Срам

Много позорен ден беше вчера за България. Водещи учени на страната от храма на науката БАН, създаден от родолюбци по турско време, млади изследователи, цели научни институти, докторанти, университетски преподаватели от Алма матер, студенти за пореден път тръгнаха по улиците на София да искат европейско бъдеще за България, а не перспектива на сервитьори и моми край накъдрени "от дъжда" магистрали. Защото нещата са прости: или наука и родена от нея икономика с работещи в модерни заводи българи, или завинаги бедна и безпомощна "доматена република" от африкански тип с хиляди безработни, висящи на липсващи социални помощи.   
Проблемът е, че един завод може и за година да се построи, но един учен се създава поне за 20 години. А ние добрите учени ги имаме, но по волята на Дянков ги правим шофьори на таксита и ги хвърляме на боклука. Пардон - пращаме ги в богатите страни. Тук ги държат на 270 лв. заплата, защото това според ГЕРБ е "ефективност на вложените средства". На улицата вчера видях учени с наистина световна известност, чиито имена отварят всяка врата от Япония до САЩ и от Норвегия до ЮАР. Позорището е, че тук пред тях не се отвори ни една врата - ни на парламента, ни на МС, ни на финансовото министерство. Чакаше ги само полиция (съчувстваща им впрочем). Това е позорището на днешна България. Която не вдява, че дори затрупаните миньори в Чили ги спасиха учените, не финансовият министър на САЩ. 
А докато светилата и младите надежди на нашата наука вървяха край парламента, навързани символично като три синджира роби, вътре Цецка Цачева се пъчеше под портрета на Колю Фичето и говореше за... българщината и българския гений. Не демагогия. Срам.