Без комплекси за северния съсед

Интересно дали унгарците в Унгария считат себе си за трудолюбиви до изнемога, чистофайници до мания или просто хора-естети по рождение, но в Румъния унгарците от Трансилвания се сочат с нескривана завист точно като такива. С това румънците обясняват в откровени разговори разликата в облика на селата, къщите или дори големите градове в тази румънска област, където стандартът на живот явно е по-различен дори от столицата Букурещ. За нас, българите, изненадата е още по-голяма, защото ние с румънците си живеем като скачени съдове в европейското семейство и вече сякаш свикнахме с мисълта, че европейската ни мечта си остана мечта дори след 8 години членство. Просто защото и на двете страни от Брюксел често напомнят, че има съмнения относно способностите да се налага върховенството на закона. А ние пък си се съмняваме ежедневно дали живеем по демократичните норми на старите европейци.
Може би затова и изненадата от

жизнеността на румънското село

безкрайните стада по ливадите около пътищата на Банат и Трансилвания, малкото на брой къщи с катинари по вратите и паяжини по прозорците ни носят повече горчивина, отколкото завист. Ние си знаем, че между 2006 и 2012 г. доходите на глава от населението и за румънците, и за българите са намалели с около 30% (по западни статистики) и че това по всяка вероятност се дължи и на кризата. Но къщичките с подредени дворчета, с цветята около оградите, с изнесените отпред масички, покрити с дантелени или бродирани покривки, на които се продават кайсии, череши, малини, ни идват в повече. Да не говорим, че някои са поставили плодовете в стъклени фруктиери като от бабини времена. Защо тези стари и рядко новопостроени къщи не са на тухла, оборите са скрити някъде отзад и никак, ама никак не кореспондират с нашите със затихващи функции села. Личи, че и те са бедни, но мизерията сякаш не ги е нападнала до свършек. Бабките седят като нашите на пейки пред дома си, вперили поглед към пътя, защото той явно е отвел децата им далеч. Но училищата не са със заковани прозорци. Едва ли тези възрастни хора обработват сами земята около проточилите се покрай пътя безкрайни села.
Без съмнение разпознаваме онези стари домове, които са построени някога от българи, защото само те са с чардаци. После с изумление разбираме колко много еднакви думи има в речта ни. Като се почне с "да", премине се през керемида и се стигне до сито, захар, опинци, хурка, черга и т.н. Може би затова толкова еднакво се чувстваме и в ЕС с етикета на българи и румънци, който носим при всички случаи, и не пропускат да ни го напомнят всеки път с повод или без. Особено по въпросите на нелегалната имиграция, но и за липсата на решимост през годините за справяне с корупцията, с организираната престъпност, с промените в съдебната система, които да гарантират върховенството на закона за всички. Хората и в двете страни са убедени, че

не е достигната демократична стабилност

икономически ръст и по-големи възможности за реализация на всички - все доводи в подкрепа на твърденията на Брюксел, че има дефицит на демокрация.
Някои казват, че разочарованието от собствените лидери и политици е довело и до чувство за изолация от ЕС. Това, че всеки може да пътува, не значи, че хората живеят с мисълта на интегрирани в ЕС. Румънците го споделят без притеснение и дори казват, че се чувстват втора ръка граждани на ЕС. Може би има връзка с някои констатации на експерти, че политиците и от двете страни не са успели да наложат свой по-важен глас в Брюксел, че там решенията се вземат от малък кръг играчи и съществува липса на влияние, невъзможност за маневриране, което няма как да не си го признаваме, ако искаме промяна. За момента и България, и Румъния са извън Шенген, а присъединаването към еврозоната е замразено. Някои твърдят, че страните ни получават "огризки" при разпределянето на бюджета в ЕС. Това сигурно е в основата и на пропастта "бедни-богати", която личи от пръв поглед и у нас, и в Румъния. Къщите на новобогаташите и там имат онзи специфичен стил, който нарекохме "мутренски", но просто е изискване на хора, които нито имат нужните знания, нито естетиката на наследствено предавани представи за поведение.
Всъщност ако има нещо, което крайно да ни различава от румънците в почти

