29 Март 2024петък16:56 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Спомен за Бинка Желязкова

Навършват се 90 години от рождението на голямата българска кинорежисьорка

/ брой: 159

visibility 2951

Неда Станимирова-Крънзова

Когато предстоеше Бинка да навърши 70 години, вестник ДУМА (15.05.1993) публикува статията ми за нея "Боса и безоръжна по острите камъни на времето" - заглавие, подсказващо близостта между творческата участ на най-голямата наша кинорежисьорка и образа на Бялото момиче, който тя бе въвела във филма си "Привързаният балон" (1967 г.). Макар че в постановлението на БКП спирането на този филм бе мотивирано с обвинението, че селяните били изобразени в него "през призмата на песимизма", като "полудива тълпа", ясно бе, че най-силно е разгневил управляващите образът на Момичето. Безмълвно, босо и безпомощно в залутания си напосоки бяг, то бе алегория на несъгласния човек, своеобразна земна проекция на втурналия се към свободен полет балон, и също като него разстреляно накрая, само че от своите. Чрез този образ, най-вече в епизода, където момичето, паднало в дълбока яма, е обкръжено от лаещи и говорещи с човешки гласове над главата му кучета, Бинка бе изразила собственото си усещане за преследване, за безизходност. Това усещане идеше от парадоксалната ситуация, в която бе поставена. След като с "А бяхме млади" (1961 г.) тя бе завоювала златен медал в Москва и още редица високи международни призове, нямаше как да не й дадат и Димитровска награда. В същото време се отхвърляха всички нейни проекти - като отмъщение за несъгласието й да снима филми, каквито властта повелява.
То бе отмъщение с дълбоки корени: още през 1957 г. с "Животът си тече тихо..." Бинка Желязкова (1923-2011) и нейният съпруг Христо Ганев, сценарист и сърежисьор на филма, със смелостта си да изрекат истини за злоупотребата с властта бяха разярили мнозина бивши партизани, заели високи постове. Филмът бе обруган като клеветнически, вражески и забранен с партийно постановление за 33 години. Разправата с този филм, в който за пръв път в целия Източен блок се заговори за прояждащата сила на овластяването, доведе преобладаващата част от филмовата ни общност до вцепенение и страх. Оттук и сковаването на цялостния кинопроцес у нас, който не смогна да постигне онова международно признание, което по-късно получиха полската "школа", чешкото "чудо", големите майстори на съветското и унгарското кино.
Наистина, на Бинка и Христо бе дадена възможност да се "реабилитират", но "А бяхме млади" се оказа реквием за жертвите не само на фашизма, но и на търсенето на врага в собствените редици. И него е щяла да сполети съдбата на предишния им филм. За щастие, бяха го видели у нас съветски кинематографисти и го бяха поискали за кинофестивала в Москва. Връщам се към тези отколешни факти, за които съм писала и преди (най-подробно, с позоваване на протоколи и други документи - в книгата ми "Кинопроцесът - "замразен временно", 2012), тъй като по мое убеждение Бинка Желязкова можеше да бъде едно от най-големите имена в историята на световното кино, ако не бе препятствана изявата на изключителния й талант. Тя и Христо Ганев се бяха докоснали до универсалната тема за самотата и отчуждението още в далечната 1957 г. и продължиха да разравят все по-дълбоки пластове в нея, за да стигнат до трагични прозрения за нравствения вакуум в духовното битие на съвременника. Тези техни прозрения и липсата на задължителните оптимистични финали във филмите им ядосваха властта, но ако все пак през 70-те и 80-те години им бе разрешено да работят, то бе заради престижа, който изкуството им носеше на страната ни в чужбина.
"Последната дума" (1973 г.), по сценарий на самата Бинка, бе селекциониран за конкурса в Кан (1974 г.) и събра там възторжени отзиви, а на МКФ в Брюксел (1976 г.) получи наградата "Фемина". Последвалата трилогия по сценарии на Христо Ганев също бе оценена в странство: "Басейнът" (1977 г.) спечели на МКФ в Москва сребърен медал, "Голямото нощно къпане" (1980 г.) бе включен в програмата "Особен поглед" в Кан, а "Нощем по покривите" бе удостоен със "Златна ракла" на Международния фестивал за тв филми в Пловдив (1988 г.). Това е само част от наградите, с които тези творби бяха увенчани - освен международните, бяха им присъдени и голям брой национални.
