Франция.
Живот като за кино, но режисьорът няма как да не е балканец, защото емоцията може да се предаде само от познавач. Във Франция води живот на художник, участва в изложби, но се завръща окончателно в Албания по покана на Фатош Нано, тогавашен премиер, и става министър на културата. Известен е със своята екстравагантност и артистични изяви. Като кандидат на Социалистическата партия печели три пъти кметското място в Тирана и прави града европейски по вид. Радикалното преустройство на центъра на столицата и р. Лана става чрез разрушаване на стотици незаконни сгради, които всеки и навсякъде е строил, без да се съобразява с норми и правила. В Албания не само не е имало реституция, но клановото устройство на обществото и до днес създава проблеми при прилагането на европейски изисквания. Нещо, което Еди Рама отстоява последователно. Успява да завърши генералния план за устройство на центъра на Тирана с паметника на Скендербег, реконструира паркове и градини, поддържа освежаването на сгради и жилищни домове в свежи модерни цветове, които са в стила на модерните течения в архитектурата.

Тирана има европейско излъчване

със старите сгради в т.нар. стил "италиански фашизъм", което изненадва туристите и обърква най-вече българите, възприемали Албания като "нещо изостанало".
Не се разминава и Еди Рама с обвинения за злоупотреба с фондовете на кметството. Както винаги обаче, той намира ефектен начин да се изяви - по време на обсъжданията в парламента използва високоговорител като знак на протест, парламентарната комисия се закрива и той е оправдан.
От 2005 година Рама е лидер на Социалистическата партия след оставката на Фатош Нано. През 2011 година публикува книгата "Курбан", в която разказва за кметските си години. Еди Рама е известен и с изложбите си в Европа, Северна и Южна Америка, Израел, Германия и други страни. Вече не е активен като художник, но е

обявяван за световен кмет през 2004 година

и е носител на награда на Кофи Анан за дейността си срещу бедността.
Някои го критикуват, че води партията еднолично, без генерален секретар, но резултатите от дейността му са категорично в негова полза. Още през 2011 година участва в протестите на опозицията, които са срещу управлението на Сали Бериша, а сега има възможността да реализира обявената програма на Социалистическата партия.
Тъй като повечето албански политици остават наистина в плен на миналото, а кризата е стиснала за гърлото вече от години гражданите на страната, важно е да се намери изход от перманентната политическа криза в самата политическа класа. Обикновено се казва, че плурализмът в Албания "се разбира като перманентен политически конфликт", а не като възможност за политически диалог, и това забавя неимоверно процеса за присъединяване към Европейския съюз, като удължава периода на прехода. Вътрешнопартийните битки, междупартийните противоречия и липсата на консенсус по основни проблеми на албанското общество обричат страната на бедност, но и на непредсказуемо бъдеще. Никой не се наема да каже например какво ще стане утре, живее се ден за ден. Социологическите проучвания не са практика в Албания, а допитванията до обществото са съвсем непозната материя.
Да не говорим, че някои албанци смятат, че

ще бъдат по-добре като италиански протекторат

Италианските стоки са преобладаващи на албанския пазар, а в Дурас има достатъчно надписи и реклами на италиански език. Ние си знаем, че в този град, наричали сме го Драч, е роден Йоан Кукузел, че в Албания има около 50 хиляди българи с мюсюлманско и християнско вероизповедание, че в Берат (с наше старо име Белград) има съхранена средновековна българска крепост, къщите имат вид на тези от Велико Търново, действала е книжовна школа на Климент Охридски, част от Охридската българска архиепископия и т.н. Това обаче са факти, които просто обогатяват нашата и албанската история.
Проблемът е Албания да се измъкне от позицията на най-бедна на Балканите, да разсее съмненията за провеждане на политика в посока "Велика Албания", защото това е поредното плашило за балканските народи, което разединява и пречи по принцип на добросъседските отношения.
Обединяването на всички албанци в една държава е нереалистична за момента цел, дори и чрез прилагания демографски взрив, но създава нов проблем,

пълзяща "албанизация" на част от територията на Македония

и неминуемо възникване на етнически конфликти. Независимо че при приемането на нови правила за даване на албанско гражданство се предвижда не "разширяване границите на Албания", а позволение децата на албанци, живеещи в чужбина, да получават албанско гражданство от 1 август 2013 година без проблеми.
Подчертава се, че това не се отнася до Косово. Докога? Магистралата Прищина-Тирана се строи бързо, без финансови затруднения.
Недоверието от страна на другите балкански държави може и да се появи, но коментаторите са категорични, че Албания има по-важни проблеми за решаване. Като всички на Балканите. Европейският съюз дава рамо, но действията са на местна почва. Е, Еди Рама има ново поле за изяви. Той е европейски човек, може и да вдигне нивото.