еднаквата икономическа ситуация и европейска съдба

това са техните черкви - прекрасни, многобройни и толкова разнообразни като излъчване и архитектура, че може дъхът да ти спре. Във всяко село има поне по две, и то извисили ръст над всичко в околността, с куполи и кръстове, които светят и през нощта. Във всеки град има толкова, че се чудиш дали не се падат по две на човек. И стари, много стари, и нови, но винаги красиви. Личи, че човешка ръка се грижи за тях без умора. Християнски са - православни, католически, протестантски, лютерански и т.н. Различните религии се изчерпват със синагоги, съхранени подобаващо. По Петдесетница черквите са пълни, подът е покрит с трева и всеки може да сплете от нея венче за здраве, а първенците на града не личат - те са сред множеството. Това ли ги крепи и свързва румънците? Или онези четирима увековечени в седяща скулптурна група млади мъже, които няма как да не припознаем като нашите велики от кръга "Мисъл"? Просто на главната пешеходна улица в Орадеа има скулптури на Йохас Гюла, Дудка Акос, Ади Ендре и Емиот Гамаш, които са основатели на техния литературен кръг "Холнап", 1908 г., но няма начин да застанеш за снимка сред тях и да не си помислиш, че това са нашите от "Мисъл"- красиви, одухотворени, млади. Само дето нашите

никой не се е сетил да ги постави на "Витошка"

до последния дом на Яворов, за да ги знаят и младите ни наследници, и да им се радват зрелите поколения, защото са чели произведенията им. "Витошка" е пешеходна, но никой не търси връзка между единство, единение, пътят към него и изкуството, знанията, приемствеността. Коментаторите нарекоха тази политика "мека" и постигането на целите става именно чрез култура, изкуство, литература и все в този дух. Хем сплотяваш, хем показваш, че има с какво да се гордееш. Понякога и не струва много.
А иначе и в Румъния магазините втора ръка са на всяка крачка, продават се и мебели втора ръка. Кризата се е настанила трайно за момента. Не пречи обаче младите хора от Клуж да изразяват съпричастност към протестиращите в Турция и неколкодесетки студенти от този университетски град на Румъния стоят мълчаливо на централния площад или просто раздават зелени знаменца с "Такsim Solidarity".
На нас ни е интересно, че в почти всички големи градове на Трансилвания има трамваи, старички, даже повече от софийските, но прясно боядисани, а в Тимишоара ни уверяват, че техният град е построил първата в Европа трамвайна линия. Може дори са запазили оригиналните фенери по централните улици и никой не си е позволил да събори онези сгради от XIX и началото на XX век, които придават традиционен, старинен вид на градовете. Туристите снимат ли, снимат. Надписите са на румънски и на унгарски, има унгарски театри и всякакви сгради с чисто унгарско присъствие. Така може да се обясни и позицията на Румъния относно Косово, но тук явно

намират начин да съжителстват по европейски

Резултатите са видни, независимо че някак тихичко споделят, че румънците в тези региони учат унгарски, за да са на ниво. Защото унгарците си говорят на техния език, но са се постарали да направят заедно с всички Трансилвания онзи проспериращ район на Румъния, който дори в периода на криза и всеобщо обедняване създава чувството, че има изход. Зависи от предприемчивостта и на населението, и на възможността да вземат нещата в собствените си ръце. Може би затова просяците не са на всяка крачка, кофите за боклук са някъде, но не по улиците, а циганите (ромите, както ние ги наричаме вече) ходят в традиционните си облекла, но не са опърпани като нашите. Това го виждаме още в първото село след Видин, когато вече сме на наша територия, след като сме минали по новия мост над Дунава - впечатляващ и много, ама много европейски. Може би има връзка и с онзи паметник на Аурел Лазар, румънски политик, който през 1918 г. е автор на декларация за автономията и е увековечен от Съюз за румънска интеграция.
След като си бил в Трансилвания и Банат, няма как да не кажеш, че Букурещ не е Румъния, а замъците Бран и Пелеш не са в състояние да дадат облика на страната. Нищо, че туристите са там и носят достатъчно доходи на посестримата ни в ЕС. Дори принц Чарлз си е купил имение в Румъния. За нас си остава изводът, че областите ни май трябва да се вземат в ръце, да си извоюват права и да имат модерни идеи. С Румъния сме имали обща история и исторически сме доказали, че го можем. Остава ни да си повярваме.

Църквите в Румъния са много и с разнообразна архитектура

Многобройните стада по ливадите около пътищата на Банат и Трансилвания