Абсурдният контраст в съдбата на Бинка - от една страна, дълги, мъчителни престои без работа в най-младата, най-творческата й възраст, и от друга, високите й международни отличия, ме бе накарал да поставя като заглавие на статията си по случай 75-ата й годишнина въпроса "Трагична или щастлива участ в изкуството?" (сп. "Кино", 1998, бр.3). Тогава ме болеше заради дълголетните забрани на филмите й, между които и двата документални по нейни сценарии - "Лице и опако" и "Нани-на" (1982 г.) - за жените в Сливенския затвор и родените там бебета. В тях Бинка не обвиняваше и не оправдаваше, а ни въвличаше в потресението си от срещите си с жени, извършили убийство, в някои случаи - на децата си. И не преставаше да търси корените на разкрилите й се трагедии, да навлиза в преизподнята на човешкото падение и страдание. Болеше ме и заради невъзможността тя да осъществи замислите си и след 1989 г., когато бариерите на цензурата бяха паднали, но киното ни навлезе в тежка икономическа криза. Бинка така и не направи мечтания филм за детството си... Поради всичко това съзирах трагика в съдбата й. Но още не знаех, че предстои най-трагичното - заболяването й от Алцхаймер. Отначало не бе известно от какво е болна. И когато по повод на 80-годишнината й ми поръчаха отново статия за нея, бях намислила да я помоля за интервю, за да не повтарям вече писаното. Тъй като Христо отклони молбата ми, реших да напиша за Бинка под формата на отворено писмо до нея, в което й напомнях онова, което тя ми е разказвала за филмите си и за себе си (в. "Култура", 18 юли, 2003).
По същото време пристигна от Ню Йорк млада кинорежисьорка - Елка Николова, която, след като гледала там "А бяхме млади", била толкова силно впечатлена, че се бе заела да заснеме документален филм за Бинка. Опитът й за интервю с нея пропадна. Тогава се наложи да разказваме във филма вместо Бинка - и Анжел Вагенщайн, и аз, и други киноведи, и хората, които са работили с нея - артисти, оператори.
Самият факт, че нови и нови млади в чужбина преоткриват филмите на Бинка, вълнуват се от непомръкналата им сила и пишат дисертации за нея (обаждаха ми се от САЩ, Испания, Германия да ме разпитват) доказва правотата на прогнозата ми в онази отдавнашна статия за 75-ата й годишнина: "Филмите, които бе разрешено на Бинка Желязкова да сътвори, с откривателството си на нови мисловни и художествени територии, с вътрешната си обемност и многопластовост, с необичайния си емоционален и интелектуален заряд представляват богатство, което тепърва ще бъде осмисляно и оценявано" (сп. "Кино", 1998, бр.3).
И наистина, с времето филмите на голямата ни кинорежисьорка придобиват все по-висока стойност. Сигурно не за повредения от развлекателни, лековати кинокомедии и криминалета масов зрителски вкус. Но у мислещата публика те продължават да пробуждат размисли и вълнения и са камертон при решаването на вечните проблеми на човешкото битие. В това се убедих за сетен път, когато прочетох есетата на мои колеги по повод заминаването на Бинка в Отвъдното ("Спомен за единствената Бинка Желязкова", в. "Култура", 11.11.2011).
Колебаех се дали сега да пиша отново за Бинка, след като, струва ми се, всичко за нея съм казала, и то в пространни анализи на режисьорската й стилистика, за каквито тук не ще има място. Подтикна ме една млада колежка, която, след като прочела последната ми книга, ме попита защо досега не е писано за Бинка. Обясних й, че отдавна съм публикувала неин портрет (в сп. "Киноизкуство", 1978, бр.3), чийто разгърнат вариант излезе в книгата ми "Български кинорежисьори" (1984 г.). В онези години не бе допустимо да се пише за спрените й филми (за "Привързаният балон" все пак споменах накратко, но за "Животът си тече тихо" това бе невъзможно). След промяната вече успях да разкажа истината за сложната съдба на изключителната по творческата си мощ и гражданската си безкомпромисност наша кинорежисьорка. Тази истина обаче се оказва непозната за повечето от днешните млади. Ето защо се реших отново да напомня за нея.

        

Бинка Желязкова на снимачната площадка

Бинка Желязкова


Кадър от "Привързаният балон"
Снимки Архив      
                           

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